Ако бъде направена класация за най-модерно, политически и медийно най-третирано понятие през последната година, то конфликтът на интереси ще обере всички първи награди. То влетя и в цялото законодателство - може да се срещне в законите за администрацията, за държавния служител, за бежанците, за здравето, за лекарствените продукти, за БНБ, в Административнопроцесуалния кодекс, за приватизацията, в търговския закон и къде ли още не. Дори вече е намерило мястото си и



в законите за храните и фуражите



Разбира се, най-известни са нормите за конфликта на интереси от закона за държавния служител. В тях например е вкарано и задължението за разкриване и за избягване на такъв конфликт. Пак там е предвидено годишно подаване на декларация от всеки чиновник, работещ на служебно правоотношение, дали той или свързани с него лица имат търговски, финансов или друг делови интерес във връзка с функциите на администрацията, в която работи. В този закон са предвидени и някакви санкции, които в общи линии стигат до уволнение при констатиране на взето решение при недеклариран конфликт на интереси. Пак там е и направен единственият засега опит да се определи самото понятие. Според това определение конфликт е "налице, когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки, или кандидатства и съответно е определен за изпълнител по обществена поръчка с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение".

В този закон е определено и че когато декларираният конфликт на интереси



не е отстранен в двумесечен срок,



той се смята за укрит. И на няколко пъти бяха обявявани имагинерни цифри за това колко хора в администрацията били хванати да укриват конфликт на интереси или пък изобщо да не подават декларации. Обичайно обаче се сочеха 40-50 безименни хора, което е нищо на фона на 100-хилядната администрация. Спореше се и за това дали министри и зам.-министри не са в конфликт на интереси, когато играят в театри, които администрират. Или пък, че имат нещо като клиники, докато се занимават със здравеопазване. Или пък, че купуват акции от дружества, докато участват в регулацията на пазара. Стигаше се винаги до общовойскови разправии.

Темата стана още по-популярна и през последните месеци, в които правителството само за няколко дни подготви, прие и внесе в парламента законопроект, озаглавен много странно - Закон за конфликт на интереси. Е, беше обещано все пак по-късно да бъде поправен на "Закон срещу..." или "...за предотвратяване на конфликти на интереси". Парламентът прие на първо четене проекта, но обеща да го обърне с хастара навън. Някои депутати пък дори го "накълцаха" детайлно и го обявиха като лошо упражнение. Този дебат предстои да се гледа.

Има обаче една неизследвана област в тази тема, която определя



съдебната одисея на конфликта на интереси



Очевидно малцина знаят, че българското законодателство чрез Административнопроцесуалния кодекс (АПК) от години предвижда възможност за съдебна атака на решения, актове, процедури, гласувани, приети, подписани, извършени при наличие на конфликт на интереси.

Тази правна възможност е заложена в глава 15 в АПК, озаглавена "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията". От една страна, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. От друга страна, всеки с правен интерес може да поиска и констатиране на конфликт на интереси и предприемане на предвидените от закона мерки. Последните се свеждат до информиране на съответната администрация, в която е служителят, за когото е констатиран конфликт на интереси. Неговите началници трябва да вземат мерките по закона за държавния служител, които може да стигат до уволнение.

Процедурата по предявяване на искането е сравнително лека. Според АПК "искането за констатиране на конфликт на интереси на държавен служител се прави пред съдия от съответния административен съд". Така ако става дума за чиновник в София, то искането трябва да отиде в административен съд в София. Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му.



То се разглежда незабавно от съдия,



пише в АПК.

Съдът може да задължи административния орган или длъжностното лице незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия. Магистратите могат да проверят дали е налице конфликт на интереси. Задължително за извършената проверка се съставя протокол. Веднага след края й съдът се произнася с разпореждане. При констатиране на конфликт на интереси магистратите незабавно уведомяват компетентния орган, разбирай началниците, за предприемане на необходимите действия.

За това, че малцина очевидно знаят за това си право и възможност, сочи и сравнително постната съдебна практика по темата. В нея може да се забележат основно определения, а не решения на ВАС, което първо показва непроизнасяне по същество и спорове по процедурите.

Така например човек е поискал констатиране на семейни отношения между началника на Общинска служба по земеделие и фирма изпълнител по земеразделянето. И от едно определение на ВАС се вижда, че е започнало едно претакане, прехвърляне на различни съдилища, спорове за подсъдност. И в крайна сметка няма и никаква следа да има произнасяне по същество.

По друг случай е искано констатиране на конфликт на интереси на член на държавна комисия. След умуване съдът е определил, че понеже става дума за колективен орган и понеже членовете на въпросната комисия са могли да си направят отвод, то не можело да се иска и констатира конфликт на интереси.

Има и няколко решения по същество. По едно от тях високопоставена държавна служителка от министерство е била уволнена заради укриване на конфликт на интереси. Мотивите за освобождаването й са били, че е участвала при подготовката, обсъждането и вземането на решения, свързани с оценка и приемане на изпълнението на обществени поръчки. В същото време тя



била заинтересована от вземане на положителни решения



за приемане на договорите и свързано с това заплащане на уговорена цена предвид участието й в авторския колектив, разработил предмета на договорите.

Съдът обаче я е върнал на работа и е отменил заповедта за уволнение. Някои от аргументите определено звучат твърде странно. Като например, че името й било в авторския колектив на титулната страница, но нямало реални доказателства, че тя всъщност била участвала в този колектив.

В общи линии с това се ограничава и съдебната практика. И затова определено вина имат всички институции, включително и съдебни, които не популяризират възможността чрез правосъдието да се настоява за констатиране на конфликт на интереси. Защото това е едно от възможните практически действия.



Останалото са си просто приказки на вятъра



Подготвеният проектозакон срещу конфликта на интереси пък отива в другата крайност. Той отново предвижда административните съдилища да разглеждат казусите за налични конфликти на интереси.

За разлика от сегашните, наистина много постни мерки в него обаче се предвиждат крайни решения. Ако например съдът счете, че такъв конфликт има, то издадените в нарушение на закона актове могат да бъдат отменяни като нищожни.

Всъщност тук някъде идват и критиките по същество към законопроекта, наречен от някои депутати "недоопечено агне", а от магистрати "бригадирска показност".

Точно възможността за обявяване на актове или действия, извършени при конфликт на интереси, за нищожни е най-спорна. Според председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев това е повече от недопустимо. "Представяте ли си какво ще стане с правната стабилност, ако например при всички случаи, когато кметове са участвали във фирми и не са се отписали от управителните им органи за целите им мандати, съдилищата обявят всички техни действия за нищожни", заяви той наскоро. И продължи:



"Това означава ние да катурнем държавата"



Няма спор, че тази работа с нищожността е прекалена. Защото за всеки юрист е известно, че ако един акт се обяви за нищожен, то това означава, че той никога не е съществувал в правния мир. И последиците от прогласяването на нищожността влекат наистина непредвидими резултати. Затова и повече от задължително е този текст да бъде прецизиран.

Законопроектът предвижда обаче доброто решение за защита на лицата, които подадат сигнал за конфликт на интереси срещу държавен служител. Те ще бъдат пазени в тайна и ще имат право на обезщетение, което ще се плаща от намерените за виновни чиновници.

Остава обаче правилото, че само хора, които имат правен интерес, ще могат да искат констатиране на конфликт на интереси. Нещо, което е твърде спорно. Защото всички твърдят, че това явление е лошо, а пък не се дава на всеки да иска да го покаже и докаже. Освен това някак не се разбира от проектозакона, че конфликт на интереси ще се констатира за всички, а не само за държавните служители.

Със сигурност тази материя има нужда от прецизиране и разработване. Защото само по този начин може да се спре ширещата се шуробаджанащина. А не с лозунги и шумни закани да се отварят нови вратички в закона.

Просто трябват малко повече практичност, опростеност и справедливост. И искрено желание.

Останалото е театър за пред хората и Брюксел.