У нас отдавна се превърна в мода всяко ведомство да има горещ телефон за сигнали за нередности. Щом го има, значи там се борят с корупцията. Пък и се създава работа на инспекторатите.

В последните месеци тези телефони започнаха да се профилират на градски и селски. Асоциацията на българските села например откри отделен номер за проблеми, сигнали и въпроси за хората от малките населени места. На него може да запитате как да се кандидатства за евросредства, но най-често се използва за споделяне на тежкия селски бит.

Новият вицепремиер по усвояване на евросредствата Меглена Плугчиева също се поддаде на изкушението и бързо пусна парещ телефон. По традиция



той тръгна ударно, с над 400 обаждания



само за първите пет дни. Това означава, че всеки ден е имало по около 80 позвънявания. За две седмици те набъбнаха на 850. Нито едно обаче не е за подадено нарушение в начина при харченето на европарите. Гражданите питали как и те могат да усвоят някой лев. Жител на Костинброд например се интересувал дали със сумите от фондовете на ЕС може да се изгради спортно съоръжение. Отговори се получават до месец, но само ако обаждането не е анонимно.

Но изненади и тук няма - хората предпочитат да останат безименни, а не са редки случаите, когато към горещата линия посягат скучаещи деца. Те обаче също влизат във внушаващата респект статистика. Цифрите надуват и т.нар. жалбомани, които не пропускат нито една гореща линия, приемна или комисия. Данните затвърждават впечатлението, че гражданският интерес към подобни инициативи се е изпарил. Доказва го статистиката от министерства, които вече натрупаха стаж с тази практика.

През 2007 г. например на денонощния безплатен телефон за подаване на сигнали и информация за корупция и конфликт на интереси в инспектората на Министерството на икономиката и енергетиката са постъпили едва 8 сигнала. За първите шест месеца на тази година - нито един. В пощенската кутия на МИЕ, която се намира в деловодството му на ул. "Леге", за миналата година е постъпил само един, и то анонимен сигнал. Попаднала е и една анкетна карта с оплаквания от действията на служителка във ведомството. От инспектората обаче установили, че жалбата е неоснователна.

И данните на Министерство на външните работи са доста скромни. От началото на 2007 г. до края на юни т.г. в инспектората са постъпили едва 5 сигнала. Един от тях е бил за спиране лечението на 7-годишно дете от Лом. Другият е от български гражданин, останал без средства и работа в Кипър. И още един - от наш сънародник, възпрепятстван при получаването на удостоверение за българско гражданство. От началото на т.г. на горещия телефон са се оплакали от качеството на услугите в консулската ни служба в Тел Авив и от корупционни действия на унгарската полиция.



Малко по-добра е статистиката на правосъдното министерство



На обявената във ведомството гореща линия през цялата 2007 г. са регистрирани 23 обаждания, а от началото на тази година - 15. Само едно от тях е без координати за обратна връзка. По интернет са получени и две анонимни жалби. Нулев обаче е интересът към пощенските кутии за сигнали "Антикорупция", поставени в сградите на Министерството на правосъдието на ул. "Славянска" 1 и бул."Дондуков"2А.

Оказва се, че обажданията в МП много често засягат проблеми по заведени частни дела на граждани. Ето защо тези сигнали заминават по компетентност до инспекторите на министерството или на ВСС. Гражданите сигнализирали и за проведени конкурси за назначаване на работа. Значително по-малко са сигналите за проблеми в службата.

През 2008 г. ведомството на Миглена Тачева е сигнализирано за два предполагаеми случая на корупция и един за конфликт на интереси. Един от сигналите е за поделение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а останалите два - за съдебната система.

В МВР, където е нормално горещият телефон да не спира да звъни, за цялата минала година са подадени 68 сигнала. 34 от тях се оказали непотвърдени. Два от сигналите са за извършени престъпления, а 4 с данни за корупция на служители от други ведомства. За първите шест месеца на т.г. са получени 49. От МВР се оплакват, че често получават информация за служители, които в действителност не съществуват.



Интернет е предпочитан начин за подаване на данни



за корупция на полицейски служители. За м.г. по този начин са изпратени 217 сигнала, от които 104 се оказали непотвърдени. За първите 6 месеца на 2008 г. те са 96. За 48 няма данни за корупция, а само за четири имало потвърждение и служителите са дисциплинарно наказани.

Горещите телефони със сигурност вършат чудесна работа на правителството в отчетите му пред Брюксел, защото показват желание за борба с корупцията. Но ефект от тях ще има едва когато започне да има резултат от подадените сигнали, за да видят гражданите, че има смисъл от тяхната активност. Засега обаче инспекторатите към министерствата



масово не публикуват годишните си отчети



на сайтовете си. Така подадените сигнали за корупция и нарушения на чиновниците се превръщат просто в гола статистика. Въпреки настоятелното искане на "Сега" да получи отчетите на инспекторатите на някои от ведомствата, те така и не бяха предоставени. Отказаха от правосъдието, МВР, Външно. Обяснението е, че в тях имало описани случаи, които касаят лични данни на служителите.

Публикуваният доклад на инспектората на Министерството на икономиката показва, че притесненията май важат само за определени ведомства. От отчета на подчинените на Петър Димитров става ясно, че през миналата година са получили 15 сигнали с твърдения за корупция и конфликт на интереси. Един от тях е жалба от Димитър Замфиров - шеф на УС на Националната асоциация по биогорива и възобновяеми енергийни източници в България. Той сигнализирал за корупционни действия на служители в МИЕ, но твърденията му не се потвърдили.

Интересни са два сигнала за корупция и конфликт на интереси, подадени още през януари м.г. Първият е срещу Атанас Кирчев - шеф на дирекция "Предприсъединителни програми и проекти", а вторият е от шефа на БСК Божидар Данев до министъра на икономиката за констатирани нередности в процеса на провеждане и оценка на проектите за малките и средни предприятия по схемата за безвъзмездна помощ "Конкурентоспособност". Според отчета на инспектората извънплановата им проверка установила, че



твърденията частично се потвърждават



От инспектората на министерството обясниха, че при извършената проверка не са установени данни за корупционни прояви или ситуации на конфликт на интереси от служители в дирекция "Предприсъединителни програми и проекти". Нямало и виновно поведение на служители в дирекцията. Сред установените пропуски е забавяне на схемата за консултантска помощ и тази за безвъзмездна помощ за повишаване на конкурентоспособността. Причината не била в министерството, а в делегацията на ЕК в България, която замотала разглеждането и одобрението на документите. Това е изискване по ФАР. Има пропуски при оценката на допустимостта на кандидатите, които създават основателно съмнение за съзнателно укриване на действителното фактическо положение на някои от предприятията. За всички тези пропуски наказани няма, но пък предписанията за подобряване на работата са дали резултат и в момента



МИЕ не е под прицела на критиките на Брюксел



От този отчет може да се види още една интересна практика в администрацията. Шефът на дирекция "Офсетни програми" в МИЕ сигнализира инспектората за конфликт на интереси при Маргарита Николова, служител в същата дирекция. Оказало се, че госпожата наистина е нарушила разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Затова е предложено свикване на Дисциплинарния съвет, който да реши как да я накаже. Николова обаче не понася никакво наказание, защото се оказва, че в този момент е поканена на работа от шефа на ДАИТС и по силата на споразумение с министър Петър Димитров тя се прехвърля на новото място, без да се яви на конкурс.

Досегашната практика доказва, че телефоните към различните ведомства са нещо като охладителна система за горещите въпроси на гражданите. Те имат възможност да се оплачат в приемната на президента, премиера, да напишат писмо на депутатите или на комисията за противодействие на корупцията. На върха на пирамидата действа и информационната система за координация и комуникация на антикорупционните структури към МС. Тя е изцяло базирана в интернет. Гражданите, които подават сигнали, получават уникален код и могат да следят как върви проверката по жалбата им. Това обаче трудно може да се нарече борба с корупцията. И нещата ще останат само в сферата на добрите пожелания, ако след сигнала не се предприемат мерки. Не само за пред Брюксел.