България се радва на отлични магистрати, които в срок решават дори най-тежките си и сложни дела, обосновават ги мотивирано и разбираемо и спазват етичните правила на професията си. Ангели с крилца, като че ли извадени от брюкселски наръчник. Това поне показват атестациите на близо 230 кандидати от системата за 29 места във върховните съдилища, прокуратури и националното следствие. Ако максималната оценка, получена от всички (изключенията се броят на пръсти), беше адекватна, съдебната ни системата щеше да е за чудо и приказ. Очевидно става дума за криворазбрана колегиалност при атестирането на принципа "гарван гарвану око не вади". Или помощните атестационни комисии не са си свършили работата през пръсти - не са проверили магистратските актове на кандидатите, не са ги видели лично как работят и са си затворили някое и друго прегрешение.

Преди седмица лъсна, че сред кандидатите, атестирани с най-високата оценка, има и такива, които заслужават не повишение, а дисциплинарно наказание. Като прокурора от Ямбол Димитър Дечев, на когото му трябват по 429 дни (колкото са работните дни на 2 години!), за да се произнесе по делата си, или пък на бургаския следовател Стефан Димитров, който 6 години мотае елементарно разследване за катастрофа.



Какво е последствието от фалшивата оценка на комисиите



- тя е, уви, основният аргумент на ВСС при кадровите назначения. Според наредбата за атестиране помощните комисии се създават във всички органи на съдебната власт. Състоят се от трима магистрати от съответната гилдия, които са с по-висок ранг от този на атестирания и работят по неговата материя.

Но помощните комисии бламираха атестирането. Истински качествените кандидати се оказаха наравно с двойкаджиите. Това е арогантно и безкрайно вредно за системата, но не и за пръв път. След фалшивите атестации възможностите за обективен критерий пред ВСС се сведоха до стажа на съответния кандидат.

Така вероятността във върховните инстанции да бъдат назначени предимно хора, на които им остава съвсем малко до пенсия, е огромна. Прав е председателят на ВКС Лазар Груев, като казва, че възрастта не е порок, а урок. В същото време обаче не е без значение дали



през цялата си кариера някой е бил закотвен на районно ниво



Дори да приемем, че е имал проблеми с административните ръководители или с членове на ВСС и затова не е издиган, няма как това да се е случвало в продължение на 15-20 години например. Също така няма как един районен прокурор, който в живота си не е написал дори едно първоинстанционно съдебно решение, да стане отличен върховен съдия, който ще има последната дума за съдбите на хората.

Интересно е поведението на някои от кандидатите, които са подали документи за всички възможни места. За тях няма значение дали ще са съдии или прокурори, важното е да са на върховно ниво.

Още докато ВСС готвеше методиката за атестирането, редовите магистрати предупредиха, че документът е повърхностен и неясен и няма да гарантира кариерно израстване по ясни критерии. После съветът прехвърли на атестационните комисии "черната работа", след като можеше спокойно сам да я свърши. Нали затова е постоянно действащ. Какво им пречи на членовете на ВСС да влязат изненадващо в някое съдебно заседание на кандидат за повишение, да вземат на произволен принцип 20 от делата му и да ги проверят?!

Чак такова усилие в една система, която се основава на фамилно кастов принцип. Не са измислени още такива правила, които този принцип да не може да надвие.