Ден осми от протеста на "Атака" пред президентството...

Към 11 преди обяд в "народния парламент", както се нарича палатковият лагер край "Дондуков" 2, заварваме шестима активисти на партията плюс депутата Борислав Ноев, който дава наряд. Под дебелата сянка на старите липи цари спокойствие. Личат белезите на добра организация - няколко автомата за минерална вода, пластмасови столове за следобедните "пленарни заседания", химическа тоалетна и, разбира се, огромен плазмен тв екран - запазена марка на медийния феномен "Волен Сидеров". Тук



в по-късните часове на деня тече прожекция



на архивираните му националистически проповеди по "Скат". Палатковият лагер служи и за приемна на депутатите от "Атака", за всеки случай на една маса са струпани и формуляри за членство в партията. Чисто е. Активистите от младежката организация всеки ден правят уборка на "open air парламента", както е модерно да се казва. Дежурят и нощем. По-ячките измежду тях служат и за охрана на терена. Отделно неколцина униформени държат под око националистическата агитка.

"От сутринта са се подписали поне 100 души", хвали се белокосият активист Стоян Балков. И сочи към трите подписки на масата пред него. Всяка е затисната с камък, опакован старателно във вестникарска хартия и тиксо за по-естетично, а и за да не се стряскат минувачите. Първата е в подкрепа на заплашения от съд граничар Михаил Цонков, застрелял турски бракониер. Втората е за оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори. Третата - за оставка на президента - заради връзки с мафията и държавна измяна.



"Досега сме събрали над 15 000 подписа



Повечето хора са съгласни с нас, въпреки че не членуват в партията ни", обяснява Балков.

Той дошъл от Варна преди два дни, за да помага на съратниците. Хора от цялата страна се редуват на смени, за да осигурят постоянно присъствие пред президентството. Нощуват в партийните клубове, сами си плащат транспорта и храната, обяснява варненецът. "Ако си имахме обръчи от фирми, щяха да ни плащат, ама нямаме. При нас всичко е ентусиазъм и наивитет", приглася му лидерът на общинския сбор на "Атака" в морския град Йордан Йорданов.

"Идиоти мръсни", сепва ни гневното съскане на възрастна дама с ярка рокля и капела, която отривисто грабва химикалката, сякаш се кани да убива. И... подписва смъртната присъда на това правителство с цялата ярост, на която е способна. Стефанка Иванова подхваща стандартния блус на пенсионера - държавата се управлява от мафията, навсякъде корупция, пенсията малка, нищо, че е висшистка, на 74 години става всяка сутрин в пет да продава гевреци, бъхта по цял ден за пет лева. "Подлагат народа на унижения, а те си строят палати", громи социалното неравенство тя. Но имало надежда. Сега този, бате Бойко, й вдъхвал голямо доверие и сигурно ще гласува за него. "Защото и той е от мафиотите и им знае всичките мръсотии. Освен това е приятел на царя, а онзи е фин човек и той от него се учи..." Онемявам. Сразена съм от насипното състояние на аргументите й. И без да я познавам, мога лесно да отгатна, че през 97-ма е гласувала за СДС-то... после за царя... сега е в плен на новата залисия.

Към сергията с подписите



плахо пристъпят млад мъж и приятелката му



и на развален английски се опитват да разберат повече за протеста. Оказват се французи, преподаватели по история в Истанбулския университет. Някога Танкред дьо Керос членувал в младежката организация на крайнодесния "Национален фронт" на Жан-Мари льо Пен, та храни носталгични чувства към национализма. Все пак не рискува да сложи подписа си под нещо, което не му е съвсем ясно.

По този повод Стоян Балков ни обяснява, че един ден дошли гърци, които също искали да се подпишат, защото много изпатили от българската мафия. Инвестирали пари в малко предприятие, а мутрите им го взели. Така подписката се интернационализирала. Подписвали се и японци, подочули туй-онуй за мащабите на нашата корупция. Често се отбивали и руснаци.

Истинският "народен парламент" обаче отваря врати към 6 часа вечерта. По това време пристига лидерът Волен Сидеров с вярната си свита - доведения му син Димитър Стоянов, Павел Шопов, евродепутата Десислав Чуколов. Под тентите са насядали трийсетина "народни представители" от улицата. "Имаме и парламентарен контрол", хвали се Сидеров.



Всеки може да зададе неудобен въпрос



към управляващите по микрофона. Озвучаването е на max. Всяка вечер тече нещо като латиносериал за издевателствата на полицията срещу Митко Стоянов - атакисткия Митко Палаузов. Очевидци разказват кървави сцени на насилие срещу невинното момче до най-малки подробности. С времето основният разказ обраства със съпътстващи сюжетни линии и прераства в нещо като епопея. И тази вечер някаква женица от Габрово описва ужаса на онези страшни дни. Сидеров се е зарекъл, че тоя път няма да говори пред публиката, но не се стърпява и грабва микрофона. За по-голяма внушителност е стъпил върху масичка. Покрай него мигом се строяват в редица десетина момичета и момчета с трибагреници и националистически флагове.

"Едно, две, три! Проба, проба! Сергей, гей, гей! Има ехо!", прави си шегички Сидеров. "Ало, от Министерския съвет, чувате ли ме добре?". След което завихря познатия репертоар за премиера инфантил, който мисли, че България му е играчка, за националния предател Сергей Дмитриевич, който се сдружил с лидера на терористичната организация ДПС Ахмед Доган и със сина на съюзника на Хитлер, за "метресата на ДПС" Емел Етем, която била готова за затвора и "Атака" ще й потърси сметка, като дойде на власт и т.н., и т.н.



Речта изобилства от "хермафродити",



"турски еничари", "олигарси на президента", "Гоце", "лалугери" и всякакви обидни квалификации по адрес на управляващите. Всичко това кънти, резонира и оглася центъра на столицата съвсем безнаказано. Полицаите наоколо не реагират.

Всъщност "народният парламент" е само удобна извънпарламентарна трибуна за проповедите на Сидеров. И ако в истинското Народно събрание има процедури, ограничения и етични правила, тук всичко е позволено. Бабите, насядали под палатките, леко се мръщят на грозните епитети, но скоро се отдават на приказки за манджи и внуци, а Сидеров им служи само за шумов фон. От време на време се заслушват в обещанията за "съд на националните предатели и връщане на всичко заграбено" и после пак се връщат към рецептите. По някое време пийнат по една студена вода, па си тръгнат. Местата им заемат други. А Сидеров не спира... Вече пети път завърта плочата за терориста Доган и съюзника на Хитлер. "Решил е да счупи последния си рекорд от час и петдесет минути", доволно шушне един от доверениците му. Явно заветната му цел е да задмине Кастро. И както е тръгнал, ще я постигне. Само дето площадът отпред е празен...