Флиртът между ГЕРБ и СДС върви отдавна. Лидерите на двете формации Цветан Цветанов и Пламен Юруков дори взеха да дават съвместни интервюта и почти си размениха клетви за християндемократична вярност. Напоследък ГЕРБ за всеобща изненада се активизира и в търсенето на контакти с ДСБ.

В рамките на шегата Бойко Борисов може би се придържа към прозрението на Оскар Уайлд, че веригите на брака са тежки и трябва да се носят от двама, а понякога и от трима. Ако говорим сериозно обаче флиртът на ГЕРБ с десните прилича по-скоро на финт. Докато демонстрира близост със СДС и добронамереност към ДСБ, Борисов вече тества на практика коалиция с "Атака". Примерът с Бургас е емблематичен, но подобна конфигурация вече има и в София. Именно съветниците на ГЕРБ и "Атака" заедно гласуваха за увеличаването на цената на билетчето в градския транспорт на 1 лв. Двете партии сформираха мнозинство от две трети, за да изберат и софийски омбудсман, като при този вот имаше съмнения за опорочаване на процедурата и контролиране на съветниците дали гласуват правилно. На този фон неизбежно се набиват на очи конфликтите между ГЕРБ и СДС в Плевен, Велико Търново, Монтана. Борисов дори в публични изявления хвали атакистите, че се опитват да променят своя образ в положителна посока.

Безспорно има съвсем прагматична логика в поддържането на добри отношения с "Атака" от страна на ГЕРБ. В крайна сметка те със сигурност влизат в следващото НС, докато за СДС и ДСБ това не е точно така. Трябва да бъде отбелязано, че генералът може би си подсигурява възможности да изпълни своето обещание и да не влиза в коалиция с БСП и ДПС в следващия парламент, в случай че няма мнозинство. Това обаче май е единственото хубаво нещо в цялата ситуация.

Вярно е, че ГЕРБ и "Атака" са доста близки като генезис. Дори може да се каже, че



Борисов в известен смисъл бе предвестник на Сидеров



Бойко ни кръщаваше с вода, а Волен - с огън. Само че, както е известно, в политиката именно най-близките по идеология формации обикновено са най-върли врагове. Такива бяха и ГЕРБ и "Атака" само преди няколко месеца, при последните местни избори в София. "Формалинов лидер", "фарфарон, който представя задълженията си като огромни постижения", "безидеен плагиат" "генерал-менте"... Тези цветисти определения за Борисов дойдоха не от БСП и ДПС, а от архонт Слави Бинев, кандидат за кмет на София от името на "Атака". Лидерът на партията Волен Сидеров пък определи Борисов като "крадец", "мафиот", "балон". Макар и по-фино Борисов също даваше да се разбере, че "Атака" не му е по вкуса.

И няма как да не се запитаме по какво се различават тези две формации от всички останали, докопали се до властта досега, след като са си същите фурнаджийски лопати, готови да се завъртят по всякакъв начин, когато това им е изгодно. С особена острота този въпрос важи за ГЕРБ, тъй като тази партия все пак е първа политическа сила в страната. С подобни салтоморталета Борисов ще разочарова и най-големите оптимисти за неговото политическо бъдеще, които се опитват да не дават ухо на критиките към него за непоследователност и безпринципност.

Още по-голям проблем пред Борисов обаче е фактът, че



"Атака" е мръсна дума



в българската и европейската политика. На генерала ще му е много трудно, почти невъзможно, да обясни на своите приятели в Брюксел евентуален достлук със Сидеров. Ако е решил да работи в тази посока, Борисов трябва да намери някоя като Бенита Фереро Валднер. Преди 8 години тя успя да убеди ЕС да вдигне дипломатическите санкции срещу Австрия, когато Народната партия направи коалиция с крайнодясната Партия на свободата на Йорг Хайдер. Така или иначе обаче ние за съжаление не сме Австрия и на нас може и да не ни простят толкова лесно подобни залитания.

Разбира се, има различни начини, при които евентуално сътрудничество между ГЕРБ и "Атака" може да не се набива чак толкова на очи. Съмнително е обаче дали Борисов ще успее да направи от "Атака" присъдружна организация, която само гласува, без да има реална власт. А и ЕС ни следи под лупа във всяко отношение и най-вероятно номерът няма да мине. Ето защо



пред Борисов има три варианта



Първият е да си спечели сам мнозинство. Само че политическата му непоследователност, подценяването на българския избирател чрез отричането на мажоритарния елемент, батаците в София и т.н. не работят в тази посока. Вторият вариант е Борисов да подпомогне, макар и косвено, влизането на СДС в парламента като зарови томахавката в градовете, където ГЕРБ не можа да спечели. Третият вариант е да си остане в опозиция. Има и още един вариант - коалиция с БСП или ДПС, но генералът твърди, че той е невъзможен. Дали обаче може да му се вярва?