Налага се правителството да препита финансовите си съветници и да разгони негодните между тях, преди да предизвикат комични ситуации. Предстои да се обсъжда сериозно болният въпрос на българската данъчна политика: коя е логичната следваща стъпка в реформата след доказания успех на универсалния подоходен десятък. Очевидно на ред е ДДС, свещената крава на фиска. На него законът за тазгодишния бюджет отрежда 44.73% от всички приходи на хазната. Обществото и бизнесът очакват от кабинета разумно отношение към проблема ДДС и прилично професионално ниво на аргументите, с които властващите



бранят своя приходен комфорт



А те видимо минават към кръгова отбрана на заветните ДДС висоти. Преди по-малко от месец, макар и с половин уста, проправителствени мислители рекоха, че можело да умуват за намаление на ДДС с 2 пункта, т.е. до 18%. Сетне Еврокомисията шамароса софийските власти и загатна възможността съвсем да спре парите за България. С това усили бездруго мощния фискален нагон на нашите управници. Те очевидно предпочитат да запазят рекордните бюджетни излишъци и да запушват с натрупания резерв дупките в програмата си за разходи през идната изборна година. Надеждите за облекчаване на косвените данъци (ДДС, акцизи, мита) бяха отскубнати от корен. Зачестиха изявления, че намалението на ДДС било "абсолютно невъзможно". Започна търсене на аргументи срещу свалянето на главния държавен налог. Чухме разни притчи на тази тема, дори един



виц: ниският ДДС помпа инфлация!



За жалост анекдоти като този се разказват със сериозен тон, та видиотяват бедния на финансови познания българин. Той губи представа за стопанските посоки, за горе и долу, за голямо и малко, затова оглушава за всякакви аргументи, губи интерес да разбере икономическата политика. Тогава се изостря андрешковският му синдром, желанието на всяка цена да избегне облагането, чиято логика не може да разбере. А истината е кристално ясна. Всички косвени данъци товарят цената на обложеното потребление. Увеличат ли акциза, митото или ставката на ДДС, цената расте, защото освен стойността на самата стока потребителят плаща по-висока вноска в хазната. Ако налогът намалее, намалява и цената. Затова финансисти от всички страни настояваха Брюксел да свали акцизите на бензина, за да обуздае кризата на шеметно поскъпващия петрол. За всички стоки с нормирани калкулативни цени (ток, вода, парно, газ) поевтиняването би трябвало да е автоматично. Автоматично намалява цената на вносните инвестиционни стоки. Макар не веднага,



конкуренцията сваля всички цени



при облекчаване на ДДС или поне темпът на поскъпването им се забавя. Лесно е да се проследи ценовата статистика на всички държави, които са променяли ДДС. Изводите са прости: увеличението на данъка на следващия ден вдига цените най-малко с ръста на налога. Темпът на инфлация нараства. При намаляване на ДДС цените падат до дни с 1/4 до 1/3 от размера на облекчението. Ефектът на промяната се усеща най-ясно след 3 до 6 месеца. Инфлацията обаче затихва още през първия месец. Онези стоки, които не поевтиняват въпреки редукцията на данъка, поне спират да поскъпват. Намалението на ДДС е мощна антиинфлационна мярка. Тя е нужна на България днес, когато цените логично гонят нивото на общия европейски пазар. А знаем, че



възможност за понижаване има



в рамките на сегашните бюджетни приходи. До края на май излишъкът в хазната бе 2.7 млрд. лв., за периода приходите от ДДС са с 25% повече от първите 150 дни на 2007 г. Ако същият темп се запази, тази година излишъкът в хазната може да надхвърли 5 млрд., дори да достигне 6 млрд. лева. Нека да допуснем, че намалението на ДДС ще намали приходите в хазната с пълните 100% от номиналната редукция. Ако ставката падне с 2%, това значи 820 млн. лева по-малко постъпления от ДДС, т.е. 4-5 млрд. вместо 5-6 млрд. излишък. Очевидно са прави колегите, които изчислиха, че още тази година бюджетът ни позволява да слезем на минималната ДДС ставка, договорена за рамките на ЕС - 15%. В най-лошия случай това означава 1.64 млрд лева по-малко приходи (т.е. едва половината от излишъка за половин бюджетна година). А всъщност, както се доказа с въвеждането на десятъка,



намалената ставка ще ВДИГНЕ приходите



от ДДС. Поради три причини: защото по-голяма част от оборота ще напусне сивата зона; защото намаленият ДДС (оттам намаленото ценово равнище) ще увеличат и вътрешното търсене, и конкурентоспособността на българските производители, а следователно и облагаемите обороти. И накрая - ефектът от интеграцията: ако България слезе до нивото на минималната европейска ДДС ставка, както вече сториха Кипър, Люксембург (15%) и Испания (16%, но поне 1/3 от оборота се облага с облекчени ставки 4% и 7%), ще наблюдаваме внос на облагаеми обороти, т.е. компании от други страни ще изместват реализацията на добавена стойност към България, където тя се обложи по-тънко. Има още поне стотина аргумента за очевидния извод ДДС да падне. Веднага.