Големите български адвокатски кантори спечелиха първата битка срещу чуждите си конкуренти, които започнаха активно да навлизат в страната през последните две-три години. Така поне засега те запазиха за себе си голямата част от богатите родни и особено западни клиенти. А това е бизнес, възлизащ на стотици милиони евро годишно

Победата бе извоювана в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която глоби няколко международни кантори с общо 150 000 лв. с аргумента, че са извършвали недобросъвестна търговска практика. С 50 000 лв. е санкционирана "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД - София, с по 30 000 лв. - "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД - София и "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД - София, а с 40 000 лв. - "Ди Ел Ей Пайпер Вайс-Тесбах - Клон София".

Преписката в антимонополната комисия бе образувана, след като иначе конкуриращите се помежду си големи български кантори се обединиха и се оплакаха от чуждите фирми. Така в своеобразната съдебна зала в КЗК от едната страна застанаха представители на "Батков и Сие", "Борислав Боянов и Ко", "Варадинов и Ко", "Георгиев, Тодоров и Ко", "Делчев и съдружници" и др. Все кантори, които обслужват по търговски, граждански, данъчни и вещни дела едни от най-големите български или чужди фирми. Те твърдят, че няколко чужди търговски дружества упражняват адвокатска дейност у нас в нарушение на изискванията на закона за адвокатурата за чужди адвокати - не са вписани в специалния регистър на адвокатския съвет и действат като търговски фирми. Освен това заобикалят правилото, че



за адвокатските кантори важат редица ограничения и забрани



- например да рекламират дейността си. Не сключват и задължителната застраховка "Професионална отговорност", не спазват определени етични правила за работа с клиентите и тяхната дейност не е контролирана и санкционирана от Висшия адвокатски съвет и съветите по места. Така според родните кантори не са защитени в максимална степен правата и интересите на гражданите и фирмите.

Според българските кантори това води до неравнопоставеност. Според тях законите трябва да са еднакви за всички, защото дори и лош, законът си е закон. И докато не бъде поправен, всеки трябва да се съобразява с него.

Всъщност още през април т.г. Висшият адвокатски съвет намекна, че упражняването на адвокатска дейност чрез търговски дружества нарушава Закона за адвокатурата, който бе приет през 2004 г. и мина през мониторинг на Европейската комисия. Съветът тогава даде 2-месечен срок чуждите кантори да "преведат дейността си в съответствие със закона за адвокатурата". Аргументите тогава бяха, че не само българското, но и в други законодателства като тези в Ирландия, Италия, Португалия се предвижда в името на адвокатското дружество да фигурират имена на съдружници.

В общи линии КЗК се съгласи с аргументите на големите родни кантори. Според нея събраните по делото данни показали, че без да са адвокатски сдружения, санкционираните предприятия предлагат типично адвокатски услуги, пряко или чрез български адвокати, в качеството им на подизпълнители.

Така че родните адвокати спечелиха първата битка.



Въпросът е дали ще спечелят и войната.



Защото в спора чуждите кантори вече са ангажирали и европейски посланици, които са настоявали за разяснения от българското правосъдно министерство. Писма са изпратени и до президента Георги Първанов, председателя на парламента Георги Пирински и премиера Сергей Станишев. Чуждите кантори заплашиха да сезират и Еврокомисията в Брюксел. Те ще обжалват решението на КЗК пред Върховния административен съд. Според санкционираните дружества подходът на българските кантори, законовата регламентация и актът на КЗК са ограничаване на конкуренцията и нарушение на няколко евродирективи. Те отбелязват, че решението на КЗК на практика официално призна непълнотите и откровените архаизми на Закона за адвокатурата, който урежда адвокатската дейност не като стопанска дейност и определя за адвокатските дружества същия регистрационен режим като този за партиите и сдруженията в страната". Така например законът за адвокатурата "задължава адвокатските дружества да имат в името си и имената на някои от съдружниците". Нашата фирма е основана в далечната 1700 г. Уверявам ви, че и г-н Камерън и г-н МакКена са в невъзможност да се регистрират във Висшия адвокатски съвет", твърди Дейвид Батс, управляващ съдружник в CMS Cameron McKenna, София.

Всъщност тези кантори стигат и по-далеч. Според тях



законът за адвокатурата нарочно е направен с дефекта,



според който да работят само с вписани в България адвокати и да слагат в името си имена на съдружници. В противен случай не могат да имат офиси в страната. Санкционираните атакуват и големите български кантори, като твърдят, че е "общоизвестна преобладаващата практика в България адвокатите да регистрират търговски дружества, чрез които да извършват консултантска дейност, а не адвокатски дружества". "Представили сме доказателства в тази насока. Ако КЗК прецени, че това е нарушение, би следвало да се самосезира и срещу тях, както и срещу всички консултантски дружества, които наемат правоспособни юристи, за да предоставят качествени услуги на своите клиенти. Противното би било проява на двоен стандарт", смятат от от DLA Piper Weiss-Tessbach, София.

Така че



войната тепърва ще търпи развитие



Защото в този бизнес наистина се въртят стотици милиони и милиарди евро, долари и левове. Хубавото е, че България не е изключение от този пазар. Това означава, че в съответната страна има солидни инвестиции и икономиката се развива, което осигурява много и богати клиенти. Сега въпросът е до какво ще доведе тази война - дали до удари под кръста, до разкрития за нерегламентирана дейност или трикове за заобикаляне на закона от едната или другата страна, до временно затишие, до пореден голям европейски скандал и шамар, или до равностойна, конкурентна, пазарна игра между всички играчи в бранша, от която да спечелят само клиентите.