Станимир Илчев е роден на 31 юли 1953 г. в Бургас. По професия е журналист. Втори мандат народен представител от НДСВ. Зам.-председател е на парламентарната група и говорител на партията. Член на политическия съвет. Зам.-председател на комисията по отбрана и член на вътрешната комисия в НС.





- Г-н Илчев, каква е равносметката на НДСВ за изминалата парламентарна сесия?

- Една сесия на българския парламент е всъщност част от живота на българската нация. В рамките на сесията парламентът бележи успехи, сривове, скандали, гафове, крачки напред, но и крачки назад. В рамките на същото историческо време нацията минава през подобни събития, но с по-различно съдържание. Всекидневието на нацията не e точно всекидневието на законодателя. Катастрофите в законодателството за хората са буквални катастрофи, инциденти, аварии, жертви от необезопасени водоеми, свлачища, срутени блокове поради некадърно строителство, неизнесен боклук. Но кое е общовалидното и за парламента, и за хората? Че е необходимо изключително съобразяване на това, което се прави в парламента, с онова, което протича извън стените му. Моето заключение е, че и през тази сесия това съобразяване все още не е настъпило в необходимата степен. Затова тези, които наблюдават и нас в парламента, и живота на обикновените граждани, говорят за продължаваща неадекватност или дистанция между законодатели и гражданско общество, дори за пропаст между управляващи и управлявани. Аз имам своята проста рецепта: да се съобразяваме много по-честно с необходимостта от съответствие между законодателен и житейски процес. Едва тогава всеки законодателен акт би бил съзвучен с очакванията на хората. Радвам се, че подкрепихме поредния опит на колегата ни Минчо Христов за мораториум върху строителството в междублоковите пространства, както и идеите на Антония Първанова. Някой ще каже - това е епизод. Но животът се състои от епизоди...

- Някои ще кажат, че това е чиста проба популизъм в края на сесията.

- У нас обвинението в популизъм е масово. То понякога по инерция се отправя и към хора, които по природа не са популисти.

- То изглежда популистко, не защото се прави нещо добро за хората, а защото се прави чак сега. Защо не подкрепихте Минчо Христов преди две години?

- Защото предложението му беше много общо формулирано и трябваше да се изчисти. Самото междублоково пространство подлежи на дефиниране в рамките на всеки конкретен случай. Както има безброй посегателства срещу средата за живот, има и остатъчни големи площи между старите панелни блокове, които конкурират американската селва или пампасите. Буренясали! Хората сами казват: не минавай оттам, че е змиярник! Такова междублоково пространство трябва ли да остане в досегашния си вид? Но всяко действие - на общината или на инвеститора, трябва да държи сметка за мнението на хората, които живеят наоколо. Хората няма да протестират, ако им се дадат солидни гаранции, че някъде ще има детска градина.

- Как ще обясните решението на НДСВ да подкрепи при последния вот на недоверие едно правителство, което с политиката си по еврофондовете ощетява предприемчивите българи от т.нар. средна класа, която партията ви има за свой естествен електорат?

- Сигурно не сме успели да го обясним достатъчно добре. Не желаехме кризисното състояние, в което попаднахме след докладите на ЕК да ескалира. Защото според нашите анализи една правителствена криза през август-септември щеше да повлече серия от кризи. Ние се опитахме да си представим нещата в дълбочина и си дадохме сметка, че отказ да се подкрепи тройната коалиция сега, означава предсрочни избори. А това е време, през което не само не се работи по плана за действие до края на годината, а не се работи практически по нищо друго освен по изборите. Второ - дадохме си сметка, че всички видове опозиции ще попаднат, все едно дали искат или не, в неспособност бързо да създадат работеща нова коалиция. Трето - че лидерите на част от опозиционните сили са достатъчно своенравни и ще поставят собствените си теснопартийни и лични интереси над целесъобразностите на момента и могат да започнат много тягостни боричкания не само между нас и тях, а между тях самите. При тази перспектива се отказахме от опасния експеримент България да остане без управление през последните месеци на 2008 г. Решихме, че тези месеци могат да бъдат използвани за въвеждане на поне 90% от договореното в Банско. И ще е добре, ако опозицията обяви пауза в рамките на традиционната опозиционна фиеста и се включи в процеса със свои идеи. Нека предизвикаме ефекта на центрофугата. А резултатът от това действие е, че от кранчето потича тънка струйка мед. Нека към не много обилно гарнираната филия на българина се насочи струйката мед от реформистките действия, които могат да се направят до Нова година.

- Ама чакайте, каква опозиция, какъв мед и масло, та те вече готвят бойкот и протести наесен?

- Вие ми предлагате друга гледна точка. Допускам, че може да се намери гориво за протести. А те може да изиграят ролята на спирачка, но и на стимулант. Да си представим комбинация от засилващи се протести на фермерите. Плюс една нова, още по-изтънчена педагогическа седянка. Плюс добре познатата темпераментна, южняшка, таксиджийска ерупция. Плюс прилив на креативна енергия сред лидерите на двата основни синдиката. Плюс, недай Боже, някакъв по-мащабен инцидент с тежък отзвук в обществото. Има два изхода. На този фон вероятните смислени усилия на правителството или получават необходимата подкрепа, или биват затиснати от огромен обществен критицизъм. Този вододелен момент е теоретично възможен наесен. Но може и да се размине. Докато наблюдавах изражението на премиера по време на разискванията по вота, имах чувството, че правителството и преди всичко той самият с едното ухо слуша нашите изказвания, а с другото слуша шума на тези може би приближаващи събития. И си казах - при добър слух и достатъчна кондиция резултатът може да бъде добър. При влошен слух нещата могат да станат и сериозни.

- Какво толкова драматично съзряхте в погледа на Сергей Станишев по време на вота?

- Аз мисля, че министър-председателят мина няколко сурови теста, които го направиха много по-различен от това, което беше в навечерието на мандата. Станишев е друг човек. Той отключи в себе си нови сетива и му личи. Той стана по-хладнокръвен, без да губи онази пластичност, която е задължителна характеристика на министър-председателите от нос Добра надежда до Беринговия провлак. Без такава характеристика премиерите или не оцеляват, или изкарват мандата на системи. Станишев вече има вид на човек, готов да изкара мандата чрез разделно хранене. Това си позволяват хората, които са по-самоуверени и решават да се погрижат за цялостната си кондиция, в нашия случай преди всичко за политическата й съставка.

- Кои са тия тестове, които така радикално са променили премиера?

- Първо, събитията в собствената му партия, които той успя да управлява, а някои от тях - да направлява. Второ - спорадичен компроматен обстрел, на който професионално устоява. Трето - събития в коалицията. В сложната трипартийна конфигурация той държи руля. Коалицията поначало е по-голям плавателен съд, има очевидно по-разнообразен екипаж. Плавателният съд на тази тройна коалиция не блуждае само в стария български залив. Тя тръгна на 1 януари 2007 г. на първото си презокеанско пътуване и е стигнала в момента до средата, където фундаменталният въпрос е: да се връщаме ли или да продължим? Капитанът на такъв плавателен съд заслужава от своите адмирации, а те не му ги гарантират, а от съюзниците в екипажа - просто лоялна моряшка подкрепа. НДСВ направи второто. Понеже не ни е нито задължение, нито изкушение да му ръкопляскаме, ние казахме: хората ни от трюмната и от палубната команда са на твое разположение - експлоатирай ги, командвай ги! Те са пратени на този кораб да работят! Говоря за нашите министри и зам.-министри, както и за областните управители и шефове на агенции. Мисля, че нашият лидер има доверие в този капитан и в това няма нищо мистично - българският кораб не бива да спира.

- Може ли да продължи правителството напред с министри, уличени като отговорни за санкциите, които сега търпим? Наистина ли мислите, че персоналните смени са без значение?

- Естествено, че персоналните смени имат значение. Но в рамките на сегашната ситуация първо те щяха да изглеждат като извършени под натиск. Второ - като извършени спешно. И трето - като някакво допълнително мазохистично признание, че сме едва ли не непоправими. Но няма да е така в началото на новия политически сезон, най-малкото заради това, че министрите ще работят през целия август и ще получат шанса на поправителния изпит.

- Верен ли е слухът, че персоналните смени на министри се пазят за следващия, вероятно отново критичен, доклад на ЕК?

- Знам само, че има такъв слух, а доколко е верен - не мога да измеря днес.

- Не е ли малко закъснял социалният завой на т.нар. либерален вектор НДСВ с всичките там предложения за детски градини, надбавки и прочие?

- Забележете, че социалното при нас е много строго категоризирано. Ние казахме, че приоритетите сега са три - антиинфлационни мерки, в които социалното може да се търси дълго и да не се докаже лесно. Второто направление - инвестиции в образованието и науката. Ние не се разляхме по целия фронт на апетитните обещания от здравеопазването до пенсионната система. Третата стъпка е политика в полза на младите хора и младите семейства - затова са тези ваучери за детска градина, надбавки за близнаците и др. Ние никак не обичаме принципа "Дайте да дадем, ако има". Ние казваме: "Дайте да дадем на когото трябва от това, което реално имаме, по рационален и полезен за обществото начин". Няма да се съгласим бюджетният излишък да бъде похарчен за всички по малко. Ще настояваме половината да отиде в Сребърния фонд. А останалата половина да бъде разпределена под микроскоп. В момента ни вълнува идеята как с част от останалите 50% да се създадат гаранции пред банките кредиторки на пострадали бенефициенти по европроекти, така че да предложат разсрочено плащане.