Контрабанда на цигари, фалшифициране на евро, земеделски субсидии за отглеждане на портокали в стопанства, които изобщо не съществуват. Всичко това и още много други измами източват бюджета на ЕС, тоест парите на европейските данъкоплатци. Да се защитят финансовите интереси на европейците и да се гарантира най-доброто и целесъобразно използване на европейските фондове - това е основната мисия на Европейската служба за борба с измамите. Митичната ОЛАФ, както е абревиатурата на службата от френски език, се зае и с България, като посочи примери на измами и злоупотреби с европейски фондове. В доклада си отпреди седмици ОЛАФ написа констатацията, че България е ощетила ЕС с 32 млн. евро. Твърди се, че службата е посочила и виновници. Президентът Георги Първанов упрекна ОЛАФ, че прави политически изводи, а министри омаловажиха изнесените данни.



Как работи ОЛАФ



В службата работят 400 души, само 100 от тях обаче са следователи, които разследват измами, корупция и всякакви други незаконни дейности в страните членки и в европейските институции, които биха донесли финансови последствия. Службата наема юристи, полицейски служители, следователи, данъчни и митнически инспектори.

ОЛАФ бе създадена през 1999 г. след грандиозния скандал за корупция, заради който цялата Еврокомисия на Жак Сантер подаде колективна оставка.

През 1998 г. Европейската сметна палата открива нередности в изпълнението на бюджета и отказва да подпише план-сметката за следващата година. През есента представители на Сметната палата директно обвиняват ЕК, че се държи арогантно и е непростимо, че отказва да отговори на въпросите на палатата за финансовите си дела и разпределението на еврофондовете. Един от одиторите - холандецът Пол ван Буитинен, изпраща на Европейския парламент доклад с данни за мащабни финансови злоупотреби в самата комисия. Има фрапиращи случаи на сключване на фиктивни договори с външни консултанти. Сред емблематичните примери е еврокомисарката по образованието и науката Едит Кресон, която назначава като консултант по въпросите на СПИН личния си зъболекар. Стоматологът, без да има нужната квалификация, вземал заплата от 150 000 евро като щатен служител в екипа на Кресон.

След разкриването на аферата евроинституциите създават ОЛАФ. Целта е да се пресекат злоупотребите. Службата насочва вниманието си основно към



няколко групи измами



- преразпределение на средства от структурните фондове, които финансират предимно регионални и социални проекти; контрабанда - основно на цигари; плащания в земеделието.

Смята се, че всяка година поне 1 млрд. евро от бюджета на ЕС, определян средно на около 100 млрд. евро, отиват в нечий джоб, не по предназначение. От ОЛАФ с гордост обявяват, че от 2005 г., благодарение на намесата им в европейската хазна, се възстановяват близо 200 млн. откраднати евро годишно.

ОЛАФ има специален статут в йерархията на евроинституциите. Службата е част от Европейската комисия, има статут на генерална дирекция и попада в сектора на заместник-председателя на ЕК, отговорен за администрацията, одита и борбата с измамите.

На генералния директор на ОЛАФ е забранено да търси или приема инструкции от когото и да било, дори от Европейската комисия. Смята се, че така се гарантира ефективността и независимостта на следователите. В случай на намеса в работата на ОЛАФ службата може да отнесе проблема към Европейския съд в Люксембург.

Тя обаче не се занимава със случаи, които не засягат бюджета на ЕС. Когато става дума за европейски пари - независимо дали в евроинституциите или в страните членки и държавите партньори на ОЛАФ - следователите й са на място. Освен това те подпомагат властите в отделните страни в административни и криминални разследвания, координират транснационални операции. Представители на ОЛАФ могат да разследват и организации и институции, които са получатели на еврофондове.

Служители на ОЛАФ имат право да



претърсват офисите



на служители в европейските институции, но нямат право да обискират домовете им. Евроследователите имат право на достъп и до офисите на получатели на евросубсидии, но само с представители на местните органи на властта.

Разследванията на ОЛАФ приключват с доклад, съдържащ препоръки. Ако има доказателства за потенциално криминално деяние, докладът трябва да бъде отнесен на вниманието на съответните национални правни власти. Ако има доказателства за нарушаване на професионални правила, дисциплинарният орган на съответната евроинституция следва да се заеме със случая. Когато става дума за злоупотреба със средства, сумата трябва да бъде възстановена в бюджета от Европейската комисия. Тоест тя е отговорна да си ги върне от извършилия измамата.

През последните години в ЕС все повече се чуват гласове в защита на идеята за създаване на институцията



Европейска прокуратура,



която е в състояние да извежда докрай разследването на случаите, свързани с европейските финансови интереси. Защото работата на ОЛАФ спира само с доклада, констатиращ нарушения. Тя няма право да внася дела в наказателен съд. Този вакуум блокира ефективното преследване на нарушенията. Възможността за създаване на институцията на европейски прокурор бе дадена с Лисабонския договор, но страните членки не се договориха твърдо за учредяване на такава служба.

Всеки има право да сезира ОЛАФ при подозрения за злоупотреби. В почти всички случаи на разкрита корупция и измами с европари сигналите са от служители в евроинституциите. Според правилата на ОЛАФ те получават специална защита. Част от тях не се тревожат да разкрият, че именно те са подали сигнал за нарушение. Други обаче се оплакват, че разкритията им пред службата не са довели до желания резултат и се появяват съмнения в нейната независимост.

Подобен бе



случаят с Евростат



през 2003 г., когато ОЛАФ отнесе обвинения, че не се е заела навреме въпреки шума в медиите и намесата на френското правосъдие. Генералният директор на европейската статистическа служба Ив Франше и един от шефовете й Даниел Бик бяха уличени в злоупотреба заради връзките си с френската консултантска компания "Планистат", чрез чиито филиали и офиси продуктите на Евростат се продават на частни лица. Част от приходите от тези продажби отивали в частна сметка извън контрола на ЕС. Около случая се чуха и призиви за оставки на тогавашната еврокомисарка по бюджета Михаеле Шрайер, на еврокомисаря Педро Солбес, който отговаряше за Евростат и на заместник-председателя на ЕК по административните въпроси и одита Нийл Кинък заради небрежността им в контрола на дейността на Евростат.

През юли 2007 г. пък генералният директор на службата Франц-Херман Брюнер бе обвинен в конфликт на интереси и трябваше да отговаря пред Европейския парламент за нередности в дейността си. Тогава обвиненията бяха, че на интервю за нов директор на разследванията в журито е присъствал човек, който също е бил кандидат за поста. Факт, който е бил укрит от ОЛАФ. Холандският евродепутат Пол ван Буитинен - борецът срещу корупцията, изобличил ЕК с председател Жак Сантер, заяви тогава, че "в ОЛАФ има проблем" и че реформите от 1999 г. за подобряване на борбата с измамите не са дали нужния резултат.