По данни на британския аналитичен център (Foreign Policy Centre) отвличането на хора се е превърнало в един от най-динамично развиващите се отрасли от криминалния бизнес. Експертите смятат, че миналата година престъпниците са "спечелили" от това занимание над $500 млн. При това прави впечатление, че ако преди похитителите поставяха акцент върху размера на откупа (стигащ до 60 млн. долара), то сега вече е важно количеството на отвлечените. Първото място в тази класация продължава да държи Колумбия. Неотдавна там бе арестуван 33-годишният Хуан Гонсалес Леонел с прякор Чеке, който е спечелил от отвличането на хора над 23 млн. долара. Според обвинението той е похитил поне 60 колумбийци и чуждестранни граждани. Но Чеке не е изключение или феномен - от началото на 2002 г. досега в Колумбия са отвлечени над 400 души. "Бизнесът" ударно се развива и в Пакистан, Бразилия, Филипините и Мексико. Той обаче става все по-популярен и в европейските държави, в които бързо се роят компаниите, занимаващи се с предотвратяване на отвличания или освобождаване на пленници.

Опитът показва, че класическата схема на похищенията изглежда по следния начин: планиране, подготовка, отвличане, укриване на заложника, разпити, преговори, получаване на откуп, освобождаване или убийство на жертвата. Най-важни, естествено, са изборът на жертвата и определянето на сумата на откупа.



Най-големият откуп, плащан някога, е 60 млн. долара



Той е даден през 1975 г. в Аржентина за освобождаването на двамата братя Борн, наследници на известната предприемаческа фирма "Бандж енд Борн".

Невинаги обаче отвличането е свързано с откуп. Често целта е да се получи важна информация или да се накара бизнесменът да извърши нещо против волята си или да се откаже от реализацията на плановете си.

"На етапа на подготовката престъпниците отделят най-голямо внимание на детайлното изучаване на навиците на жертвата, на местата, които най-често тя посещава, на мерките за сигурност (ако има такива)", обясняват специалистите. Специално се проучват семейството на жертвата и най-близките му приятели и сътрудници, които могат да се окажат полезни при воденето на преговори. Уточняват се имената им, телефоните, адресите, личните автомобили, външни белези, които биха позволили бързо да бъдат разпознати при нужда.

Анализът на отвличанията в международен аспект показва, че 90% от бизнесмените са похитени, когато отиват или се връщат от работа, недалеч от дома им. Това е лесно обяснимо - избира се място, което постоянно присъства в маршрута на жертвата, независимо че може да има промяна във времето на пристигане или отпътуване. Най-често улицата пред дома се блокира поради "катастрофа" или "авария" на крупен автомобил. Групата, която участва в непосредственото отвличане, се намира в колата, блокирала улицата, в автомобил, следващ колата на жертвата, или е маскирана като случайни минувачи. Ако жертвата има охрана, тя се неутрализира с електрошок или друго оръжие. Автомобилът, с който се отвлича жертвата, задължително се сменя след няколко километра. Най-квалифицираните банди сменят автомобилите по няколко пъти, докато заведат жертвата до мястото, където ще бъде държана, докато се водят преговорите.

Похищение от дома или офиса е по-сложна операция, тъй като е свързана с проникване в съответно помещение, което може и да е охраняемо. Затова рядко се използва.

В повечето случаи



за планирането на операцията отиват няколко месеца,



но самото отвличане трае няколко минути. Така например италианските терористи от "Червените бригади" са организирали акцията за похищаването на премиера Алдо Моро няколко месеца, а самата операция е продължила само минута.

В момента на отвличането



престъпниците действат абсолютно безцеремонно, даже жестоко



Често жертвата се зашеметява с удар по главата или се инжектира със силно действащи упойващи вещества. Това се прави, за да не може обектът да се съпротивлява, да се опита да избяга или да привлече вниманието на случайни минувачи, да не може да разбере къде го водят. После жертвата се слага на пода на автомобила, под краката на похитителите или в багажника, като очите й се завързват, а устата - се залепва. Така тя окончателно губи ориентация.

"Реален, а в повечето случаи и единствен шанс да се измъкне от похитителите жертвата има в момента на нападението. Решителни и неочаквани за похитителите действия могат да спасят живота й", обясняват специалистите. В чужбина има множество случаи, когато обектите на нападение са нападали похитителите си, откривали са огън или са успявали да се промъкнат между куршумите и да останат живи. Но в повечето случаи за това е нужна специална подготовка и не са малко случаите, когато опитът за бягство завършва трагично.

Въпреки шока много жертви успяват да запомнят доста детайли при придвижването от мястото на похищението до "затвора": времето и скоростта на движение, резки завои, светофари, жп линии, характерни звуци. Дори тази информация да не може да се предаде по време на плена, впоследствие тя е от решаващо значение за откриване и разобличаване на престъпниците. Известни са случаи, когато похитените са успявали да оставят в "затвора си" условни знаци, с които да обозначат своето присъствие. Но подобни начинания трябва да се извършват много внимателно, защото в случай, че престъпниците ги разкрият, следва жестоко наказание.

Престъпниците "работят" със заложниците така, че максимално да ги използват за свои цели. Те всячески демонстрират своето превъзходство и властта си над жертвата, дори ако тя не се съпротивлява. Практиката показва, че примиреното поведение, молбите за пощада и свръхотстъпчивостта не носят реална полза - при всички случаи престъпниците действат според плановете си. Затова трябва много внимателно да се отговаря на въпросите на престъпниците за възможната реакция на близките на похищението, на исканата сума или удовлетворяването на останалите условия. Така аргументираното убеждаване на престъпниците в нереалността на част от техните искания може да доведе до приключване на инцидента с възможно най-малко вреди. А действията на принципа "Всичко или нищо" могат да изкарат от равновесие престъпниците и да завършат трагично за заложника.



Практически всички похитени хора се разпитват



Разпитът може да бъде под формата на почти приятелска беседа, а може да е съпроводен и със зверски мъчения. "Често, за да сломят психически заложника, похитителите ограничават неговото движение, зрение, слух, лишават го от вода и храна, държат го в мизерни условия. За слабите натури подобно отношение е напълно достатъчно, за да изпълнят всякакви искания на похитителите. Но ако това не подейства, се използват наистина професионални методи за мъчение", обясняват специалистите.

Похитителите са наясно, че поемат най-голям риск в момента на получаването на откупа. Затова те разработват сложни, многостепенни системи за предаване на парите. Целта им е да се изключи възможността за нападение от засада, засичане на факта на предаване на парите или установяване на самоличността им. Куриерът може да бъде накаран да влезе в предварително подготвен автомобил и да бъде отведен в неизвестна посока, след което изхвърлен на отдалечено място. Парите могат да бъдат получени в сграда с два изхода. По време на цялото време на контакта престъпниците наблюдават околността и заглушават всякакви устройства, които биха им попречили да реализират целта си. Затова и избират за куриери хора от близкото обкръжение, които те биха разпознали без проблем.

Получаването на откупа не е обвързано задължително с освобождаване на заложника.



Той може да бъде убит, за да няма свидетели



Все по-честа практика е жертвата да бъде задържана, докато похитителите реализират парите - чрез покупка на имоти, различни ценности и стоки, чрез влог в банки на името на хора, които нямат нищо общо с отвличането.

В случаите, когато престъпниците сами пускат на свобода заложника, те го оставят на някое безлюдно място, хвърлят го в помещение, от което той може да се измъкне след известно време, или го зарязват на оживена улица.

По принцип е най-опасно, ако за освобождаването е нужна акция на полицията, защото тогава реакцията на престъпниците трудно може да се предвиди. Те могат да се предадат доброволно, за да разчитат на по-лека присъда. Но може и да тръгнат да бягат, използвайки оръжие или прикривайки се с жертвата. При всички случаи жертвата не трябва да прави никакви резки движения, за да се усложни и без това сложната ситуация, съветват експертите.





Най-известните отвличания за откуп



1960 г. - В Париж е отвлечен Ерие Пежо, син на собственика на известната автомобилна компания, който е освободен срещу 35 000 долара.

1971 г. - В Германия е похитен Тео Албрехт - един от собствениците на немската верига магазини Aldi. Той е държан в плен 17 дни и е освободен за 2.1 млн. долара. Престъпниците не са открити.

1973 г. - В Рим е похитен внукът на нефтения магнат Пол Гети. Престъпниците поискали 17 млн. долара, но милиардерът отказва да плати заради принципите си. След като в редакцията на един от вестниците е получено ухото на внука, дядото започва преговори и намалява сумата до 2 млн. долара.

1983 г. - В Амстердам е отвлечен биреният крал Алфред Хайнекен. След три седмици в изоставен склад той е освободен, като сумата на откупа не е известна, но се предполага, че е между 12 и 17 млн. долара.

1996 г. - отвлечен е наследникът на тютюневата империя Reemstma Ян Реемстма. Отначало престъпниците искат 20 млн. долара, но след преговори свалили сумата до 13.5 млн. долара. По-късно посетителите са арестувани, а Реемстма написа книга за 33-те си дни в плен.