Снимка в популярен ежедневник: дванадесет души седят насред шосе. От другата страна поне толкова хора с камери и микрофони отразяват събитието. 50-60 полицаи държат надалеч група шофьори с недемократични намерения. Тече



поредният протест



на някого срещу нещо. След финансовите санкции на брюкселската срещу софийската администрация зачестиха напъни за бунт по всеки повод. Едни искат субсидии, на които нямат право по регламентите на общността; други настояват на мига да получат пари по проекти, ударени от санкциите; трети реват хазната да плаща газ, транспорт и ток на затъналото им предприятие (което е напълно частно, когато се делят печалби и се прибират стотици милиони евро печалба от продажбата му на пореден "инвеститор"). Вече се натрапват лишени от всякакъв аргумент, дори явно



шизофренични претенции



с единственото основание "искам, иначе ще вредя". Ако не ми плащате 20 ст. на литър издоено мляко, ще превърна София в обор, ще блокирам пътищата, ще спра влаковете. Ако не ми дадете каквото искам, ще троша и ще безчинствам как ми хрумне. Това не е никакъв протест, камо ли мирно и гражданско действие. Мирен бе протестът на голите девойки пред британското посолство. Нямам против недоволните от аграрната политика на Евросъюза да изуят гащи и да се отъркалят по тротоарите. Правилната улица е в Брюксел и се казва "Рю де ла Лоа", там на номера 86, 102 и 130 се помещава аграрният департамент, на номер 200 е дворецът Берлеймон, седалище на самата Комисия. Категорично не съм съгласен господа краварите и които и да било други протестанти срещу ниските цени на картофите, срещу високите цени на петрола или срещу колорадския бръмбар, да ми препречват пътя и да ми вредят по всякакъв начин, за да изнудят властите с пари, събирани от такива като мен. Защото е добре да знаем, че



злоупотребата "гражданско неподчинение"



в никакъв случай не е конституционно право и свобода, а откровено правонарушение, понякога с престъпен състав. И ако държавата толерира правото законът да се престъпва за защита на икономически цели чрез "протест", моля господа властващите да проявят същата толерантност към правото сами да защитаваме правата, накърнени от граждански неподчиняващите се. Т.е., ако наритаме до синьо някой излежаващ се на пътя, това също трябва да наречем гражданско неподчинение, а не телесна повреда. Къде е границата на престъпване? Кое закононарушение е търпимо и кое вече не е? Ако гледам кокошки и пощуря държавата да ми дарява по 10 ст. на яйце, та на всеки 1 млн. яйца да се обогатя с по 100 хил. лв. - може. Да разбия банкомат, за да се обогатя с 10-20 хил. лева - не може. Къде е разликата? Който има права, има и достъп до съд, да си ги търси. Но по никаква логика не може да се толерира



правото на силата,



с което едни права се присвояват или налагат за сметка на други. Защото накрая страда правото на данъкоплатеца да има скромна и ефективна държава, която да го ограби в минимален размер само за най-нужното. А минималният обем, в който икономическата логика подкрепя държавната намеса, не включва субсидиране на когото и да било. Всяка цена се определя от пазара. Ако получаваш милион за час песни и свирки, значи на толкова пазарът те е оценил. Ако пазарната оценка не ти позволява да съществуваш като кравар, овчар, сливар или какъвто и да е друг производител - значи загубил си битката, наречена конкуренция, и е време да си потърсиш работа като наемник на някой успяващ в конкуренцията. Хленчът за "съдбата на българското ..." (животновъдство, полевъдство, хамстеровъдство и пр.) е икономически неуместен в страна с няма и 5% безработица, която вече внася повече работници, отколкото изнася. Никое "-въдство" не заслужава да мачка и цеди икономически рентабилните, за да държи на изкуствено дишане осъдените от пазара. Дори вината изцяло да е на правителството



санкцията на Европа не е основание



някой да изнудва държавата да вземе от моите пари, за да плати спрените негови помощи. Всеки си носи риска от дейността. Рискът Европа да шамароса парите за България е знаен от години. Всеки договор и всяка европрограма, по която получателят добива правото на помощ, ясно казва, че комисията има право да не плати без обяснения и обезщетения. Който е сключвал такива договори и е работил по такива програми, носи този риск и няма защо да го прехвърля на мен. Ами ако Еврокомисията не бе спряла парите и бе му платила обещаното дарение, той на мен щеше ли да ми даде и цент от печалбата? Защо сега да нося загубата? Айде без!



Производство от субсидия не живее,



не може и не бива която и да е фирма да разчита на подаяния свръх цената. Такъв бизнес е обречен. По-добре да мре по-рано, по-малко загуби ще причини на стопанството. Накрая, не бъркайте воя на производители за чужди пари със стачки. Стачката е легитимен отказ на заетия да продава труда си на по-ниска от пазарната цена. Това е легитимен начин на хора в неравностойното положение на наемници да защитят правата си пред работодателя. Особено когато работодател е държавата - субект, на който пазарът не влияе. Протестът икономически самостоятелни производители не е стачка, а непазарна принуда с користна цел. И е недопустим, особено ако гази закона и чуждите права.