Ако се преброи колко пъти името на Боян Расате е било споменато в медиите през последните десетина дни, ще се разбере кой е бил най-щастлив от решението на гей организациите да проведат свой парад в София. Покрай шествието на хомосексуалистите Расате успя да постигне толкова за своя крайнодесен Български национален съюз, колкото не му се бе отдало от основаването му през 2001 г. до днес. Той изнесе пресконференции, организира кръгли маси, даде на воля интервюта, намести се в централните новини на всички телевизии и радиостанции, а всекидневниците публикуваха негови снимки. Дори и онези, които не бяха чували кой е Расате и че изобщо съществува БНС, се осведомиха. Човек неволно остава с усещането, че съюзът на Расате живва само, когато се размърдат и гей движенията.
За някои може и да е удивителна тази симбиоза, но всички знаем, че
между любовта и омразата крачката е само една
Историята пък учи, че крайностите винаги са се привличали. Достатъчно е да се споменат дори само Хитлер и Сталин с техния, макар и кратък, съюз. Мястото на изчезващите крайнолеви комунистически организации в днешно време все повече се заема от движенията на гейове и лесбийки с проповядваните от тях радикални идеи, една от които е за сексуалната свобода. Ултрадесните организации пък намират такава живителна сила покрай тях, че двете крайности се легитимират една друга.
Това съвсем не е някакъв български феномен. По света тази взаимна необходимост дотолкова е размила границите помежду им, че на места те са направили прословутата крачка един към друг, постепенно са се обединили и са на практика едно цяло. В Холандия например е вече традиция лидерите на крайната десница да са открити гейове. Най-известен сред тях е убитият през 2002 г. политик Пим Фортейн. Той успя да съчетае щенията на хомосексуализма с тези на неофашизма и получи толкова печеливш продукт, че в същата година партията му, която бе кръстил на себе си, дори спечели местните избори в Ротердам. С невероятна лекота Фортейн обясняваше в предизборните си телевизионни интервюта как хем Холандия трябва да изгони стотиците омразни му марокански емигранти, хем разкриваше с най-пикантни подробности сексуалните си фантазии със същите тези мароканци. С течение на времето холандците свикнаха и днес това вече не учудва никого там. Лидерът на другата ултрадясна Партия на свободата в Холандия - журналистът Геерт Вилдерс, пък тази година стана световноизвестен покрай своя документален филм "Фитна". В него Вилдерс бичува корана и исляма като цяло и заради гоненията, които моллите извършват срещу гейове и лесбийки.
Близката и
взаимноизгодна връзка на националисти и обратни
даже вдъхнови британеца Стюарт Хоум за нашумялата и у нас преди три години книга "Свирка" - ироничен поглед към живота на нацита, скинари, метали и обикновени гейове, които денем силно се мразят, а вечер все така силно се обичат. Впрочем още Ницше, така тачен от фашистите като техен предшественик, обясни в "Тъй рече Заратустра" кое толкова привлича привържениците на здравия морал и уж мразената от тях сексуална разюзданост: "Целомъдрието за някои е добродетел, ала при мнозина е почти порок. Те се въздържат наистина, ала разпасаната кучка в тях наднича със завист от всичко, което вършат". Дали това е точно така е може би най-редно да се попита Владимир Кузов. Макар да бе заклеймен като педофил и изключен по тази причина от "Атака", Кузов преди всичко е олицетворение на модерния европейски радикал, който съчетава в едно национализъм с хомосексуализъм.
Характерна особеност на България е, че темата за хомосексуализма винаги е идвала на дневен ред у журналисти, писатели и политици в моменти на остра творческа криза. И тук Боян Расате, който най-сетне намери чрез гейовете и лесбийките смисъла на политическото си съществуване, съвсем не е единственият пример. Мартин Карбовски посвети преди няколко години в списание "Егоист" цели три страници на своя собствен пенис - психологически анализ от мъжка гледна точка. В предпоследния брой на списание FHM познатият от "Това го знае всяко хлапе" водещ Димитър Павлов написа текст за носталгията си по "някогашните педали, с които можеше да си пиеш питието и да ги набиеш с кеф". Червеният писател Иван Гранитски осмисли битието си на шеф на БНТ през 1996 с едно-единствено важно решение - спря телевизионен сериал, в който част от персонажите бяха гейове. А миналата седмица пак гей темата даде вдъхновение на Гранитски и в журналистиката. В "Стандарт" той охули съпартиеца си Кристиан Вигенин, задето дръзнал да критикува президента, по следния начин: "Жалко ще бъде, ако соцпартията стане заложник на мекотели и мекокитки субстанции". Основният сюжет в последните три романа на убития Георги Стоев пък се въртеше около романтичната връзка между Младен Михалев Маджо и генерал Любен Гоцев. И докато нито един от двамата не обвини Стоев в лъжа нито приживе, нито след това, опровержението най-неочаквано дойде откъм Дупница. Братя Галеви, които започнаха да изпадат в забрава след утихването на скандалите с Румен Петков, заявиха присъствие в поредното си интервю пред Карбовски, обяснявайки, че един истински разузнавач не може да е гей. Разбираемо е, че Галеви не четат книги. Иначе щяха да знаят, че двама от най-известните и признати в СССР, а и сега в Русия разузнавачи от легендарната Кеймбриджска петорка, са били обратни. Написа го в книгата си "Пет плюс КГБ" Юрий Модин, човекът, който технически е обработвал агентурната им информация. "След като избяга, при установяването си в Русия Ким Филби имаше един легален любовник, одобрен от КГБ, и още няколко нелегални, за които КГБ си траеше", пише Модин. Още едно потвърждение как две наглед непоносими и отричащи се крайности - комунизъм и хомосексуализъм, са в дълбока симбиоза.
















на педалите, отколкото на циганите... Че при вторите може да станат истински педали...