Преходът свърши, забелязаха социолози, но не ни казаха кога. Вече можем да посочим точната дата - 23 юли 2008 г. Някой ден в учебниците по история на България може да се появи отделна глава, която да се нарича "Криминален преход: 10 ноември 1989 г. - 23 юли 2008 г.".

За началото на прехода няма спор. За същността му също е все по-трудно да се спори, защото след разноцветната политическа пушилка се видя, че са спечелили всички редували се на власт и техните протежета, които нямат обяснение за чудното си забогатяване, а губещо е обществото, което вече знае защо е обедняло. Знае го не само защото го е изпитало на гърба си, но и защото истината е с такива чудовищни размери, че се вижда отдалеч - например от Брюксел. Еврокомисията я формулира с две думи - престъпност и корупция.

Влизането на България в Евросъюза на 1 януари 2007 г. бе предпоставка за нейната нормализация, доколкото целта й бе да стане "нормална европейска държава". Предприсъединителните оценки показаха, че не е такава. Тя отстъпи на ЕС част от своя суверенитет като всяка държава членка и в допълнение прие създадения специално за нея и за Румъния механизъм за сътрудничество и проверка. На Брюксел му трябваше време, за да го задейства на пълни обороти. Година и половина по-късно той даде първия резултат - потвърди първоначалната диагноза и добави още една: липса на воля за решаване на проблемите. Има закони, има структури съгласно европейските предписания, но нежеланието на държавата да ги прилага е главният проблем. Затова няма нито осъдени босове на организираната престъпност (като се изключи един доброволно предал се и награден с домашен отпуск), нито разобличени в корупция висши функционери от сегашното или предишни правителства. Тази констатация означава само едно: държавата не си върши работата. Чрез бездействие тя става съучастник на престъпността, или казано иначе - превърнала се е в



продукт на криминалния преход



Брюксел отправи остри думи и към трите власти, но несъмнено посочи като главни виновници изпълнителната и съдебната власт. Той отказа да става арбитър между тях кой е по-виновен и пристъпи към санкции срещу цялата държава. Отнемането на акредитацията на две изпълнителни агенции е първото официално наказание срещу България на Еврокомисията. Това означава снемане на доверието от две държавни институции заради бездействие след засечени злоупотреби. При такъв официален знак България е поставена в положение да доказва честност, което е много по-трудно, отколкото ако се беше постарала да разкрие виновните и да ги накаже. Тя е под подозрение и никой не е длъжен да й дава пари, щом й няма доверие, дори да се мисли за невинна.

Управляващи и опозиция вчера се упражняваха в преводачески умения над едно писмо, огласено от в. "Сега" в събота, което хвърля светлина върху пари, спрени от Брюксел за България. За стотици милиони ли става дума, или за милиард и повече? Не можело да се смята, че са спрени пари по програми, за които още не е кандидатствано. Опитайте да кандидатствате, и ще видите! Такава проба през април завърши с гузно оттегляне на два проекта. Едно-единствено изречение в писмото на еврочиновника Дирк Анер до правителството казва всичко: "Би било неприемливо да продължат плащанията дори при най-малко съмнение в честността на ФРПИ (пътния фонд)". Докато не бъдат разобличени виновните и не бъдат наказани, България няма да види пари за пътища. Същото се отнася и до програма САПАРД, където засечени в злоупотреби още се разхождат на свобода, докато техни ортаци в Германия минаха през съда. Не може съучастници в едно и също деяние да бъдат преследвани в страна-членка на ЕС, а в друга да са невинни. Затова няма пари и за земеделски плащания.

Датата 23 юли 2008 г. е важна, защото ЕК започна фактически да изпълнява ролята на



управляваща опозиция в България





Брюксел се доказа като втори център на властта и като фактическа опозиция. Той не само сочи недостатъците, но и дава предписания как да се отстранят, спуска срокове и наказва заради неспазването им. Правителството се мръщи, но изпълнява. Родната опозиция е жалка не защото не може да изговори същите истини, а защото няма кой да ги слуша насериозно от нея. Че нали всички бяха на власт в един или друг период? Защо не видяха тогава престъпността, защо не наказаха никого? Положението е почти комично. Идеологът на братовчедската държава Иван Костов се възмущава от конфликта на интереси, сочен от Брюксел като възлов проблем. Съденият и оправдан по всички дела за злоупотреби бивш столичен кмет Стефан Софиянски дава съвети как се усвояват еврофондове.

Управляващите също разведряват атмосферата. Бившият цар-премиер Сакскобургготски, чиято сделка за магистрала "Тракия" без търг бе определена от днешните му червени коалиционни партньори като "кражбата на века", зове от Банско да се спазват европейските правила. Авторът на знаменитите признания за обръчите от фирми и за европейската практика да се купуват гласове Ахмед Доган, простодушно се учудва, че в европейския бюджет не можело да се бърка като в българския. Р. Овч. дава акъл като Софиянски за еврофондовете, а Р. Пет. се възмущава от организираната престъпност въпреки другаруването си с оперативно интересни лица.

Целият този абсурд, произведен от двете десетилетия криминален преход, насочва общественото внимание в една посока - Брюксел. Над 70% от избирателите вярват не на родното правителство и правосъдие, а на почти анонимни еврочиновници. Вярват им, защото усещат, че някой се захваща с отдавна несвършена работа. Колкото и скромни да са резултатите, пак са колосални в сравнение с нищото. Брюксел също усети, че властта май не представлява народа, а някаква съмнителна част, и на 23 юли за първи път се обърна през главата й към него, като се позова на общественото мнение.

Невероятно е, но чрез санкциите от ЕК в България започва да се оформя



територия, свободна от престъпност



Бандитите и техните патрони вече са предупредени - не пипайте европарите, че там бият през ръцете. Скоро обаче Брюксел може да започне да бие и за злоупотреби с български пари, защото изпрати ясен сигнал, че не разделя интересите на европейските и българските данъкоплатци. В резултат на това се наблюдава процес, определен от министъра на икономиката Петър Димитров като тревожен - еврокритиките водят до намаляване на чуждите инвестиции с 500 млн. евро от началото на годината (когато започнаха санкциите). Какви са тези "чужди инвестиции" е задача с готов отговор. Решението й се съдържа в подкрепящия документ към доклада на ЕС за правосъдие и вътрешен ред: "Прането на пари се подхранва от ... широкото равнище на инвестиции от офшорни компании в проспериращия строителен и туристически бизнес на страната". Някои предвидливо се омитат, защото рискуват да ги хванат.

Премиерът Сергей Станишев заяви пред дипломати в понеделник, че "навлизаме в период на подреждане на държавата след доста хаотичния преход". Това става в резултат на критиките и санкциите на Брюксел от 23 юли. Като човек на чувствителен пост можем да му вярваме, че точно е засякъл края на прехода, или поне началото на края му.