Как изглежда една космическа апаратура в бедна България? Като зрящ сред слепците, като бисер в кочина или като лъч надежда? Нелепо или похвално е разбитата ни и озверяла здравна система да разполага с най-съвременната технология за телехирургия?

За това си мисли човек, запознавайки се с Да Винчи - американския робот от най-ново поколение, с който се правят гинекологични операции в Плевенската университетска болница, и с неговия оператор и "настойник" - ректора на Медицинския университет в Плевен проф. Григор Горчев.

Естествено, няма нищо по-хубаво от това в българска болница да има медицински робот, който е на светлинни години от хирургията от времето на Амброаз Паре, която също може да се срещне в доста от родните болници. Единственото по-хубаво нещо е всяка, или поне всяка по-голяма болница да разполага с нещо подобно. Което е невъзможно тук и сега. Не само заради малкото пари, а и заради чипа.



Но, както се казва, все отнякъде трябва да се тръгне



В началото на годината в университетската болница в Плевен започна да работи роботът Да Винчи. С него могат да се правят всякакъв вид гинекологични операции, като основните му преимущества са, че грешките са невъзможни, процедурата е много по-бърза и щадяща, а пациентът няма физически контакт с хирурга.

Роботът е част от френски проект за ендоскопска, или т.нар. безкръвна, хирургия. "Не е едно и също да се отвори коремът и да се направят няколко малки разреза, след което човекът се връща към нормален живот за няколко дни, а при отворената хирургия престоят в болница е дни, а възстановяването - седмици", обяснява проф. Григор Горчев. Този вид хирургия, естествено, е все още недостатъчно развита у нас, защото са нужни големи инвестиции в апаратура, в хора, в база.

В Плевенския университет проектът за развитие на безкръвната хирургия действа от 5-6 г. Първо се е започнало с въвеждане на ендоскопска хирургия, след това Горчев минава курс на обучение в Страсбург, което му дава право да обучава. Следва проект за център за телемедицина и в момента в Плевен съществуват единствените зали на Балканския полуостров за телемедицина. Всяка една операция, която се прави тук, може в реално време да се наблюдава във всяка точка на света, също и обратното. Това обаче рядко се случва.

След създаването на всичко това идва и купуването на системата за телехирургия, т.е. робота Да Винчи. "Самото купуване на системата изобщо не е просто, не е като да купиш рентген - вадиш парите и купуваш", обяснява Горчев. Продавачът е фирма от САЩ, която държи монопола на пазара на тази апаратура. Става дума за



доскоро секретни космически технологии,



а след разсекретяването им се пускат на пазара само от тази фирма. По тази причина в момента в света Да Винчи е хай-тек технология в тази област, обяснява професорът. Сега в САЩ има над 80 такива робота, в ЕС са по-малко.

Фирмата праща свои емисари в България, които да решат дали да ни продадат Да Винчи. Проучването е голямо и трае 2 месеца - дали има нужната операционна, ендоскопски център, нужния екип с нужната подготовка. "Така ме бяха проучили, че само не бяха питали какво вечерям и закусвам. Те не могат да си позволят тази висша технология да се купи, без да работи - това вреди на имиджа им. Въвеждат подобна хирургия в световен мащаб, въпросът е до стратегическо мислене, а не да се продадат повече бройки роботи, защото, ако те не работят, фирмата в крайна сметка губи. Това е философия, която в България не можем да разберем", обяснява Горчев. Цената на апарата е 4.2 млн. лв., а парите са от държавата и по-конкретно - с парите от излишъка от 2007 г. Особено помогнали министерството на образованието, просветната комисия в парламента и президентът Първанов, чийто съветник е Горчев.

Така България се сдобива с първата роботизирана система за гинекологична хирургия в Източна Европа и от февруари тя започва реално да работи в болницата в Плевен. Оттогава почти всяка седмица се прави по една операция, за всяка от които отново идват американски експерти, за да наблюдават. Роботът е приложим за всякакви гинекологични операции. Т.е. софтуерът му е такъв - роботите са еднакви за различните специалности - кардиология, урология, само програмите са различни.

Роботът има 4 "ръце" и се управлява от мобилна конзола, в която стои хирургът. Конзолата може да бъде във всяка една точна на света и операцията да се ръководи от нея. Засега това не се е случвало, но Горчев планира операции с френски колеги, т.е. френски хирург да ръководи българския робот от кабинета си, и обратното - нашият професор да оперира дистанционно пациент във Франция.

Самата операция протича по-бързо и лесно, т.е. нетравмиращо за пациента. Движенията на робота са много по-прецизни, отколкото човешката ръка, която може да трепне. "При обикновената хирургия често стават грешки - човек се разсейва, уморява се. Да, роботът също като ръката се управлява от човешки мозък, но той е посредник и пази пациента от човешкия фактор и не позволява грешка. Например той е така програмиран, че не позволява излишно движение, с което може да се получат усложнения. Ако аз се разсея - той спира да работи; ако нещо се прави извън заложения протокол - той блокира", хвали апаратурата професорът. Освен това "ръката" на робота може да работи с един инструмент 10 пъти, на 11-ия блокира, ако скалпелът не се подмени. А като си помисли човек с какви инструменти се работи по някои болници...

Е, нали все пак медицината е изкуство? "И това е изкуство, висши технологии и до 20 години всичко ще е роботизирано. Например за рак на шийката на матката, което е най-тежката гинекологична операция, ендоскопски се прави за 2.5 часа, роботът я прави за 45 минути, а при отворена хирургия е 5 часа", пояснява Григор Горчев. Отделно след класическа операция се стои още 2 седмици в болницата, докато зарасне раната, а с робота има 5 точки на допир, не се отваря коремът и пациентът може да си тръгне след ден.

Това наистина е друга философия, за която повечето хирурзи още не са готови - те мислят, че е по-добре да пипнеш пациента, да го усетиш, да замирише на кръв. "Ето това е грубото,



вулгарното, касапският манталитет -



на вас ще ви бъде ли приятно да имате белег на целия корем вместо 5 дупчици?!", отвръща Горчев.

Роботът е вече прочут, очакват се пациенти от Македония и Румъния. "Обаче не знам как да ги таксувам", почти на шега казва Горчев. Цената на една операция е между 8000 и 10 000 лв., но хирургът твърди, че пациентите не плащат нищо. Естествено, и здравната каса не плаща, тя според Горчев дори няма пътека за ендоскопски гинекологични процедури, и затова тези, които се правят при него, се отчитат като отворени операции, за да се вземат все пак някакви пари, т.е. лъже се касата. Операциите с Да Винчи се поемат от държавата, а това, че са скъпи, е единственият недостатък на машината.

За България обаче той е достатъчен. Излиза, че към момента роботът не си струва цената - операциите са скъпи, а машината не работи с пълния си капацитет. Защо изобщо в такъв случай някой се занимава с това? "Това е циничен въпрос. Ами дайте да работим, както е било едно време - да тероризираме жените си, да работим като касапи, да ни мирише на кръв, държавата да си стои блато", разгорещява се Горчев. "Няма никаква реформа, цялото съсловие се е обезверило и дехуманизирало, работи на парче. На пациента се гледа само колко пари ще донесе, влиза той, а лекарят си мисли - ето това са 1000 лв. Докато



не престанем да гледаме на пациента като на източник на доходи,



медицината няма да тръгне. За жалост в държавата нищо не се прави, за да се промени това", пали се професорът.

Но точно на този фон роботът изглежда нелепо и неестествено. Та той е в университетската болница в Плевен, част от базата й е порутена, а в друга част се съхранява най-висшата медицинска технология в света. Касапският манталитет съжителства с модерното мислене. Цинично е, че в селата няма лични лекари, хората се самолекуват с народна медицина, болниците са порутени, лекарите - демотивирани, а насред всичко това се появява апаратура от НАСА.

"Много против това съм. Това е повърхностно мислене, трябва да има движение и прогрес, иначе ще си останем в задния двор", отвръща Горчев. И продължава: "В момента в София има 18 университетски болници. Докато те не станат 2-3, нещата ще са такива. Останалите просто не могат да бъдат университетски. Та университетът е един - той трябва да има една болница, най-много две. Това е пълно безумие. Ето и къде отиват парите - те могат да се разпределят по-правилно, като се концентрират в по-малко болници, там да се въведат нови технологии. А сега - някакви разпръснати хирургии, на места заради една катедра цялата болница е университетска. Отделно има болници, които са супероборудвани, а нямат пациенти. И политическа воля да се оправят нещата".

Въпреки че за нас родната реалност е до болка позната, на Запад според Горчев вече сме известни с друго - като страна, която развива нови технологии в хирургията. Благодарение на един бисер в кочината.