Върховният касационен съд (ВКС) се кани да сложи край на противоречивата съдебна практика при прилагането на съкратеното съдебно следствие. Така две години след като задейства новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК), се задава край на свободното му тълкуване от различните магистрати, което води до двоен стандарт в правосъдието и отваря врата за корупционни практики.

Доскоро отговорните институции, които могат да инициират тълкувателно решение на ВКС, или пък да коригират недомислиците със законова промяна, се спотайваха. Въпреки че всички до един са наясно с проблемите на съкратеното съдебно следствие.

Процедурата се допуска по всички дела. Няма никакво значение дали



става дума за убийства, изнасилвания, отвличания,



корупция, длъжностни престъпления. Подсъдимият признава фактите от обвинителния акт, а не вината си, не се разпитват свидетели и вещи лица. Делото може да приключи за часове. При осъдителна присъда обаче наказанието е под минимума, предвиден за съответното престъпление от Наказателния кодекс. При това, без да има многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства - каквото е условието по принцип съдът да мине под долната граница на санкцията. Така например няма никаква пречка за умишлено убийство, което се наказва с от 10 до 20 г. затвор, съдът да постанови 3 г. условно. Това не е хипотетичен пример, а реалност от съдебната практика. Ножицата на правосъдието е грозно разкрачена. И се стига до парадокси, които нямат нищо общо със справедливостта.

Едно шумно дело обаче започна много да боде очите на магистратите и ги накара да се поразмърдат. Пернишкият окръжен съд даде 14 години затвор на Живка Боянова. Тя бе призната за виновна за катастрофата, при която загинаха трима младежи. В кръвта й бяха открити 2.88 промила алкохол, а според експертизата колата й е летяла със 120 км/ ч. при допустими 50. Пернишките съдии



отказаха на Боянова съкратен процес,



който би й гарантирал присъда под 5 г. На това основание Софийският апелативен съд им върна делото за ново разглеждане. Разбира се, следвайки вътрешното си убеждение, пернишките магистрати могат отново да откажат съкратената процедура.

Всъщност замисълът на съкратеното съдебно следствие е добър. Чрез него системата би трябвало да се разтовари от хилядите елементарни дела, за които така или иначе не се предвиждат високи санкции. Освен това колкото наказанието е по-близо до престъплението, толкова по-голям ефект има то както за санкционирания, така и за превенцията на цялото общество. Неизбежното правосъдие е по-добро от суровото в неясното бъдеще. Добрите намерения обаче не просто си останаха само на теория, ами и опасно се изродиха в правосъдие, което се съобразява с личността на подсъдимия.

Сега се чуват депутатски гласове, че кашата може



да се оправи с една дума - "може"



Ако пред текста, че съдът налага наказание под минимума, се прибавело "може", проблемът щял да се реши. Едва ли обаче това е решението. По-скоро това ще генерира нови проблеми, тъй като изцяло ще блокира прилагането на процедурата.

Ако ще се действа законодателно, по-добре да се разпишат условия за преминаване към съкратен процес. Например да се ограничи кръгът от престъпленията, за които това е възможно. Така е при споразумението, което също може да подсигури присъда под минимума. Или да се иска изричното съгласие на прокурора и пострадалите.

Чуват се и други идеи. Например "бонусът" по-лека присъда да е разписан в НК, а не в НПК. И той да е 1/3 от определеното наказание. Когато става дума за доживотен затвор без право на замяна, той да се промени на доживотен затвор с право на замяна. А доживотният затвор да става 20 г.

Друго законодателно решение би било да се отнеме възможността обвиняемият да иска процедурата и съдът служебно да решава дали да гледа делото така. Ако това се случи обаче, всичко ще остане на



добросъвестността на магистрата



Което би било опасно.

Така или иначе, покрай драмата с пернишкото дело, апелативните съдии са обсъдили всички проблемни точки около съкратеното съдебно следствие и са пратили доклада си на ВКС. По него пък се готви и искане за тълкуване на объркващите текстове, разказаха запознати. По време на обсъждането в САС се е стигнало до тотален разнобой и в крайна сметка Наказателното отделение на най-големия апелативен съд не е сформирало единно становище по ключови въпроси на процедурата.

Един от основните проблеми си остава различното разбиране на съдиите доколко са задължени да приложат процедурата, ако подсъдимият я поиска. Някои смятат, че не просто не са длъжни да прилагат, но и няма нужда да мотивират отказа си.

В становището си до върховната инстанция съдиите от САС поставят пет важни въпроса. Първият е дали съдът е длъжен да премине към разглеждане на делото по съкратената процедура при всяко искане на подсъдимия. Общото им мнение е, че това е възможност, а не право на подсъдимия. Ако отговорът на съда е отрицателен, той трябва да е обоснован и мотивиран. Един от апелативните съдии смята, че основание за отказ може да е преценката, че не се изисква спешност при решаването на делото.

Съдиите разчитат искането на подсъдимия за съкратен процес като



помощ за бързото правораздаване,



за която трябва да бъде награден. За тях на практика няма значение дали, докато е бил обвиняем, подсъдимият е съдействал на разследващите. Според съдиите процедурата може да бъде отказана, ако се приеме, че самопризнанията не се подкрепят от останалите факти по делото, или пък ако доказателствата са противоречиви.

Съдиите от САС смятат още, че няма как да се премине към съкратената процедура по дела с повече от един подсъдим, когато не всички от изправените на подсъдимата скамейка искат процедурата.

Вторият въпрос на апелативните магистрати до върховните е дали са ограничени правата на обвиняемия, ако първата инстанция има възможност да премине към съкратен процес, но откаже немотивирано и проведе цялостно съдебно следствие. САС приема, че това нарушение е съществено. Друга е темата обаче дали делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане на окръжно ниво. Някои съдии смятат, че ако така или иначе има многобройни или смекчаващи вината обстоятелства, и апелативните магистрати могат да наложат наказание под минимума. Ако обаче такива липсват, трябвало да върнат делото за ново, съкратено гледане, което задължително води и до санкция под долния праг. Трета група са на мнение, че горната инстанция може да наложи малка присъда и без да връща делото и така да поправи нарушението на долния съд.

Какви факти се съдържат в самопризнанието, което се изисква от НПК за тази процедура и могат ли да се установяват нови факти, е третият въпрос на САС. Част от съдиите смятат, че е



недопустимо да събират нови факти



и ако преценят, че фактите не са изяснени докрай, те изобщо не трябва да преминават към съкратен процес. Друга част от съдиите обаче смятат, че няма проблем да се събират нови факти.

Съдиите искат да знаят и дали е нарушение, ако при съкратен процес не бъдат прочетени протоколите от разследването, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Имало дела, които са върнати за ново разглеждане точно на това основание.

Последният въпрос, който САС задават на върховните магистрати, е дали признаването на вина, което на практика е предпоставка за старта на съкратения процес, трябва да се отчита и повторно като смекчаващо вината при определяне размера на наказанието. Според апелативните съдии самопризнанието не може да допълнително да окаже влияние върху размера на наказанието, щом е взето предвид при започването на процедурата.

На някои отговорите на въпросите, които САС поставя, може и да му се струват маловажни. Те обаче са проблемите, с които съдиите от практиката се сблъскват всеки ден и които отварят вратата за разнопосочното тълкуване на НПК. Крайно време е те да получат адекватен отговор, за да спрат магистратите да четат закона както им харесва. Съдът е независим. Той се осланя на закона, доказателствата и чувството си за справедливост. Независимостта обаче не може да се изражда в слободия. Когато съдът е непредвидим, винаги ще остава усещането, че се произнася единствено в зависимост от това кой е подсъдимият.