"Нашата работа е като рибарската - не знаем на какви находки ще се натъкнем, но се надяваме на богат улов". Горе долу с такива очаквания, подобно на колегите си, е тръгнал на разкопки археологът Георги Нехризов от тракийската секция на Археологическия институт с музей на БАН. В момента той е в Източните Родопи в с. Малко Градище, община Любимец. Там заедно с колеги разучава "Глухите камъни" - комплекс от скални изсичания, който по размери може да се сравнява с Перперикон и на който досега не е стъпвал археологически крак.

Д-р Нехризов се надява това лято да направят сондажни изкопи, за да се разкрие кои части от обекта през коя епоха са използвани. "Комплексът ще се проучва десетилетия наред, тъй като в него е имало живот през няколко епохи", убеден е той. В него е имало богато украсена средновековна църква, която обаче вече е срината от иманярите. В пръстта са намерени фрагменти от стенописи. Сега обаче те ще приложат различна тактика на проучване - няма да разкриват големи площи, а разкритото ще засипват отново с пръст. "Целта е да се запази скалата, а не да се оголват огромни скални масиви, както е станало на Перперикон", казва Нехризов.

Подобни кахъри имат повечето археолози у нас, които в момента проучват стотици обекта в страната. (До края на лятото са издадени 350 открити листа за разкопки). Всеки от тях прави невъзможното да съхрани обекта си, да намери сътрудници и пари за финансирането му и, разбира се, за всеки "неговият" обект е най-важният. Ще има ли обаче истински сензации и тази година?

Публиката вече беше зарадвана от няколко находки. Най-прясното откритие - от 5 август, се оказа и едно от най-ценните - това е напълно запазената тракийска колесница от началото на II век, открита от екип на Даниела Агре край елховското с. Борисово. За нея държавата в четвъртък спешно отпусна 100 хил. лв. Според археоложката до момента не е откривана толкова добре запазена колесница, като подобно погребване на такъв тип съоръжение се намира за втори или трети път не само у нас, но и в Европа. Самата каляска е принадлежала на местен тракийски аристократ, който е бил и воин, тъй като в съседната яма са открити два негови щита с пищна бронзова украса. За първи път се открива и багажникът на този тип "парадна карета", който е



пълен с вносни стъклени и керамични съдове



В тях се е пиело италийско вино, което може само много богат тракиец да си позволи, предполага Даниела Агре.

Като малко "по-старо" пък може да се определи откритието на хълма Трапезица във Велико Търново - там археолозите начело с Константин Тотев от АИМ откриха почти изцяло замъка на първите Асеневци. Изненадващо дворецът на Асен, Теодор и Калоян се оказа изключително добре запазен, стените му - необичайно дебели, а площта му - цели 3000 кв.м (Царевец е 5000 кв.м). Вътре бяха открити 4-5 жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазини, както и немалка по размери църква. Според шефа на НИМ проф. Божидар Димитров откритието доказва, че животът в Търново е започнал не на Царевец, а на Трапезица - където са били първоначално и дворците на българските царе.

На старите столици изглежда се залагат доста надежди за уникални находки. Във Велики Преслав е шефът на АИМ проф. Маргарита Ваклинова, която от години проучва как се е живяло в бляскавия град по време на Симеоновия век. В момента екипът й проучва останките на площада, както и ямите за боклуци. "Всичко може да открием - и оръдия на труда, и бляскави накити, и част от прозорци дори. Очакваме, например, да разгадаем колко работилници е имало, защото вече сме се натъквали на пещи за желязо и за керамика", казва проф. Ваклинова. По думите й обаче истинското предизвикателство за археолога е научното, а не златото и среброто. "Целта е от останките, които намираме, да възстановим вида на столичния град в центъра му, където са дворците, да разкажем как се е живяло там, това е истинското преживяване", казва тя.

В старата столица Плиска пък работи депутатът проф. Станислав Станилов - там заедно с 15-ина работници той разучава необикновена площадка от каменни блокове, вероятно от IX-X век. "От няколко дни сме тук, още нищо не мога да ви кажа, но явно става дума за жертвоприношения, защото площадката е с дървена ограда, засипана е и намерихме отделни керамични съдове", прогнозира проф. Станилов, който съжалява, че и тази година тя няма да бъде докрай проучена заради малкото пари - едва 9700 лв. В околностите пък се труди проф. Людмила Дончева - наскоро тя откри изложба, представяща езическия некропол в Балчик, който проучва от 7 г. "Тази година намерихме само 10 гроба, но общо откритите са около 200", казва тя. По думите й става дума за най-ранния прабългарски некропол, като следващата стъпка би била да открият и селището, където са живели хората, погребвали близките си там.

На морето са и археолозите Анелия Божкова и Кръстина Панайотова. Ст.н.с. Панайотова работи от 20 г. в Созопол, където проучва некропола на Аполония Понтийска от IV-III век пр.Хр. - най-големия у нас. Тази година обаче разкопките там са спасителни - действа се бързо, тъй като на мястото има строителни апетити. "Некрополът не престава да поднася изненади - под формата на интересни ритуали, прекрасни гръцки вази с позлата, над 200 гробове, хиляди артефакти", казва тя. От април досега екипът й е открил няколко ценни лекита (съдове за благовония) - единият е с рядка червенофигурна украса, другият пък - с релефна украса с розети, на който е прилепено



изображение на Горгоната Медуза,



която според вярванията пази от зли очи. Той се оказал уникален, защото подобните съдове у нас са само три. Заедно с тези находки в гробовете са открити още бронзови пинсети, шпатулки, служещи за макиаж, както и красиви бронзови пръстени, обеци и огледала. "Жените тогава явно са се грижели за красота си", смята Панайотова, която от работа не успява да популяризира дейността си. "На ден откриваме по няколко неща и не успяваме да съобщим на медиите", казва тя и отчита със съжаление, че обикновено се съобщава само за златните тракийски находки. "Човек би останал с впечатлението, че у нас е имало само тракийски могили. Някак си това е профанизиране на труда и науката ни", смята тя.

Ст.н.с. Анелия Божкова пък от април провежда спасителни разкопки върху терен, разположен до провлака, водещ към Стария Несебър. Мястото е предвидено за строеж на административна сграда на общината, която е и инвеститор на археологическите проучвания. През изминалите 4 месеца там са открити над 40 гроба, принадлежали към некропола на гръцките колонисти от дорийската колония Месамбрия, както и над 90 гробни съоръжения от времето на византийската Месемврия (10-13 в.). Сред най-важните резултати е локализирането на участък от некропола, използван още през втората половина на V в.пр.Хр. Погребалните съоръжения на колонистите от класическата епоха (V-IV в.пр.Хр.) са с особено пищен и впечатляващ гробен инвентар. Много са откритите гръцки вази в червенофигурен стил - сред тях преобладават лекитите, но са открити и съдове за сервиране и пиене на вино - скифоси, ойнохое, пелике. Изненада за проучвателите бяха откритите глинени статуетки - теракоти, повечето от които носят белезите на първокласни художествени ателиета. Някои от тях представят фигури или бюстове на женски божества, като сред тях се откроява релеф, произведен в средата на V в. в ателие на остров Мелос, който изобразява богинята Тетис, майка на героя Ахил, възседнала морско чудовище.

Археолозите от експедиция ТЕМП заедно с проф. Георги Китов, който откри археологическо лято 2008 г., са набелязали за проучване това лято 9 могили в Сливенско - 6 от тях са в землището на Старо село, а 3 - в района на с. Крушаре.



Китов очаква особено интересни находки,



тъй като през 30-те години на миналия век оттам е излязъл материал, доказващ, че една от могилите е на голям тракийски аристократ. На запад от Старо село пък има римско селище - вероятно тържище, както и могилен некропол.

Николай Овчаров традиционно си е на Перперикон, където сега разравя западната част на Акропола заедно със 120 помощници. За този обект, поради значимостта му, финанси отпуска държавата - 200 хил. лв. Преди дни там са открили част от внесен у нас китайски съд от XIII-XIV век, уникален оловен печат на император Андроник II Палеолог от XIV век, който се оказал втори по рода си у нас и десети в света, както и високо запазена сграда от III-IV век, чийто съоръжения на места достигат 9-12 м. Според Овчаров Перперикон крие още изненади, подобни на тази в Търново - другото голямо откритие това лято. В резултат на приключилите вече разкопки на църквата "Св. Иван Рилски" в Царевец, ръководени от Овчаров и д-р Хитко Вачев, бяха намерени над 300 монети, доста от които сребърни. Сред тях са и две византийски златни перпери от времето на император Алексей Комнин I, шест монети на цар Иван Шишман и монети на османски султани. Археолозите се натъкнаха още на скелет на жена, на чийто пръст е имало масивен сребърен пръстен с украса от филигранни и инкрустирани зелени камъни, както и на богат некропол южно от църквата в покрита галерия, където са били погребвани представителни особи. Намерени бяха и 4 погребения, едното от които мъжко - при него са открити сребърни копчета и масивен златен пръстен с изображение на двуглав орел - символ на царската власт през ХIV век. Според Овчаров е възможно погребаният сановник да е



един от 110-те боляри, избити по заповед на Баязид



в църквата "Свети 40 мъченици" след превземането на Търновград от турците. Сред другите ценни находки бе и алабастрова икона с изображение на светец.

В края на септември Овчаров заминава заедно с археоложката Бони Петрунова в Русе, където ще проучват намиращия се там некропол с огромни каменни кръстове. "Ще търсим доказателства за католическо влияние, за следи от тамплиерите", обяснява разпалено Овчаров. "Мен ме интересува повече, че става дума за късно средновековен некропол от XIV-XVI век с много красиви надгробия, явно това е последното гробище на българските царе преди турското робство, които не са изчезнали изведнъж", казва д-р Петрунова. В момента тя е в Пещера - там с екип от 20-ина души продължава започната от м.г. работа на крепостта Св. Петка, където бе открито съкровище от златни монети. "Голямо чистене пада в момента, растителността е превзела обекта, но смятаме тази година да разширим територията, която проучваме", разказва Петрунова. По думите й има напълно реални шансове отново да се натъкнат на златни находки, тъй като златото на това място било укрито от местните много набързо в драматичен момент - в края на VI век, когато славяните нахлували заедно с аварите. "Имаме амбицията да открием и византийското име на крепостта", надява се тя.

Д-р Петрунова се вълнува и от другото откритие, което екипът й направил наскоро в Калиакра - там преди време бяха намерени каменни съоръжения, тракийско светилище и погребение със златна диадема, а това лято археолозите попаднаха на вкопана в скалата църква. Под средновековния пласт бяха намерени гробове от V-VII век, а в църквата са открили и документи, доказващи, че в даден период Калиакра е била владяна от фамилията Грималди, която в момента управлява Монако.

Екип на ст.н.с Николай Сираков пък заедно с френски колеги изучава за поредна година пещерата "Козарника" край село Орешец, Видинско. Тя отдавна е известна на специалистите, които се натъкват там на уникални находки - следи от човешко присъствие на европейския континент отпреди повече от 1.4 - 1.6 млн. години, заради което учените смятат, че в пещерата са живели първите хора на континента. В Европа са познати още десетина подобни обекти, в които са открити следи от праисторическите хора, но най-ранните следи от човек са безспорно доказани именно в пещерата във Видинско.

Без значение кой какво е открил, какво мечтае да намери или пък коя находка е по-ценна, всички имат една обща болна тема. "Имаме крещяща нужда от дарители", казва Кръстина Панайотова. По думите й често сумата, нужна за консервация и реставрация, не е много повече от тази, която отива за разкопки. За месец, например, за проучвания отиват около 35 000 лв. Понякога обаче стигат и 100 лв., за да се спаси един предмет.