От два месеца мистичната страна Непал в Хималаите вече е република, след като обърна гръб на поредната закоравяла монархия в света. С това бе сложен край на хиндуистката династия, управлявала Непал в продължение на 239 години. Маоистите на практика вече управляват страната, след като спечелиха кървавата гражданска война с непопулярния крал Гианендра. Тя трая почти 10 години и отне живота на 13 000 души. Бившият монарх в момента е обект на хули, загуби короната си и ще трябва да си плаща сам данъците и сметките за електричество. Маоистите и марксистите все пак му разрешиха да остане да живее в страната като бизнесмен и дори му оставиха летен дворец на разположение. Смята се, че богатството на Гианендра е около 200 млн. долара. Старият му грандиозен дворец вече е превърнат в музей за туристите.

Новите демократично избрани управници обаче едва ли ще управляват лесно заедно. На 21 юли непалските депутати изненадващо избраха Рам Баран Ядав за първи президент на новосъздадената република и отхвърлиха кандидата на маоистите, които на практика спечелиха войната. Ядав е кандидат на центристката партия "Непалски конгрес". Това веднага предизвика протеста на маоистите и те отказаха да сформират ново правителство, като новата република още в началото затъна в политическа криза.

Мнозинството в парламента в момента се държи от Комунистическата партия на Непал (маоисти), която има 220 депутатски места, "Непалският конгрес", тоест демократите, имат 110 места, а умерената Компартия на Непал (марксисти-ленинисти) разполагат със 103 гласа, с чиято помощ за президент бе избран Ядав. Всички специалисти обаче са единодушни, че истинският управник на Непал в момента е "другарят Прачанда" (Лютият), чието истинско име е Пушпа Камал Дахал. Той е бивш агроном, лидер на комунистите маоисти и командващ бунтовническите сили в миналото. Той най-вероятно ще е бъдещият премиер на страната, ако се преодолее сегашната криза и ще има не по-малки правомощия от руския премиер Владимир Путин. Лютия все още разполага с 23 000 добре въоръжени и калени в битките бойци, той също така контролира "народни" органи на властта в провинцията, съдилища, милиции и данъчни органи в 68 от 75-те департамента на Непал. Властта е негова така или иначе.

Непал не се отъждествява само с невероятните красоти на Хималаите, родината на Буда, и първите хипита, посетили Катманду през миналия вече век. Това е страна, където



през XXI век се случи истинска социалистическа революция -



уникално явление за нашето време. "Тази победа хвърли предизвикателство на Фукуяма с неговото твърдение в "Краят на историята" като сблъсък на идеи и Хънтингтън с неговия "Сблъсък на цивилизациите". Ние отново ставаме свидетели на стария спор - капитализъм срещу комунизъм, който се смяташе за отдавна забравен и изхвърлен на бунището", смята професор Хари Леуп от университета в Тафта.

Тази радикална промяна започна с въстанието на непалските маоисти през 1996 г. Първоначално те се укрепиха в отдалечените райони на страната, след което се пренесоха в гъсто населените департаменти и създадоха голяма нелегална мрежа в градовете. След трагедията на 1 юни 2001 г., когато престолонаследникът принц Дипендра по неизвестни и досега причини разстрелва популярния крал Биренду и почти всички членове на кралската фамилия, авторитетът на смятаната дотогава божествена монархия се срутва. Бунтовниците активизират действията и превземат един департамент след друг.

Новият крал Гианендра беше непоследователен и нерешителен в действията си. Той първоначално започна преговори с бунтовниците, вкара опозиционери в правителството, след което неочаквано разпусна парламента през 2005 г., обяви военно положение и хвърли лошо подготвената армия срещу маоистите. На следващата година властта бе парализирана от национални стачки, армията търпеше поражение след поражение и маоистите напредваха към Катманду. Най-накрая кралят се предаде и сключи мирно споразумение с бунтовниците. Той организира референдум, на който голямото мнозинство непалци му показаха вратата да си ходи.

Това, че комунизмът победи в ерата на установилия се вече почти над целия свят капитализъм няма нищо странно, поне в тази част на света.



Непал е една от най-бедните страни в света



През 1998 г. доходът на глава от населението беше не повече от 215 долара годишно, по-бедна е само Етиопия. Оттогава ситуацията само се влошаваше заради започналата гражданска война, която довърши едва кретащата икономика. Феодалната и кастова система не можеше да се справи адекватно с кризата. А залежите на природни ресурси на страната като руда, мед, злато, цинк, магнезий и кобалт не само не се усвояват, а дори не са разработени. Възможностите за построяването на ТЕЦ-ове не се използват и голяма част от тока се купува от съседна Индия. За експорт предимно се произвеждат захар, цигари, текстилни изделия, килими и обувки, но в прекалено малки количества. Селското население е почти 90%, а земята продължава да е суха и неплодородна, както преди 1000 години.

Населението на Непал в момента е около 20 милиона, като поне още седем милиона са избягали да търсят по-добър живот в Индия и Персийския залив. Затова е разбираемо защо радикали като маоистите получиха такава подкрепа от бедното население, което с право ненавиждаше управляващата ги кралска клика, която ги изцеждаше с данъци и живееше в охолство.

Бунтовниците не само воюваха срещу краля, но паралелно с това създаваха алтернативни органи на властта и на практика премахнаха феодалната система.



Комунистите създадоха профсъюзи, селски и женски организации,



защитаваха националните малцинства и низшите касти. Това също повдигна авторитета им неимоверно, докато властта беше изпаднала в летаргия и чакаше нещата да се оправят от само себе си. Когато започнаха войната, маоистите поискаха от властта да изгони чуждия капитал от националната индустрия, да се конфискуват земите на богатите земевладелци и да се раздаде на селяните, да се признае автономията на етническите малцинства, равенство на езиците, участие на жените в органите на властта и премахване на кастовото неравенство. Тези идеи се защитават и сега.

"Непал ще се опита да копира икономическата система на Китай, който активно подпомагаше бунтовниците", казва Прачанда. Той лично посъветва бившия крал да се заеме с бизнес, ако го бива поне в това. Засега не се забелязват никакви репресии спрямо представителите на стария режим. Как ще се развиват по-нататък събитията в Непал ще покаже бъдещето, едва ли то ще е безоблачно в опустошената от 10 години война страна.

Срещу идеите на Прачанда за модернизация на държавните структури, обществото и икономиката вече се обявиха бивши сподвижници на Лютия. Много от тях мечтаеха за истинска маоистка революция, с репресии и равенство на всички. Те се отнасят негативно към неговия мек социализъм. Още през 2001 г. отцепници маоисти създадоха Комунистическия център на Непал, който обвини Прачанда и неговите другари в предателство на революцията. На територията на Непал има също така бази на индийски комунисти, които помагаха на непалските маоисти и в момента водят военни действия срещу Индия, което може да провокира конфликт между двете страни. В Непал има много нерешени национални, регионални и религиозни проблеми и на новите власти няма да им е лесно да ги преодолеят.

Това, че непалските комунисти победиха в наше време, разбира се, е голям парадокс. Най-добрият вариант за страната е обещаните реформи наистина да бъдат успешни в условията на демокрация и свободна икономика, отколкото да бъдат наложени с оръжие и кръв, което всъщност е невъзможно. Непалският урок трябва да послужи за пример в други страни, където голяма част от населението живее в мизерия, а управляващите тънат в охолство. Такива не са малко по света.