Повече от седмица пред публиката се претъркалва една доста безсрамна теза: на чиновниците, които работят по линия на европарите, да се плаща все повече и повече, за да не бавят топката и да сме изрядни пред Европа. Тъй като подобни идеи са изваждани неведнъж досега и никогаш не са били освирквани, както всъщност заслужават, и сега нейният автор не рискува нищо. Така се разбира, че заплатите на тези кадри и без това са били вече удвоени, но това е направено тъй ловко и тъй тихомълком, че явно се е разминало без подобаващата в такива случаи медийна олелия. Сега, за да ги предпазел от далавери и корупция, арогантният министър възнамерява да им даде и трета заплата, както и



най-различни бонуси при "добре свършена работа"...



Всъщност точно тези чиновници с техните две заплати месечно са основна част от срамния проблем с еврофондовете, защото точно те са узаконили и придвижили дефектните и подозрителни проекти, заради които ЕС ни постави в ъгъла. Те своята част от баницата вече си я взеха - от онези, които се бяха наредили на опашка за нея. Тази мафия заплатите не я вълнуват, това са цифри само за краен случай, да речем, за пред комисията "Кушлев" - ако някой ден се заинтересува. Малко са и три заплати на препречилите този пропускателен пункт към европейските пари, за да ги опазят от изкушенията. А и правилото си е правило, него всички безропотно го спазват: колкото е по-скъпоплатен чиновникът, толкова е по-висок рушветът, който му се дължи.

Истината е, че точно тези чиновници издъниха старта на държавата ни в Европейския съюз.



И сега - повишение на заплатите! За да не крадат!



Това се заявява на обществото не за първи път. Подобни идеи периодически се лансират и по отношение на почти всички свърталища на корупционери - и за митницата, и за полицията, и за здравеопазването. Да не говорим за правосъдието - там заплатите са умопомрачителни за нивото на българския живот, но подкупът почти открито измества закона. Дълго време тези подмятания имаха форма на цитати от Буров: българският чиновник бил крадлив, защото бил беден. Това се представяше за някакъв спасителен цинизъм, който предлагаше лекарството срещу корупция: повече пари, а ако не помогне - още повече пари. (Това и циганите гладко-гладко го декламират: крадели, защото нямали пари.) Буров ако вижда това, сигурно се е отказал от думите си: На чиновника заплатата се мени, но косъмът - не. Въпросът е трябва ли нагло да се уведомява обществото, че заради европейския зулум една прослойка ще получи повишение от неговите данъци.

Може да се умува дали това е повишение или обезщетение. След спирането на еврофондовете администрацията губи част от приходите си, получавани досега от рушвети. Тайните комисиони би трябвало да пресъхнат, щом няма движение на проекти към Европа и на милиони към България. Третата месечна заплата ще е



утешителна премия - до новото отваряне на Солунската митница



Не някаква такса за принудителната денгуба (престой, стенд бай). А възнаграждение за това, че я затвориха със своята безпардонност и презрение към принципите и правилата на европейското общежитие.

Но господ с тях и с техния министър. Какво ще стане с нас, които слушаме това и кимаме, четем това и кимаме, кимаме съгласно и унило - това е въпросът. Не да бъдем или да не бъдем. А какви да бъдем. И докога.

Парите от Европа са на европейските данъкоплатци. Европейски пари. Нашите, моите и твоите, не били европейски. Те могат да бъдат похарчени без проблем - за същите отхвърлени, лошо миришещи проекти. И ще ги похарчат. И дори май вече ги похарчиха. За да не изтърват рушвета.

Напреженията (и униженията) пред вратата на ЕС не бяха поравно. Средностатистическият българин го отнесе отвсякъде, управниците и активистите още тогава добре се препитаваха от кампанията. Който вярваше, че слънцето ще изгрее за всички, той поне живееше с надежди. Който оттогава си знаеше какво ще стане, той днес проклина своето пророчество. След европейската плесница нещата се връщат на местата си.

Но кръгът се затваря по един стъписващ начин. Значи само който краде, само той може да разчита на държавната щедрост!



А който не бърка в меда - него кучета го яли



Философията на тази политика е побъркваща: не се предвижда повишение в онези професии, които не съдържат изкушение. Какво да очаква тогава една медицинска сестра или, да речем, един пощальон, железничар, аспирант?

Такива арогантни идеи деморализират обществото. Осъществяването им го разрушава. Мълчанието, с което ги посреща, е достатъчен признак за настъпилото разрушение. Впрочем, българската седмица е пълна с ред съдбоносни мълчания. Това бе само едно от тях...