В разгара на братоубийствената война в бивша Югославия, която премина през няколко конфликта през периода 1991-1995 г., в Холандия бе създаден специален трибунал за военни престъпления от този регион на света. През 1993 г. започна да функционира Международният съд на ООН за военни престъпления в бивша Югославия, известен по-накратко като Трибунала в Хага. Година по-късно се случи нечовешката трагедия в Сребреница в Босна и Херцеговина, когато босненските сърби, предвождани от генерал Ратко Младич, избиха около 8000 мюсюлмански мъже и момчета. Доскоро се смяташе, че в това пъклено дело са участвали само те, но преди няколко години бе показан видеозапис, на който се разкри, че в разстрелите са се включили сръбските спецчасти "Скорпионите". От 1995 г. Младич и бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич са обявени за военни престъпници и се издирват от Трибунала в Хага.

Те все още не са изправени на подсъдимата скамейка, но въпреки това хагските съдии



работят на пълни обороти в 8 процеса срещу 26 обвиняеми



- сърби, хървати и босненски мюсюлмани, участвали в югоконфликтите. В една от залите на трибунала се провежда процесът срещу хърватския генерал Анте Готовина, който беше арестуван едва през 2005 г. на остров Тенерифа. Той е обвинен в избиването на цивилни сърби по време на офанзивата на хърватската армия срещу сръбския анклав Сръбска Краина в Хърватия през 1995 г. За много хървати Готовина е национален герой.

В съседната зала е подсъдимият Войслав Шешел - лидерът на Сръбската радикална партия. Националистът е известен с тирадите си, пълни с омраза, които всяват ужас у преводачите. "Сърбите са обвинявани за всичко и няма да се учудя, ако ни обвините и в убийството на американския президент Джон Кенеди", казва саркастично Шешел. Той е обвинен, че е изпратил полувоенни формирования по време на войните в Хърватия и Босна. Бившият югопрезидент Слободан Милошевич и един от виновниците за кървавото разпадане на Югославия, който беше приятел на Шешел, почина по време на процеса в Хага на 11 март 2006 г. А Радован Караджич и Ратко Младич се издирват вече 13 години заради геноцида, извършен от тях над босненските мюсюлмани в Сребреница.

"Често успехът на трибунала се измерва с факта, че Караджич и Младич са все още на свобода. Това е несправедливо", заяви пред "Дойче веле" новият му главен прокурор Серж Брамерц. Той по всяка вероятност ще бъде и последният, защото срокът на действие на съда изтича през 2010 г. "Често хората си мислят: ето на трибуналът е към края си и там вече си стягат куфарите. А пък за Караджич и Младич все още не се знае къде са. Защо тогава да продължаваме да финансираме този съд? Истината е, че той никога не е работил така активно, както сега на пълни обороти", казва Серж Брамерц.

Първият главен прокурор на Трибунала в Хага Ричърд Голдстоун можеше само да мечтае за това.



Как се издирват и арестуват военнопрестъпници без полиция



само с надеждата за помощ от международната общност? Когато Голдстоун напуска трибунала през 1996 г., в килиите на сградата му се намират само трима обвиняеми. 12 години по-късно този съд е изправил на подсъдимата си скамейка общо 161 души - сърби, хървати, босненски мюсюлмани и косовски албанци. Малцина от тях бяха оправдани.

Трибуналът ще бъде затворен през 2010 г., но ще продължи да съществува в доста умалена форма. Причината е задължението за опазване на застрашени свидетели и възможността за намаляване на вече произнесените присъди. Председателят на съда Фаусто Покар обаче ще поиска от Съвета за сигурност на ООН да позволи да бъдат водени процеси и след 2010 г. За същото настоява и главният обвинител Брамерц. "Това е от голямо значение, защото така тези, които все още са издирвани от нас, няма да могат да си кажат: Ще изчакам още две години и след това всичко ще бъде забравено", обяснява главният прокурор на Трибунала в Хага.

Редица правозащитни организации като "Амнести интернешънъл" и "Хюман райтс уоч" също



призоваха ООН да удължи мандата на съда,



докато не бъдат открити всички обвинени. Те акцентират върху факта, че през юни т.г. близо до Белград бе арестуван и предаден на Хага Стоян Жуплянин, който бе издирван близо 9 години. Според западните медии 56-годишният бивш служител на полицията е един от архитектите на сръбските концлагери в Босна. Той заяви пред съда, че съжалява за разпадането на Югославия, и пожела свобода и дълъг живот на доскорошните си ръководители Радован Караджич и Ратко Младич. Голям брой хора в Сърбия и Република Сръбска в Босна смятат двамата за национални герои, което обяснява успешното им измъкване от правосъдието до ден днешен.

С ареста на Жуплянин сръбските власти доказаха, че са в състояние да действуват бързо, когато искат или са принудени. Ясно е, че сръбските тайни служби или поне някои техни отдели и сътрудници знаят много добре къде се укриват обвиняемите. След силен международен натиск най-сетне някои предполагаеми военнопрестъпници бяха арестувани, а други се предадоха доброволно на властите, за да изпълнят своя "патриотичен дълг", както съобщава правителството в Белград. Сръбският национален съвет за сътрудничество с Трибунала в Хага настоява, че съвместната работа върви много успешно. От 46 издирвани военнопрестъпници на трибунала вече са предадени 43 обвиняеми, между които и двама бивши президенти, четирима бивши правителствени ръководители и трима бивши началници на генералния щаб.

В началото на юни т.г. оцелели от клането в Сребреница заведоха дело срещу Холандия и ООН в съд в Хага. 450 холандски сини каски, които се намираха в Сребреница под егидата на ООН, не можаха да предотвратят клането в този босненски град през 1995 г.



Едно холандско правителство дори подаде оставка



през 2002 г., след като бе огласен доклад за клането, в който политиците бяха обвинени, че са изпратили холандските войници да изпълняват невъзможна мисия. Независим доклад след това изчисти по-голямата част от вината на холандските войници, като посочи, че те са били малобройни, лековъоръжени и са имали инструкции да стрелят само при самоотбрана. ООН пък е давало противоречиви инструкции като в случая с геноцида в Руанда през 1994 г.

Бившият преводач на холандския контингент в Босна и Херцеговина Хасан Нуханович обвинява Холандия, че е отговорна за убийството на семейството му, съобщи "Дойче веле". Холандски военни ги предали на босненската сръбска армия през 1995 г. Цели шест години са били нужни, за да събере и представи доказателства за повдигане на обвинението. Обвинението се базира на събитията от 13 юли 1995 г., когато холандски офицери наредили на семейството му да напусне базата. "Работех като преводач за холандците и бях свободен да реша дали ще остана в базата или не. Ако бях излязъл, сега нямаше да съм жив. Пред входа чакаха сръбски войници и задържаха почти всички, предимно мъжете и момчетата. След това ги убиваха", разказа Нуханович. За последен път той вижда семейството си на изхода на базата "Поточари" в близост до Сребреница. До ден днешен те се водят безследно изчезнали. "В началото можеше още да се ползва думата "изчезнал", но вече от години е ясно, че всички са били убити по брутален начин", споделя той.

Тринайсет години по-късно Хасан Нуханович иска най-сетне да разбере кой е виновен за смъртта на баща му, майка му и брат му. "В последното писмо до мен се казва, че холандският батальон не бил предавал никого на сръбската армия. Това е нотариална лъжа! Защото това се случи. Видях го със собствените си очи. Аз съм единственият оцелял от цялото семейство", заяви Хасан Нуханович. И семейството на Ризо Мустафич е повдигнало обвинение - той е работил като електротехник в холандската база, въпреки това е арестуван от сръбската армия и след това екзекутиран. Съдът още не е започнал работа по тези дела.