Тези дни и министър Масларова констатира, че реверансите към бизнеса не водят до очакваното изсветляване на икономиката. |
Само 14% от трудещите се признават, че са получили част от заплатата си на ръка, извън писмените договори, показва изследване на "Евробарометър" от миналата година. Макар процентът да изглежда нереално нисък за България, той е най-високият в целия ЕС. Държавата ни с основание се определя за
най-сивата от новите членки на Евросъюза
- оценките за размера на скритата икономика у нас от 1990 г. насам варират от 16 до 38% от БВП. Данни на Центъра за изследване на демокрацията пък показват, че сенчестата икономика "изяжда" 20-35% от БВП, а в някои сектори като строителството и туризма се отчита дори по-малко от 50% от реалната стойност на сделките. Според индекса на скритата икономика, създаден, за да следи динамиката й, в първите години от еврочленството ни сме се върнали към по-високи равнища на сивата икономика. Според изследване сред български фирми на Световната банка от 2007 г. пък неформалната икономика е на първо място сред бариерите пред фирмените инвестиции у нас.
Макар от 2002 до 2007 г. скритият оборот на компаниите у нас да е намалял от 29 на 17%, всички анализатори са категорични, че правителството трябва да предприеме нови, по-смели стъпки, ако иска сивата икономика да продължи да изсветлява.
"Време е данъчно-осигурителното бреме да бъде отново намалено, и то по-рязко, за да има реален ефект веднага", смята Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Според него
ДДС трябва да бъде свален с 5%,
а осигурителната тежест - с поне 7-8 и дори 10%. Мотивът му е, че услугите, които хората получават за внесените си осигуровки, не отговарят на това, което са платили. "Ако се приложи наистина значително намаление, ще има и драстично разкриване на сивата икономика, а оттам и повече приходи, които да не ощетят бюджета", смята Ангелов. "И преди да бъде намален данъкът върху печалбата на 10%, никой не вярваше, че приходите в хазната ще се увеличат с 40-50% за 1 г.", припомня той. Реалностите обаче - поне засега - не навеждат на подобни изводи. Дори министър Масларова признава, че въпреки "реверансите" към бизнеса работодателите продължават да осигуряват служителите си на минимална заплата.
"Накъде повече да се понижават данъците и осигуровките, откъде ще има пари за пенсии, които и сега са смешно ниски", недоумява вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му редица държави като Латвия, Естония и др. са намалили доста ставките и 1-2 г. са отчитали ръст на приходите от вноски, след което обаче размерът им се замразил. Според него по-добрият вариант за изсветляване на сивата икономика е да се възстанови необлагаемият минимум. "Това би дало по-голям разполагаем доход у хората и по-голям мотив те да се осигуряват на реалната си заплата", смята той. Важно според него е и да се увеличи минималният осигурителен доход, който в момента е 240 лв. и не покрива дори получаването на минимална пенсия.
"Невинаги намаляването на данъчните ставки води до желания резултат, който в България също невинаги е ясен", смята и икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Според него преди да се пристъпи към такава мярка, трябва ясно да се каже какви са целите, каква е политиката и до какво ще доведе това, защото в момента не е ясно каква част от приходите в бюджета се дължат на намаляването на корпоративния подоходен данък, каква на по-високия икономически растеж и каква на, да речем, подобрената административна ефективност. "Например никой не разбра с какви мотиви, на основата на каква политика се въведе плоският данък и какви са резултатите му - от социалното министерство, което планира по-високи глоби за неизрядните работодатели, разбираме, че по-скоро той не е довел до увеличаване на декларираните трудови доходи", разсъждава Стефанов. Според него дебатът за намаляване на ставките подменя по-важната дискусия за това как да се подобри събирането на задълженията и
доколко е ефективна администрацията
Анализ на ЦИД показва, че сегашните мерки за справяне със сивата икономика, състоящи се предимно в провеждането на кампании, водят до временни резултати и до по-високо регулаторно бреме за изрядния бизнес. Различните агенции с контролни функции у нас пък се фокусират прекалено много върху малките предприятия и договорите с по-ниска стойност, като глобите са толкова по-малки, колкото по-голямо е нарушението. "При работата си Главната инспекция по труда например трябва да разработи специална методика, по която да проверява фирмите - не поголовно, а само от определен сектор и заедно с други инспекционни агенции", препоръчва Стефанов. Според него е наложително да се промени и структурата на наказанията - например да се запише, че фирмите нарушителки няма да могат да участват в обществени поръчки. "Това
ще има много по-голям ефект от глобата,
която обикновено не е проблем като разход за фирмите нарушителки", смята той. "По показателите за бизнес среда не сме никак добре - процедурите са сложни и бавни, таксите - високи, има безсмислени изисквания една информация да се подава в 5 гишета", казва и Георги Ангелов. Според него е нужно модернизиране и на съдебната система и полицията, но не чрез увеличаване на бюджетите им, а с въвеждането на нов мениджмънт и обучение за служителите.
"Колко от най-богатите хора у нас, за които има най-големи съмнения, че виреят в сивата икономика, са проверени?", пита още Руслан Стефанов. Според него ядрото на скритата икономика у нас се състои от сивите мрежи и обръчите на политически свързаните фирми, които търсят преференциално третиране пред конкурентите си чрез връзки с местната и централната власт. "Те използват доходите си от политически защитени сиви монополи за "завладяване на държавата" с цел да изградят мрежи от "бели" компании, които после да използват за укриване при евентуален засилен контрол от страна на властите", казва Стефанов. Според него голяма част от укритите доходи може да излезе на светло, ако се разкъса именно връзката между политиката и бизнеса.
Според шефа на Българската стопанска камара Божидар Данев обаче основният проблем на сивата икономика е не укриването на заплатите, а огромният брой нерегистрирани сделки и по-скоро тези, отчетени на по-ниски цени. Затова най-важно е данъчната оценка при прехвърляне на имот да се изравни с пазарната. За ограничаване на сивата икономика трябва още малко да се намали социалната тежест, както и да се приложат други организационни мерки. "Когато инспекторите проверяват строителни обекти,
трябва да изискват фактурите
за количеството бетон - да се види каква част от бетона и метала е със и каква без фактури, същото се отнася и за транспорта на тези материали", препоръчва Данев. Положителен ефект според него би могло например да има, ако се позволи данъците на всички граждани, които са събрали определено количество касови бонове, да бъдат намалени с около 5%. Или пък да се разреши част от осигуровките, които плащат хората, да отиват в техни индивидуални партиди.
От БСК предлагат още амнистия по отношение на данъчни и социално-осигурителни задължения, но само за вече успешно укрити от контролни органи доходи. Идеята обаче се схваща от мнозина като не особено справедлива към онези, които са били изрядни. Редица експерти смятат, че това на практика ще окуражи хората да не плащат пълния размер на осигуровките си и ще насърчи сивата икономика. Критики има и към другото искане на работодателите - да се въведат глоби и за работниците, които получават повече пари от договореното в трудовите им договори. "Аз и сега мога да подам сигнал, че някой получава повече, отколкото декларира, но проблемът е как ще го докажа", казва Ангелов. Според него в случая по-важно е да се реформира самата осигурителна система - като плащаш например здравни осигуровки, след това да не ти искат допълни пари за лечение.
Стефанов пък предлага новите мерки за ограничаване на сивата икономика да се приложат пилотно в определени сектори или предприятия - така ако има грешки, последиците от тях ще са с по-малък обхват. Положителен подход според него би било и анализирането на секторите, в които доходите по принцип не се укриват - като финансовата сфера и банките. Разбира се, за да заработи всяка една от тези мерки, е необходима, както заключава докладът на Центъра за изследване на демокрацията, публично-частна платформа за прозрачност в управлението и почтеност в бизнеса. Воля за такава обаче на хоризонта май няма да се зададе скоро.