По образование и квалификация фелдшерът е между лекаря и медицинската сестра - квалификацията му е по-висока от сестринската, но по-ниска от лекарската. Разрешено му е да преглежда и да взема решения в случаи, когато има минимален риск. Например настинка, болно гърло, ишиас. Контролът на високото кръвно и навременната реакция при хипертонична криза също могат да се правят от фелдшер. Евроизискването за равен достъп до здравеопазване обаче забранява на тези специалисти да работят.

"Фелдшерите като обучение и като вид професия са възприети от Русия, те са полулекари. Това е правено, защото не е имало достатъчно лекари и



те са обгрижвали хората по селата



След като страната се засити с лекарски кадри и се приеха европейските изисквания за равен достъп на цялото население, се прецени, че няма нужда да се "произвеждат" повече фелдшери", обяснява председателят на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова.

Всеобщото мнение е, че в Европа специалността няма аналог, което, от една страна, за пореден път ни прави уникални, но от друга, противоречи на евродирективите. В Унгария има подобна професия - "medical officer". В други страни пък има т.нар. парамедици. "Парамедиците нямат нищо общо с нашите фелдшери. Те са по-скоро добре обучени санитари. Парамедикът е обучен за няколко спешни състояния. Неговата работа е да реагира бързо и безопасно да заведе пациента в звено, където да му се окаже квалифицирана помощ. Въобще не може да става дума за сравнение. Ако трябва да ги подредим - класацията би изглеждала така - парамедик, сестри, фелдшери, лекари. Фелдшерът е с по-висока квалификация, той е най-близо до лекаря", казва обаче шефът на Сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров.

Решението за закриване на специалността се взима от висшия медицински съвет към министъра на здравеопазването през миналата година. Иначе прием по специалността не е имало от доста отдавна. Последният випуск фелдшери завършва Медицинския университет в София през 1999 г. Бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски каза, че много съжалява за тези специалисти, но професията е останала на доизживяване с влизането ни в ЕС. На тези в заварено положение се разрешава да работят и да придобият бакалавърска степен, ако имат 3 г. стаж по специалността през последните пет. Става дума за степента "професионален бакалавър", защото според българските изисквания бакалавър по медицина няма.

Всъщност



специалността изчезна



заради изискването за равен достъп до здравеопазване. Оттук следва, че фелдшерите не могат да лекуват, защото не са лекари, а всеки трябва да има достъп до лекар. "Те са нещо, което е ни риба, ни рак и може би затова времето на този вид кадри е отминало", казва д-р Киров. Същевременно обаче признава, че голяма част от фелдшерите са много добре подготвени специалисти и са незаменими помощници на лекарите. Най-ценна е помощта им в отдалечените райони, където обикновено лекар не иска да стъпи. Там те са и лекар, и медицинска сестра, и всичко останало. И ако в София, и по-големите градове липсата на тези специалисти едва ли ще се усети, в отдалечените райони ситуацията определено не е розова.

"Аз работя с двама фелдшери. Преди правеха имунизации, сега ги ограничават, оказват първа помощ, правят елементарни прегледи и изписват лечение. Но те са опитни - могат да лекуват настинки, травми, много от тях работят в спешната помощ. При нас те са нужни, защото имаме отдалечени населени места и за да оказваме 24-часова медицинска помощ, е необходимо да имаме медицинско лице на място", обяснява д-р Митко Караилиев от община Борино, Смолянско. В общината има две села на около 20 км. В едното село живеят около 600-700 души, в другото са около 400. Фелдшерът преглежда там, а двамата лекари от общината минават по 2-3 пъти в седмицата през селата. "Моето мнение е, че е хубаво да има такива специалисти, защото тези райони няма как да ги обхванем.



Кой лекар ще отиде в село с 500 човека,



абсурдно е. Те искат един лекар да вземе по две-три села и да ги обикаля. Това може да се случи, но представете си, че има спешен случай. Той няма да може да издържи чисто физически. А докато ги има фелдшерите, те са незаменими помощници", казва д-р Караилиев. Двамата фелдшери, които работят при него, са с 25-годишен опит. Според д-р Караилиев, ако няма кой да ги замести, лекарите може и да издържат, но със сигурност "ще превъртят". Заплатата на единия е 260 лв., на другия - 280. "В България нещата се правят от хора, които си мислят, че всичко е София", казва медикът.

На същото мнение е и неговият колега д-р Пламен Латев. Според него фелдшерите се справят с 80 до 90% от най-често срещаните диагнози и затова са много ценни помощници. "Тук има малки населени места, неизгодно е лекар да стои постоянно там. Затова фелдшерът помага на лекаря, който периодично да минава през селата. Фелдшерите са по-компетентни от сестрите и се ориентират много добре. Те не могат да назначават лекарства по каса, но имат право да пишат обикновени рецепти. Според сегашното законодателство техните права са почти изравнени с тези на сестрите. Те работят в села с по 200-300 души население, добри специалисти са, вършат работа, която сестра не може, а заплащането им не е много над сестринското. За съжаление са на възраст от 50 нагоре, имаме само една 40-годишна. Ние бихме могли да се справим и без тях, но в момента те прекрасно запълват една празнина - именно липсата лекари, която се увеличава", казва д-р Латев. Според него достъпът до медицинска помощ в малките населени места е много труден и е по-добре да има поне фелдшери, отколкото да няма нищо. "Тези специалисти все още са нужни на системата. Има места - да речем в Балкана, където те биха могли чудесно да се намесят. Още повече, като се вземе предвид фактът, че сестрите масово напускат и все по-малко завършват. Това прави проблемът още по-остър.



Общините нямат място в това здравеопазване,



трябва да има национална политика", казва той.

Проблемът с т.нар. неатрактивни райони е стар, но пък няма изгледи да бъде разрешен скоро. Въпреки че здравната каса отпуска допълнително пари за специалисти, които се съгласяват да работят там, лекарите не искат да практикуват в някакво забравено от Бога село. Там обаче има хора, които трябва да получат "равен" достъп. Иначе идеи за разрешаване на проблема има, само дето си остават просто идеи. "Ако фелдшерите ги няма, трябва да говорим за разширяване правомощията на сестрите. В световен мащаб има такава дискусия - например трябва ли да им се дадат права да назначават лекарства. Всичко това пък е свързано с обучение, квалификация и, естествено - контрол. У нас обаче всички тези неща са доста хаотично "подредени", казва д-р Киров. Според него другият начин за решаване на проблема е неатрактивните райони да се превърнат в атрактивни и там да работят лекари. "Алтернативата е да има лекар, за тези райони трябва да се осигурят такива условия, че да има медици, които да вършат тази работа и съответно персонал, който да им помага. Една от грешките в нашата политика е, че се реагира частично на определени проблеми. Ние сме като кораб с много пробойни, но запушваме с пръст най-малката от тях. Не може да се реагира на някакъв проблем само когато той възникне и с временни мерки да се решават проблеми в дългосрочен план. Фелдшерите в тези райони са като силното болкоуспокояващо, което се дава на пациентите с рак. То не лекува болестта, просто спира болката и създава комфорт. Но проблемът си съществува" обяснява той. Проф. Маркова пък казва, че общината сама трябва да се ангажира с това. Например да осигури по-голямо заплащане и безплатна квартира на лекаря, който се съгласи да работи в "неатрактивни райони". Иначе идеята за равен достъп на всички, т.е. във всяко село и паланка да има лекар, никак не е лоша, напротив. Засега обаче е само на хартия - нито общините са започнали да осигуряват квартири, нито лекарите са се затичали към селата.