Възможно ли е правителството да премине през чистилището на еврокомисията след смразяващите оценки от юлския доклад, без да даде жертви в лицето на някои вече ясно посочени от Брюксел министри, съпричастни към замразяването на еврофондове? Дали наистина Станишев ще си удържи на думата да не хвърля никого на вълците, както няколко пъти обеща? Ако натискът за това идваше от страна на опозицията, категоричността на премиера би изглеждала разбираема. В случая обаче не е така. Опозиция на кабинета Станишев е Европейската комисия, при това тя за разлика от парламентарната опозиция има сериозен инструмент за натиск. Как тогава може да се обясни твърдостта на премиера? Наистина хвърлянето на две или три оставки в разгара на кризата би изглеждало като логичен и в същото време твърде елементарен жест. Брюксел очаква много по-ефектен (или ефективен) политически жест.

Самата криза съдържа в себе си и своите решения. Деликатната ситуация изправя правителството пред две възможности. Едната е да се опита да убеди Брюксел, че корупцията в България е политически императив, че е



ноторно известен факт,



който европейските бюрократи трябва да преглътнат. На жаргона на бизнеса и администрацията тази обичайна национална практика се нарича "подмазване на колата, за да не скърца". Разкешването на тъмно после се калкулира в цената на продукта и така делото върви напред и преуспява. Ако няма престъпност и корупция, цели отрасли от икономиката може значително да свият своята дейност или да изчезнат. Със сигурност туризмът и строителството са сред тези отрасли, без да са единствени. Ясно е, че подобен диалог с Брюксел е възможен само в комичен план.

Другата възможност е да се коригира структурата на престъпността. Иначе казано, предстои структурна реформа в криминалната област. От изявленията на министрите в Банско пролича, че изход от кризата (поне хипотетично) ще бъде търсен в такава посока, защото е ясно, че единствено силни и ефективни жестове в тази сфера могат да реанимират загубеното доверие на европейските партньори.

За да се коригира структурата на престъпността, тя първо трябва да се види ясно. Очевидното трябва да се артикулира на висок глас от високо място. Без съмнение един сериозен анализ на тази тема ще извади наяве твърде неприятни истини за българското общество. Ясно е, че създатели на организираната престъпност в България са хора с организационен опит. В кои държавни структури от миналото се трупаше този опит, също е ясно, както е ясно, че в годините на прехода значителни социални групи са загубили ориентация в координатната система "добро - зло". Актуален и много ярък пример за това е публичното и безнаказано купуване на избиратели.



Наскоро един бивш главен секретар на МВР



небрежно спомена в голям вестник как някои стари контрабандни канали на ДС след 1990 г. са били приватизирани, без да уточнява от кого. От разказа не остана съмнение, че приватизаторите са правили отчисления в партийни каси. Тази практика е съществена част от споменатото "подмазване на колата, за да не скърца", т.е. от структурата на престъпността в България. Тя до голяма степен обяснява защо едни и същи личности гастролират в медиите ту като "криминални босове", ту като спонсори, партньори или антураж на властта или като сутрешни събеседници на ДАНС. Приватизирането на криминални дейности означава, че държавата отстъпва определени права при някакви условия. (Впрочем наскоро един от сутрешните събеседници в ДАНС направи чрез медиите оферта да въведе ред в уличната търговия с наркотици.) На практика в годините на прехода криминалните субекти станаха значими икономически субекти, без този процес да е бил съществено възпрепятстван от държавната администрация.

Да се промени структурата на престъпността означава държавата да се откаже от приватизационни сделки в тази област и да премине към еманципация. Партиите и администрацията да се еманципират от криминалните елити. По цял свят има престъпност, но като правило в модерните и богатите страни



с тази дейност не се занимават прокурори,



съдии, министри, полицаи и кметове. Тя е изцяло частно дело, поради което и структурата на онази престъпност е различна.

Напрегнатият диалог между София и Брюксел от последните месеци създаде впечатлението, че в него участват две страни - българското правителство и Европейската комисия. Българското общество, което в голямата си част одобрява строгостта на европейските партньори, остана в позицията на мълчалив наблюдател и сеирджия, който очаква да види какво ще се случи. Същинският адресат в посланията от ЕК обаче е тъкмо българското общество. От кореспонденцията с еврокомисарите става ясно, че през 2007 г. в ЕС е кооптирана българската администрация, но българските граждани не са. Макар условно да са третирани като европейци от страна на брюкселската администрация, те не са третирани по същия начин от страна на собствените си политици. Това е смисълът в откровението на Доган, произнесено в Банско, че парите на европейските данъкоплатци не могат да се харчат, както бюджетните средства, т.е. както парите на българските данъкоплатци. Как българските граждани ще реагират на това унизително третиране, предстои да се разбере, както предстои да се види и дали реакцията на същите граждани ще предизвика промени в структурата на престъпността. Тези промени не зависят само от политическа воля, но и от гражданската култура на обществото. То трябва най-сетне да си отговори защо в началото на прехода не нещо друго, не интелектът, професионализмът, личната предприемчивост, а тъкмо насилието (или страха от насилие) се превърна в



най-ефективен икономически ресурс



Често съм се питал дали фактът, че еди-кой си министър или депутат с видимо скромни професионални компетенции и оскъден морален капацитет се е озовал във властта, задължава гражданите да бъдат глупави? Това не е софистика, а фундаментален политически въпрос. Това, че примерно популистът Я.Я. или К.К. е депутат, задължава ли ме да бъда глупав? Очевидно отговорите на този въпрос в България и в Брюксел са диаметрално различни. Щом българското общество проявява висока търпимост към своите политици, то явно си ги заслужава. За европейските политици обаче това очевидно не е така, защото техните избиратели са други.

Ако скритата мисия на набедените министри е била да обезпечават определени частни интереси, свързани с европари, то след реакцията на ЕК по този въпрос присъствието им в кабинета може да се окаже безпредметно. Така вместо да ги хвърля на вълците, както сам се изрази, мистър Клийн ще може да очаква вълците сами да си оттеглят министрите. Което би означавало, че нещо в структурата на престъпността е започнало да се променя. Започнало е опитомяване на вълците. Ако все пак ги запази, рискува да заприлича на жената от един анекдот на Киркегор, която по време на пожар в нейния дом така се объркала, че единственият предмет, който спасила, била машата от огнището.