Сотир Ушев е завършил ВВТУ "Тодор Каблешков", международни икономически отношения в Киевския университет и социален мениджмънт в УНСС. Около 20 г. е работил в сферата на отбраната. През 2003 г. е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по заетостта. Семеен е, с едно дете.



- Г-н Ушев, стигна ли безработицата до критичния минимум?

- За юни тя вече е 5.97%, т.е. регистрираните в бюрата по труда са под 227 хил. души. Това е по-ниско от средната безработица за ЕС, която за април беше 6.7%. Но не бих казал, че това е критичният минимум, тъй като средно един безработен се конкурира за 9 работни места. Дори очакваме в следващите месеци безработицата да пада още, но плавно - не с такива темпове, с които спадаше в първите месеци на 2008 г. Това е положителна тенденция, която си тече и в ЕС - там има страни, където безработицата е 1-2%. Намаляването й не е фатално за икономиката. Проблемът е, че голяма част от регистрираните безработни у нас имат лоши професионални и образователни характеристики и са неконкурентоспособни. В момента около 147 хил. души от тях нямат квалификация и специалност, като почти 90% са с основно и по-ниско образование, а 60% са продължително безработни. Тези хора могат да си намерят работа само ако бъдат квалифицирани, обучени и придобият професионални умения, което пък може да стане само чрез програми за субсидирана заетост и за обучение.

- Наскоро изследване на неправителствена организация показа, че в подобни програми се включват предимно по-образованите хора, докато най-неграмотните нямат шанс да се вредят.

- Напротив, имаме критерии, според които всеки има право да участва в програми 3 години. Целта е по този начин да се придобият определени навици и тези, които са по-пригодни, да се реализират на първичния пазар. Непрекъснато правим проучвания, с които анализираме колко хора са си намерили работа и какви са тенденциите в тази посока. Фактът, че безработицата намалява, е показателен. Отчитаме ежемесечно и броя на хората, започнали работа на първичния пазар, т.е. в реалната икономика - за първите пет месеца на т.г. те са към 57 хил. души.

- Въпреки ниското равнище на общата безработица по данни на КНСБ при младите тя е твърде висока - 20% при хората до 29 г. и 30% при лицата до 35 г. На какво се дължи това?

- Ние не изчисляваме коефициент на безработица при младежите, но мога да ви кажа какъв процент са те от общия брой на регистрираните безработни - за май регистрираните младежите до 29 г. без работа са 40 800, или 17.8%. За 1 г. са намалели със 17 600, като това е тенденция през последните години. Но основната причина да има млади хора без препитание е липсата на образование и професионален опит. По данни за май например 74% от младите безработни са без квалификация и специалност. Бюрата по труда обаче системно работят с тях - в рамките на 6 месеца от регистрацията например им се предлага подкрепа чрез т.нар. "нов старт" - работа, курсове за ограмотяване и професионална квалификация, стажуване. През 2007 г. "нов старт" е предоставен на 30 364 младежи, а през 2008 г. се очаква такава подкрепа да бъде оказана на 32 хил. младежи.

- Как могат да се стимулират обаче работодателите да наемат млади хора?

- Младите са най-търсените от работодателите в бюрата по труда. Освен това Агенцията по заетостта реализира различни инициативи, ориентирани директно към хора до 29 г. В Закона за насърчаване на заетостта са регламентирани редица преференциални мерки за насърчаване на работодателите да наемат младежи от бюрата по труда. В Националния план по заетостта през 2008 г. са предвидени над 5 млн. лв. за осигуряване на заетост по тези мерки на 7207 безработни младежи. През 5-те месеца на т.г. в тях средномесечно са работили 4668 души, т.е. те се реализират успешно.

- Трайно ли е нивото на заетост в момента и няма ли опасност, като свършат програмите на социалното министерство, да се увеличи безработицата?

- Пазарът на труда се характеризира със сравнително устойчива заетост - от 2002 г. насам трайно нараства броят на заетите в икономиката. Относно втория въпрос - от януари до май работа са започнали над 118 хил. души. От тях почти половината са на първичния пазар, 45% са включени по програми за заетост и обучение, а останалите са започнали работа по мерки по Закона за насърчаване на заетостта, които осигуряват трайна заетост. Колкото до програмите и безработицата, тенденцията е към намаляване на заетостта в програмите и активизиране на професионалното обучение на безработните с оглед устройването им на първичния пазар. Така че не считам, че намаляването на програмите ще се отрази негативно на нивото на безработица.

- Макар в някои градове безработицата да стига 1-2%, в други тя е двуцифрено число и тази пропаст между различните области не се е променила много. Какво може да се направи за изравняване на баланса?

- Този въпрос е много съществен и ние работим по него от години. Все още продължава да има различия. Наистина има градове с много ниска безработица - в София за май тя е 1.36%, в Бургаска област е 2.65%, а в Габровска област - 3.54%. Има и места с много висока безработица като Търговище (13.72%), Монтана (11.41%), Шумен (11.28%). Тази пропаст обаче с годините става все по-малка. Освен това в областите с най-висока безработица тя намалява и с най-големи темпове. В Търговище например през 2005 г. безработицата е била 24.82%, а през 2007 г. вече е 16.71%, т.е. спадът е с 8.1%. В Монтана спадът за последните 3 г. е със 7.77%.

Пониженото ниво на безработицата в тези региони е плод на целенасочени и комплексни действия на Агенцията по заетостта. За намаляване на различията например се стимулира разработването на регионални програми. Тази година са утвърдени 20 такива програми - в Трън, Стражица, Кайнарджа, Самоков и други места, където първичният пазар е слабо развит. Вече дискутираме с националното сдружение на общините в България, които са основният контрагент на програмата "От социални помощи към заетост", как да стане разпределянето на средствата за 2009 г. Вече сме се обединили те да не се дават по принцип, а критерият да бъде броят на безработните лица. Колкото е по-висока безработицата в дадена община, толкова по-голям ресурс ще получи тя. Може би ще има и такива, които няма да могат да участват в тази програма.

Дискутираме и обхвата на продължително безработните лица, които също могат да участват в програмата "От социални помощи към заетост" - знаете, че тя е за хора, които са на социално подпомагане, но в нея има и процент за продължително безработните. Имаме съгласие, и това ще го предложим на министър Масларова, да се завиши този процент от 20 на 30%. Усилията ни ще бъдат насочени към териториалната мобилност. Българинът не е свикнал да напуска родните си места, обича да си бъде вкъщи и трудно се мести да работи в друг град. Затова ще стимулираме хората да пътуват до там, където има свободни работни места, като ще плащаме пътя на работодателя. Тази мярка тепърва ще влезе в сила, защото сега подготвяме правилата за прилагането й. Смятам обаче, че тя ще играе основна роля.

- Какви кадри търсят работодателите в момента?

- Към май на първичния пазар у нас са заявени 64 хил. свободни работни места. Преобладаващата част от тях са от частния сектор - 52 хил. Традиционно най-високо търсене продължава да има в преработвателната промишленост - там се търсят 16 700 души, в търговията - 11 000, в аграрния сектор - 6900. В туристическия бранш се търсят 6000 души, в строителството - 4900, в образованието - 4000. За нискоквалифициран труд се търсят 47 хил. души, или 74% от всички заявени места. За специалисти свободните места са около 9 хил. Най-осезаем е недостигът на висококвалифицирани кадри с инженерни специалности и на лица, владеещи западни езици.