:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,684,243
Активни 659
Страници 26,808
За един ден 1,302,066
Писмо от "България" 1

Фра Дяволо и неговите синове

Умолявам ви, не се обиждайте от това, което аз ще ви кажа. Обидното, което ще ви кажа и от което аз ви моля да не се обидите, е следното:

Вие нищо не знаете и хич хабер си нямате кой е драматичният персонаж Фра Дяволо.

Да си призная, и аз хал хабер си нямам кой е тоя Фра Дяволо. Мога да ви разкажа единствено за Райко Алексиев, понеже него всички го наричаха Фра Дяволо. Той се подписваше като Фра Дяволо в своя вестник "Щурец".

Сетих се за него, когато минах по улица "Райко Алексиев". Тя е като от Орлов мост подкарате по Цариградското шосе и, когато свърши Борисовата, свърнете вдясно и минете още стотина метра. Там някой каза, че блокът може да се срути, неговите обитатели наизлязоха по прозорците и може да са изпитали уплаха, но се държаха мъжки и не истеризираха. Те само се вглеждаха в зиналия под техните прозорци изкоп на улица "Райко Алексиев", която за мен е улица "Фра Дяволо". Ръбът на изкопа се свличаше. Униформени гавази разгониха стеклите се фоторепортери, да не би да заснемат срутването на обитавания жилищен блок, ако той се срути в изкопа, изкопан от тройната комбина (строителни предприемачи, общинари и поръчкови архитекти), която "уплътнява междублоковите пространства". "Уплътняването" е за сметка на зеленината в София, но тройната комбина печели от него. В "уплътняването" не ще задълбавам, понеже моите колеги разследващи журналисти го обясниха и е излишно аз да им пригласям. Ще ви разкажа за българския Фра Дяволо.

Той беше карикатурист, фейлетонист, хуморист и издаваше хумористичния седмичник "Щурец", който имаше рекорден тираж в предвоенна България - 50 хиляди броя, което за онова време... айде да не обяснявам какво беше 50 хиляди броя за онова време; който разбрал, разбрал; който не разбрал, няма да му го обяснявам, щото и да му го обясня, той няма да го разбере. Я да превключим:

Ако щурчетата са ви по-симпатични от стършелите, вие бихте предпочели "Щурец" пред появилия се по-късно вестник "Стършел". А ако знаете думата гадже, знайте също, че тази дума Фра Дяволо я пусна в обръщение. Неговият герой се казваше Гуньо Гъсков и Фра Дяволо разказваше за гуньогъсковите приключения с гаджетата. Тогавашните читатели си обясняваха един на друг, че гадже значело момиче на цигански и ако това е вярно, то гадже е една от малкото цигански думи, влезли в българския.

Фра Дяволо бил председател на



съюза на дружествата на художниците, пишел смешни истории във вестник "Зора", дето го списваше Данаил Крапчев, а Радка Крапчева, когато идваше на гости у нас, се смееше, че на Фра Дяволо и спалнята, и редакцията му били на тавана (всъщност на шестия етаж на кооперацията на бул. "Цар Освободител" номер 33) и жена му, актрисата Весела оставила сцената, за да му гледа счетоводството, но хорската мълва била, че той е милионер и кооперацията е негова, а той не опровергавал мълвата, за да има кредит пред банките, само че банките не се хващали на въдицата.

Преди да направи "Щурец", Фра Дяволо пишеше в "Барабан", "Смях" и "Българан". Тези издания левееха и комунееха и тогава псевдонимът на Райко Алексиев не беше Фра Дяволо, а Тома Чорни. В "Щурец" той бе привлякъл Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Илия Бешков и Стоян Венев.

През Втората световна война падаха US бомби и художниците се евакуираха. Те, жените им и децата им щяха да измрат от глад, да не беше Фра Дяволо, който им издейства два милиона от тогавашното финансово министерство.

После, след 1944, същите хора, на които Фра Дяволо бе помогнал да оцелеят, го нарекоха "народен враг" заради една карикатура на Сталин, изобразен като палач, и заради вица, че английският каучук е еластичен, холандският още-по-, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души. Да, тези думи излязоха черно на бяло във вестника "Щурец" на Фра Дяволо. Едничък Жендов защити присмехулника. Но присмехулника Фра Дяволо го убиха. После и Жендов го убиха. Туй то.

Добре де. Ама аз защо ви го разказах това - ще ме попитате. Честно - не зная защо го разказах. Може би защото нямам какво друго да кажа. Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже.
62
9816
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
62
 Видими 
06 Август 2008 02:01
Корекция

Редактирано от - garamel на 06/8/2008 г/ 02:04:28

06 Август 2008 02:22
Освен отрепки и мъже, има и интернет.
Един вид, обратна връзка за пишещия да стане и той читател.
06 Август 2008 03:01
За сведение на читателите на "Сега", а и на Димитри, ако е попуснал да /у/знае този факт:
"Фра Дяволо" е ОПЕРА, написана и представена за пръв път през 1831 г. от Джакомо Майербер (псевдоним на Либман Бер) - германски композитор от еврейски произход/ автор и на оперите “Хугеноти” (1836 г.), “Пророк” (1849 г.), “Динора” (1859 г.) и “Африканката”; кантати, химни, мелодии и др./
Имало е преди години и едноименен филм, май, прожектиран и по екраните в България?!
06 Август 2008 04:53
За сведение на Парграфа, Димитри сигурно знае как да ползува Google.
06 Август 2008 04:58
Стоян Чилингиров? не беше ли Стилиян?
06 Август 2008 05:04
Идеализиран разбойник някакъв, който правил и добри неща понякога. Мутра. Някой може да го сравни с Бойко.
06 Август 2008 05:07
После, след 1944, същите хора, на които Фра Дяволо бе помогнал да оцелеят, го нарекоха "народен враг" - много показателно за манталитета на "левеещите " и "комунеещи" интелектуалци.
Но , Слава Богу , имало е и изключения , благодарение на едно от които моя милост е на тоя свят.
06 Август 2008 06:57
Вочи,
това понятие "интелектуалец" е тъмна работа. То и селянинът е интелектуалец, защото обмисля оная там нива с какво да я засади, с какви средства разполага, как ще опази и реализира продукцията и т.н. и т.н. А пък някои си мислят, че като намериш нягой главен редактор да ти публикува лакърдиите и хоп! Вече си интелектуалец. Пускаш си брада, купуваш лула и киснеш в някое кафене. По тоя критерий, всички от форума може да минем за интелектуалци.
06 Август 2008 07:05
Фра НаЦИЯ
06 Август 2008 07:11
БълГара нАция Фра Нация
06 Август 2008 07:53
Дернек!Знаете ли какво е това "дернек"?По нашенско казват "диерниекь". Вижте как меко и нежно звучи...а онова другото си е жълто паве направо , ама това е за друга тема...
Та "диерниекь" е кога бабите надвечер седнат пред портите и си хортуват за това онова , доде затъмни и кокошките си легнат.Старците пък седят пред училището или каквото е останало от него говорят , пушат , размахват вестници, псуват се взаимно и държавата заедно и обикновено не се слушат един друг и ако ги питаш за какво си говорят , я ти отговори един я -не...
Та и ДИ...хубаво разказва, не псува директно ни събеседници, ни държава... който чел-чел, който разбрал- разбрал...И това му е хубавото , затуй под колонката му все калабалък има..Евалла, Димитри!
06 Август 2008 08:04
защо ви разказах това:
в 6-то ми казват, че ще ме изгонят първо от окръга, после на луд ще ме направят, защото съм хвалел капитализма, а аз се оправдавам опикан в гащите, че съм говерел за културните забележителности на германците.
та: един хубав слънчев ден след живков се срещаме на главната улица на окръжния град и се сблъсквам с човека, който беше забравил предишния си живот и без да го питам ми заразказва колко милиони години са ни изпреварили германците и как той си изкарва там едни страхотни пари и се чудел аз с моя немски какво още правя тук до паметника с шмайзера/този паметник след време на поета партзанин го издухаха/
днешните млади нямат и на милиметър представа като какво чудо преживяха българите
примерите са повече от хиляди:
отивам си на село и се заговорвам с един преминал през селска училищна класна стая:всички, вика селянина, които не искахме да влезем в текезесето, вика, една вечер през зимата ни събраха в нея, съблякоха ни голи и ни оставиха и, вика, на сутринта подписахме, а аз понеже, вика съм говедо, не, и той ми хвърли един бой, насини ме и аз чак тогава.но, докторе, друго аз не мога да разбера, и така ще си умря, вика.той, този дето ме насини, сега най се е разтичал да си прибери, вика, декарите и като му викам що така, той ми вика щото били негови.докторе, по-добре да не се бях раждал, вика селянина
та фичо, фиченце, философ дървен, ти се издаде че си глупак и нищо друго:
стоян 4елингиров не беше ли стилиян:да, да, да:беше и още много друго му предстои да бъде
днес д и е написал най-жесткото, което един нормален човешки ум няма как да го сдъвче
06 Август 2008 08:05
...но имаше и мъже.


Мдам...
06 Август 2008 08:17
Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже.
Дааа...Димитри, така е!
paragraph39, не май!Имаше и го прожектираха.С участието на Лаурел и Харди! Тогава много се смяхме...сега вече май не мога да се смея...Загубих тази си способност...
06 Август 2008 08:31
suhar , има истина в туй дето го казваш
Изхождайки , обаче , от определението за интелектуалец като " човек който осмисля и формулира общественото развитие в дадена област ПРЕДИ основната част от членовете на обществото " то излиза че той не може да бъде ляв , десен , син , зелен или червен по условие. Той просто артикулира това което ОБЕКТИВНО вече се случва , настъпва , но все още е невидимо или неразбираемо за средностатистическото канче мозък.
Самоопределянето на даден индивид като "...-ист , ...-ат, ...-анец , ...-атор " автоматично го вади от привилегирования статут на безпристрастен и обективен анализатор на процесите и го превръща в обикновен полеви играч на терена на живота. Той вече е заявил ПРИСТРАСТИЕ към еднин от възможните варианти за развитие на събитията. Няма я обективността защото властва идеологията със своите ограничения.
Така претендиращият за статута на интелектуалец изпада до редови субект от тривиалната политическа борба и обект на анализа на висшестоящите независими от никакви идеологеми интелектуалци.
Това е .
06 Август 2008 08:45
Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже.

Отрепките стават все повече, а мъжете се превръщат на американски филмови мачовци.Колко хора от нас са направили Компромис със себе си?Тук има и търговци, които ни мамат ежедневно, както и бели якички от US, които лъжат в полза на някоя гнусна октоподона компания(ЗА ПАРИ), има и селяни които отдавна са загубили моралните си ценности(откакто го няма християнския ориентир) и вече вярват в Нищото.
И всички се успокояваме, че вършиме нещо съвършенно правилно!
А човекът умрял непречупен.В името на това в което е вярвал.Колко от нас са готови днес да постъпят по същия начин?
06 Август 2008 09:06
Ами казал го е Димитри ( и добре, че го е направил) за да се намери някой да посочи кой му е взел апартамента и мебелите след девети. Стоян Венев -пролетарчето, както се е подписвал. Живял е в него и дори сега май наследниците му живеят в същия апартамент.
06 Август 2008 09:16
айде да не обяснявам какво беше 50 хиляди броя за онова време; който разбрал, разбрал; който не разбрал, няма да му го обяснявам, щото и да му го обясня, той няма да го разбере

Ето - затова го харесвам ДИ. Така пише, че не всеки усеща за какво му говори. А който усети - получава лично усещане, не всеобщи емоции и схващания. Оригиналност и възможност сам да изградиш свое виждане и разбиране за света.
Затова се и коментират детайли от есетата му, а не цялостен смисъл, дух и тем подобни удобни за евнусите в литературата /наричани за благозвучно - критици/ неща.
06 Август 2008 09:32
Да, писанията на Димитри не са за хора с КИ под 150. Няма да ги разберат, най-много да го изпсуват грозно или да се направят не интересни, разказвайки някоя случак от забележителния си живот. Да си жив и здрав, Димитри, и пиши по-честичко, че затъпяхме от тези жълти вестници и телевизии, които ни заливат отвсякъде...
06 Август 2008 09:50
paragraph39,
изключено е ДИ да не знае кой е историческият Фра Дяволо от 19 век, а също и че е увековечен в опера, просто не това е темата на статията.
06 Август 2008 09:51
Който се интересува от темата, да прочете книгата на Ивайла Александрова "Горещо червено".
06 Август 2008 10:02
Демиург, по-страшно е когато няма бъдеще за децата ни
06 Август 2008 10:20
Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже.

P.S. hamalin, моите дядовци, освен че ги събличаха голи, ги и къпеха. Нищо че е било декември месец. Виж какви чистоплътни хора са организирали ТКЗС-тата.
06 Август 2008 11:01
Бъди,
Благодаря - не бях се сещал откъде идва проклетият паразитен израз "тази страна".
Ей затова обичам форума.
06 Август 2008 12:47
Скапана работа. Цял час ровя из интернет и не намерих нещо написано или нарисувано от Райко Алексиев. Възможно ли е велик журналист и карикатурист, човек на когото кръщават улици, такъв за когото милее ДИ и да няма ред или черта от творчеството му, които да са качени в нета.
06 Август 2008 12:48
06 Август 2008 13:29
За сведение:
Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст. В смъртния му акт като причина за кончината му стои диагноза: язва на дванадесетопръстника.
След време в таванското помещение на сградата, в която е живял Райко Алексиев откриват карикатури на Радослав - най-големия син на Райко Алексиев, единствен наследил дарбата на художник. Радослав напуска България когато вече е тежко болен. Умира в болница в Германия.
Другият син - Александър завършва английска филология, а през 1965 г. бяга в САЩ. Там се занимава с политически науки и икономика. Връща се в България за малко след 10 ноември 1989 г. като икономически съветник на Филип Димитров.
Най-малкият син - Веселин, успява да избяга в Швеция. След него и Весела (съпругата) напуска страната и се установява в Майнц, Германия, където живее до смъртта си през 1994 г.
06 Август 2008 13:36
Всъщност - убили ли са го Райко Алексиев (както дума Димитри) или е починал от язва на дванадесетопръстника (както казва Змея)?!?!
И ако са го убили - това между 09 септември и началото на ноември ли е станало? Щото Димитри дума за "след 1944г."????
06 Август 2008 13:39
А сега за сведение и на читателите на Сега, на paragraph39, ако още не е успял да узнае покрай атакистките си вълнения:
Фра Дяволо, означаващо в превод "Брат Дявол" е псевдонимът на Микеле Пеця, прочут неаполитански партизанин, борил се срещу френската окупация на Неапол. Името му фигурира неизменно във фолклора, като се появява и в няколко творби на Александър Дюма.
Псевдонимът "Фра Дяволо" е свързан с участието на Микеле в един стар италиански обичай - до началото на 20 в. традицията е била момчета и момичета от едно италианско населено място, които наскоро са се излекували от тежки заболявания, да се преобличат като монаси на втората неделя след Великден, участвайки в процесия в чест на Свети Франсис от Паола, патронът на болните деца. На една от тези прояви Микеле извършва убийство, като от този момент нататък е наречен Фра Дяволо.
Всъщност името има по-дълбока етимология, датираща от времето на Светата Инквизиция и свързана с монах-разколник, изгорен на клада.
Ама това е друга тема, не може само Атака и композитори от еврейски произход да са ни в главите...
P.S. Операта я знам много добре, но не съм я гледал, освен произведението на "композитора от еврейски произход" Фра Дяволо е и псевдонимът на Райко Алексиев - български актьор и режисьор (Коварната принцеса Турандот, 1925 г., там Алексиев играе Чарли Чаплин, като същевременно и режисира филма).
Анадънмо, параграфе?
06 Август 2008 13:39
Да, пак имам какво да добавя към спомените на Димитри, с днешна дата.
Вече 20 години съм член на УС на читалище "Райко Алексиев", бивше " Владимир Заимов". Бързичко го прекръстихме, такова беше времето.
Само един портрет имаме на Райко Алексиев, на стената, подарен от съпругата му. Синът му, ноториозният съветник, не ни е оказвал никакво съдействие и не се е интересувал от нашата дейност, макар че точно тогава, след преименуването, беше тук - дори по едно смешно съвпадение, нали сме малка страна и малък град, наемаше жилище от един друг член на същия УС.
Да, преименуването стана, както може да се предполага, през 1990 г.
06 Август 2008 13:39
"Българинътъ знае да побеждава и може да получава награда за победите си, стига някой политикъ да не се намеси!"


http://www.malkiobyavi.com/pro/pic-news/print.php?newsid=2662 Target=_Blank id=url>Натиснете тук



И един пейзаж от Охрид:

(снимка: натиснете тук)

Редактирано от - Артиста на 06/8/2008 г/ 13:46:16

06 Август 2008 14:09
Повечето от жертвите на комунистическите репресии са починали я от сърдечна недостатъчност, я от язва, я от грип, я от смях, но НИКОЙ като следствие от тежък побой. Има единствено осъдени и разстреляни в името на народа!
06 Август 2008 14:36
В момента по книжарниците се продава една книга "Горещо червено" с автор Ивайла Александрова. Поне откъсите, които съм чела, са серия от разговори с вдовицата на Р. Алексиев - спомени предимно за периода непосредствено след 09, 09, 1944 на една доста огорчена и, смея да кажа, на моменти сякаш поозлобена жена. Дали така изнесената фактология е 100% истина едва ли някой знае, но има доста пикантерия от рода, че О. Василев взел три килима от национализирания апартамент на Р. Алексиев и си ги постлал един върху друг във вилата в Бояна (?), а някой друг (известно име, но не го запомних) му взел бюфета и контрабюфета от трапезарията, които на свой ред били правени специално по поръчка. Такива разни.
06 Август 2008 14:46
Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже.


Хм, май не вижда мъже сега, а само отрепки.
06 Август 2008 14:50
Геновева,
я разкажи как се избрахте в този УС,
щото и аз бях там и помня много добре.
06 Август 2008 15:05
Главен палач е бил Крум Кюлявков, а според Радой Ралин Георги Боков се хвалел че лично му бил ударил "няколкостотин пестника". Като ректор на Художествената академия Крум Кюлявков е ходил с костюмите на Райко Алексиев.
06 Август 2008 15:14
Дотук много неща се изясниха, но все пак не разбрах какво се е случило с бельото му, а също така кой си е бърсал пролетарския нос с носните му кърпички?
06 Август 2008 15:16
Боков, казваш. И ся ко? Кланът на боковите продължава да е във властта, нали така?
06 Август 2008 15:16
Ха ха, другарче от онези времена.
Ми избраха ни бе, общо събрание на членовете ни избра. Това, че повечето от събранието бяха новозаписали се членове, цели СДС общински организации вкупом се записваха, ама имахме задание, да разрушим една от крепостите, където се били окопали червени номенклатури, анадънмо?
Така се организираха общи събрания с подозрително голяма активност на новоентусиазирани и новозаписани членове.
А компанията на новоизбрания УС - още тогава, ми беше предмет на гордост, с имената, които бяха вътре, и с познанството си с които мога само да се гордея, и до днешно време, включително и големи шефове в БАН (доскоро), а също и шефове на големи културни институции.
Това беше един от най-кротките преврати с много благоприятни последици. Останаха и членове на стария УС, приемственост и професионализъм отвсякъде.
Все пак основен двигател на промяната беше моята партийна организация, възглавявана от мен в това време, а ЗП винаги се е отличавала с мекота и интелигентност, ние кръвожадни лозунги никога не сме издигали. Затуй ни и отлюспиха, де.
Същото стана и в най-големите софийски читалища.
А в Славянска беседа какво беше, мамоууу, да не си спомням. Хич не беше кротко даже. Кажи-речи, до бой се стигна, ама такова беше времето де. Понеже това е едно много апетитно читалище (нашето не беше такова, една стара сградичка, тя впрочем преди няколко години и изгоря, та ни дадоха от общината едно много хубаво място - последният етаж на едно частно училище, срещу МВР болницата), там битката беше голяма. Впрочем, първият революционен УС, попълнен пак с кадри от моята партийна организация, доста скоро беше сменен вече от правоверни морави дейци. И след това много УС-та се въртяха, забравих ги вече, но сега пък председател на Славянска беседа е пък едно артистично момче, с което сме си сътрудничили някога в науката, на всичкото отгоре и брат на моя дружка от Съюза на преводачите.
Тази страна е много малка, градът ни още по-малък, та затова така се получава, тук моята комуникативност изобщо не е замесена.
Като се изключи шумотевицата и мръсната прах, която вдигна за момент Вятърът на промяната, всичко си беше и си е в ред това читалище.
А за името - приятен спомен. Събираме се ние, новият Съвет, и знаем - името трябва да се сменя. Ама какво да изберем - имаме седмица за избор за именце. Тогава имаше много незаети имена - и за улици, и за културни учреждения.
Не мога да се сетя кой предложи Райко Алексиев, май че и това дойде от мен, по-точно от моя съветник, пак близко другарче, ама неотнякъде другаде, а от купоните на Мони Паси. Юлиан Попов се вика момчето, то и сега пише, от Лондон, известно е по форумите и по интернетната литература. А ние му викахме Анчо. Баш по това време беше фактор в Отвореното общество и учредяваше НБУ. Та срещам го аз на Толбухин, пардон Васил Левски, и му викам - Анчо, дай едно име за читалище, бе. Имаме предложение за Георги Марков. А той ми казва - ти луда ли си ма, на това ченге читалище да кръщаваш. Баш така рече. И мисля, че той ми предложи Райко Алексиев, като достойна кандидатура. За което не съжаляваме и до ден днешен, и читалището се развива много добре. При нас са приютени - хор Кавал и хор Планинарска песен (това, което е останало от тях, де). И съставът Смехорани, и той от нас започна.
Та така, не знам кой е бил там и кой не е бил, ако е бил, ще си спомня и за мен. Имаше един мил момент, четат ни биографиите на предлаганите, а аз там блестя пред кварталната общественост с титлата кандидат на науките, тогава така се викаше. Пък след мен една друга кандидатура, човек наистина от махалата, скромно се представя и казва - доктор на науките. Брей, надцака ме! Та после и двамата ни избраха, сприятелихме се, а човекът после стана един от, да речем, тримата шефове на БАН. Вече не е, но не поради възраст, а поради други причини. От БАН никой не е изгонен по биологични причини. Засега.
Гледай пък как се увлякох и аз, ама така е под Дмитри, развързва ни езиците, като даде тон.
06 Август 2008 15:21
Елеонора, не требва да се стрескаш. Случва се и в най-реномираните демокрации. Клинтънови гушнаха всички шкафчета за обувки, когато се изнасяха от белата къща.
06 Август 2008 15:32
И аз исках да питам Генонева нещо, ако ми каже...
"Владимир Заимов" е любимото ми читалище на Парчевич, дето горя и се реституира, и сега там се възстановява, в смисъл строи се при запазване на фасада, стени и външни орнаменти? Нима още има УС? И за него ли става дума?
Що ли свързах ДИ и мислите за истинските мъже със смъртта на Солженицин, щото на ДИ спомените някак винаги са алюзионни.
Беше добре да си спомним Райко Алексиев обаче. Пазех няколко брой на Щурче, пътуваха из приятели и не се върнаха у дома.
06 Август 2008 15:40
ааа - да, сега прочетох, не знаех, че в частно училище, значи продължава си читалището, браво
06 Август 2008 15:58
И на мен ми беше любима тази сграда, много я ценях, макар че не съм участвала в читалищни дейности, малко ми беше далеч, не ми е баш махалата, но винаги съм й се любувала, Беше ми много драго няколко години да я управлявам, дето се вика, на мен читалищната атмосфера ми действа много положително и вдъхновяващо - много ентусиазъм, ниско заплащане на преподаватели, но и ниски такси за децата. Всяка година ми е кеф, като си правим отчетите, колко деца на какви езикови и художествени курсове са се записали и каква нова дейност ще имаме. Като едно възрожденско островче са тези читалища, поне тези, които са се запазили такива. Поддържахме я тази сграда с кърпеж, ремонти на приятелска основа, при много слабата материална помощ от общината. Какво романтично таванче само, дето си правехме сбирките. Обаче нафтови печки, кърпени тавани, абе...
За съжаление, вихърът на реституцията го отнесе това читалище. Две-три години безметежна дейност в старата сграда (ама даже и мормоните бехме приютили, правиха си там неделните сбирки, с пеене и клавир и религиозни разказчета) и дойде човек с реституционни претенции. Човекът го знам, един от пияниците в настоящата ми махала. Извади документи за къщата, съдихме се година и нещо, най-накрая ни осъди. Общината ни намери място, което не е толкова романтично, но имаме много повече стаи и салони. Забравих му името на това училище, срещу МВР болницата, частно немско е. Последният етаж е наш.
А реституираната сграда стоя така, рушеше се, започнаха да се сбират наркомани в нея, собственикът нищо не предприемаше, може би това му е била целта и в един прекрасен ден сградата изгоря, което се е и търсило може би, и се отвори теренът за строителство. Съседната до нея, също стара къща, по-запусната, обаче, доста преди това беше продадена и построена някаква стъклена бизнес сграда. Моите хора от читалището казваха, че била с мормонски пари.
06 Август 2008 16:06
"Или за да ви кажа, че имаше отрепки, каквито и сега има, но имаше и мъже."
Да, имаше и мъже.
Проблемът е , има ли мъже днес ?
Проблемът е, ще има ли мъже утре?
....



Редактирано от - потребител,07 на 06/8/2008 г/ 16:09:45

06 Август 2008 16:08
Благодаря ти, Геновева. Това е и моята махала, а от това дето писа, се сещам и други факти по Ангел Кънчев /за реститута въпросен/, но това не е чат все пак и няма да се пусна по леда на спомените, но в тази стара сграда -общинска- отляво на читалището, живееха мои проятели, махнаха ги към Люлин за да струпат поредната стъклотия. А беше хубава къща. А в дясната още има наематели, май не се реституира този имот, в него бяха канцелариите на читалището. Благодаря ти, че ме върна за малко в хубавите, почти духовни времена...
06 Август 2008 17:12
Джимо, добре си се сетил за тези двама големи, честни български мъже - Райко Алексиев и Александър Жендов.
Днес всеки бърза и никой не се сеща за хора като тези двамата. Изглежда, че убииците на Алексиев са се погрижили и нищо да не остане от него или от творчеството му. Тотално изтриване на човешката личност. Натиснете тук и ще видите жалката информация за Райко Алексиев в Уикипедия. Натиснете тук
и ще видите, че положението е същото и с Александър Жендов. Същото тотално изтриване на чоевшката личност.
Змей, като си толкова добре информиран за Райко Алексиев да беше ни обяснил защо е трябвало синовете му да бягат и от кого? Да не би червени огнедишащи влечуги са били по петите им? Но пак добре, че барем си пуснал някаква информация. Можеше да се направиш на утепляк 39 и да прокоментираш произхода на Фра Дяволо на оперната сцена.
06 Август 2008 18:12
В края на м. август 1944 г. Райко Алексиев публикува своя "Азбучник". В него срещу буквата “Б” написва:
“България - математическо уравнение с много неизвестни в миналото и много неизвестни в бъдещето.”



06 Август 2008 18:15
За Райко Алексиев и за списваният от него "Щурец" има доста добро изследване на Ст. Чолаков - мисля, че беше изд. на Св. Климент Охридски - някъде през деветдесетте години и беше с предговор от Р.Ралин...
И Георги Спасов писа за него и творчеството му - нещо като - Щурец и Щастливец- но не съм много сигурен.Ще трябва да се поразровя...


_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
06 Август 2008 18:24
За творчеството на Райко Алексиев - "Гуньо Гъсков", изд.Фльорир Натиснете тук
06 Август 2008 19:42
Тея "уплътнявания" на междублоковите пространства във Варна умниците общинари, ги наричаха "пломби", явно да заздравят?! панелнатите етажерки дет ги направиха по време на развинтения социализъм, а за галошите на Райко асоциативно се сещам, Борис третия, като видял првия български железен кораб построен в Колароваг, възкликнал: "прилича ми на галош"...Та такива ми ти работи с пломбите, уплътняванията и галошите...Що Щуруца не го свърши , Стършел обаче го довърши...Нейсе.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД