10 юли, четвъртък, часът е 7.50 сутринта - облаците около британския вестник "Нюз ъф дъ уърлд" започват да се сгъстяват. Това е четвъртият ден от делото, заведено от Макс Мозли срещу изданието. В този момент адвокатът на вестника Марк Уорби получава много лоши новини. Най-важният му свидетел - основната участничка в скандалния видеозапис, Дамата Е, която платила 15 000 евро за заснемането на тайния филм - няма да се появи в съдебната зала. "Емоционалното и психическото й състояние е такова, че не е редно, нито пък разумно да я призовем в залата, за да свидетелства", обясни адвокат Уорби на съдията по делото Джъстис Иди.

С това унизително отстъпване от позициите скандалният случай изглежда е на път да се провали. Но не стана така. Неявяването на Дамата Е принуди в. "Нюз ъф дъ уърлд" да прибере един от основните си козове - че 68-годишният президент на Международната федерация по автомобилизъм (ФИА) Макс Мозли и син на нацисткия лидер от 30-те г. на ХХ век сър Осуалд Мозли предварително е



поръчал нацистка оргия



с пет проститутки, като на всяка от тях е платил по 630 евро за петчасовия сеанс. Това обаче не попречи на изданието да продължи да твърди, че записът е "извратена нацистка оргия" - точно с това описание на записа вестникът излезе на 30 март. На 24 юли изданието загуби делото по повечето, но не по всички, точки в обвинителния акт. Съдията разпореди на "Нюз ъф дъ уърлд" да плати на Мозли 75 000 евро за нанесени морални щети - най-голямото обезщетение в частно заведено дело, свързано с намеса в личния живот. Съдията не определи частта от съдебните разходи на Мозли, която изданието трябва да му изплати. Разходите на президента на ФИА възлизат на 570 000 евро. Съдията обяви, че няма доказателства за нацистко поведение по време на оргията, която Мозли винаги нарича обикновено частно "парти". "Смятам, че ищецът има право на личен живот, в частност на сексуален живот (макар и нетрадиционен), между възрастни по взаимно съгласие в частна собственост", заяви съдията Джъстис Иди. "Няма доказателства, че събирането на 28 март 2008 г. е замислено от участниците като възпроизвеждане на нацистко поведение. Нито пък е било такова. Не виждам основания, на базата на които да предположим, че участниците са се присмивали над жертвите на Холокоста..."

Съдия Иди заяви, че "не може да открие законен обществен интерес, за да оправдае нарушаването на личното пространство от тайния запис или последващата публикация".

Що се отнася до един от най-любопитните аспекти от случая "Мозли" - защо една от проститутките, Дамата А, вика: "Ние сме арийци"- съдията се произнесе, че "няма причина да предполагаме, че е съществувала друга причина освен неволно произнасяне на тези думи от Дамата А по време на сеанса".

Дамата А твърди, че не е знаела, че думата "ариец" се свързва с нацистите. Съдия Иди прие, че "Нюз ъф дъ уърлд" е смятал, че срещата е имала нацистки характер. Именно затова той отхвърли иска на Мозли за обезщетения, чиято цел е не да компенсират потърпевшите, а да накажат грешника.

Съдията Иди също така заяви, че до известна степен Мозли сам е виновен за своите беди. "Много хора ще кажат, че ако един известен мъж често използва услугите на проститутки (в буквалния и в преносния смисъл на това), той рискува, като им се доверява прекалено. Има риск да бъде разобличен или да бъде изнудван", предупреди съдията.



Саморазрушителен



"За обикновения наблюдател вероятно изглежда, че поведението на ищеца е отчаяно и почти саморазрушително. Това не оправдава нахлуването в личния му живот, но може да бъде фактор, който следва да се отчете, когато се прави оценка на отговорността за случилото се. Въпрос на елементарно чувство за човешко достойнство е човек да поеме поне някаква отговорност за действията си", казва Иди.

Съдията критикува и поведението на старши репортера Невил Търлбек, който публикува историята. По време на делото става ясно, че след публикуването на материала на 30 март той изпраща имейли на дамите А и Б, в които ги заплашва да разкрие самоличностите им в следващата си публикация в неделното издание, ако не склонят да разговарят с него.

"Елементарно е, изнудване може да се осъществи чрез заплаха да се извърши нещо, което само по себе си не е противозаконно", отсъжда Иди. Той обвинява Търлбек, че предоставя "неясни" доказателства, съдържащи "противоречия, които затрудняват решението дали си струва да им вярваш или не". Най-странната част от защитата на "Нюз ъф дъ уърлд" е тезата, че Мозли извършва престъпно деяние, включвайки се в изтощителния маратон, който завършва с рани от бичуване на хълбоците му. Съдията заяви, че това е "може би най-измисленият аргумент, на ръба на отчаянието". "Едва ли е подходящо да се занимават съдилищата със случаи на пошляпване и бичуване между възрастни, извършвани в личните им имоти и без да бъдат тревожени съседите", отсича съдията.

Иди изтъква също, че вестникът не е положил нужните усилия да докаже твърденията си за нацисткия характер на действията на Мозли и даде пример, че вестникът не се е потрудил да преведе немските фрази от записа на английски език. "Това е незадоволително, като се има предвид унищожителното въздействие, което публикацията потенциално нанася на засегнатите".

В изявление, прочетено публично извън съдебната зала на 24 юли от редактора на "Нюз ъф дъ уърлд" Колин Майлър, се казва, че позицията на вестника е, че Мозли е публична фигура, която трябва да носи отговорност за действията си. "Според нас участието в развращаващи и брутални садо-мазо оргии не е поведението, което следва да очакваме от човек с изключително влияние и позиции (като Мозли)", казва Майлър. И изтъква, че вестникът е "удовлетворен", задето съдията не присъжда обезщетение на Мозли.



---каре---

Мозли заяви:



"Решението на съда изобличи нацистките лъжи, върху които "Нюз ъф дъ уърлд" се опита да оправдае безобразната намеса в личния ми живот. По закон всички ние имаме право личният ни живот да бъде уважаван. "Нюз ъф дъ уърлд" наруши това мое право, измисли възможно най-обидното заглавие и реши да не ме потърси преди публикацията, с което можеше да предотврати искането ми съдът да защити правото ми. Вестникът и адвокатите му предизвикаха този процес, за да ме смутят максимално с надеждата, че ще се откажа да продължа".

"Имах нужда от силна присъда, за да докажа съвсем ясно, че "Нюз ъф дъ уърлд" постъпи неправилно. Доволен съм, че постигнахме това, което искахме. Надявам се моят случай да възпре вестниците в Обединеното кралство да следват този вид агресивна и нецензурна журналистика".