- Аз за нищо на света няма да се омъжа за грузинец, руснак или какъвто и да е друг мъж, освен за абхазец - твърдеше красивата абхазка Диана. Тя така разбираше патриотизма и беше една от многото с такова мислене сред този малък и извънредно самостоятелен народ. Въпреки многобройните поклонници тя отчасти спази обещанието си.



С апреля я пел в твою честь "аллилуйя",

но чем ты платила за слёзы поэта?

За целое лето - лишь полпоцелуя,

лишь полпоцелуя за целое лето!

.......

Богиня! За что мудреца и эстета

в безмозглого ты превратила барана?

Диана, опомнись! Кончается лето!

Кончается лето, опомнись, Диана.*



Така написа поетът Вадим Степанцов - лидер на куртоазните маниеристи и страстен поклонник на красотата, като дари света с рядък пример за това как радикалният национализъм може да оплодотвори изкуството, разгаряйки безответна любовна мъка у естета...

Вадим се шегуваше с любовната мъка, той обича това, а Диана спази обещанието си само отчасти, защото не се омъжи и за абхазец. Умря много млада, поклон пред паметта й.

Запомнил съм как на един семинар в курорта Пицунда, където бяхме с немски, полски, чешки и други писатели, тя беше в ролята на третостепенен сътрудник. Дойде при нас след семинара и гневно възропта срещу грузинските водещи, защото не казали нито веднъж, че са на абхазка територия.

Национализмът в тези земи е могъщ като надоблачния лоб на Елбрус.

Едно от важните предизборни обещания на грузинския президент Михаил Саакашвили беше, че ще върне отцепниците от Абхазия и Южна Осетия под властта на Тбилиси. Избраха го, и той се опита да си спази обещанието.

Южна Осетия има автономия от 1921 г., отнета от грузинското правителство през 1990 г. Бунтовниците обявиха едностранно отделяне от Грузия, въоръжиха се и започнаха борба за самостоятелност.

Не знам защо



се сещам за един друг президент,



който обеща също да възстанови централната власт над отцепила се автономна област, и също отне нейната автономия. В резултат на това една Армия за освобождение започна въоръжена борба срещу полицията и военните части на централната власт, централната власт отговори с офанзива, а международната общност, водена от една велика сила, прибягна до военна интервенция срещу тази централна власт, като бомбардира както столицата й, така и стратегически обекти по цялата нейна територия.

Прекалено много си прилича новата история на Косово с Южна Осетия и Абхазия, за да не се изкушим да намерим паралел в предизборната реторика на о бозе почившия Слободан Милошевич и Михаил Саакашвили. И намираме този паралел, съвсем успореден, както и подобава за един паралел.

Е, има и разлики - Милошевич беше социалист, а Сакашвили не е - той е американски възпитаник и демократ.

Има и по-съществени разлики. Михаил Саакашвили страстно желае членство в НАТО и само преди около месец държавният секретар Кондолиза Райс му направи окуражително посещение. Пък Милошевич беше подкрепян от Русия, а от САЩ бяха подкрепяни разбунтувалите се албанци в Косово.

Всъщност дотук нищо ново - в света въпросите за автономията все още масово зависят от силата на централната власт и от силата на покровителя, тоест, уви, от танковете, самолетите и ракетите, както и от волята да ги употребиш.

Демократичният "развод" в Чехословакия не е пример за много страни. Турция, Испания, Русия, Сърбия, Китай, Израел, Шри Ланка, Индонезия - чет нямат. Ако ги погледне човек отвън, през съответната доктринална и пропагандистка призма, те или задушават свободата на малцинствата си, или пък си защитават териториалната цялост и се борят с терористи-отцепници...

Изключително трудно е да определиш кой е правият



в един политически многополюсен свят



А светът не само е многополюсен, но е и на различни етапи в социалната и цивилизационната си зрелост.

Тогава в Абхазия с поета Любомир Николов решихме да избягаме от курорта Пицунда за един следобед и навлязохме само на три километра в планинските гори. Попаднахме на село, оградено с нещо като крепостна стена - е, дървена, но здрава. Захлопнаха се прозорци, залаяха псета, скоро след това ни заобиколиха. Лъхна на Средновековие. В зависимост от преценката можеха да ни вземат за врагове или туристи, със съответните последици. С доста труд, известна дипломатичност и жестове се преборихме за втория статут.

При това ниво на обществено съзнание национализмът липсва само при еднополюсния модел, по-точно не липсва, а е здраво затиснат в килера на силната централна власт. Може би спасението е в такъв модел за света? Още повече че и ние сме гушнати край силен полюс, претендиращ за най-високия възможен според настоящите критерии хуманизъм?

Може би, но засега има и други полюси, които не бързат с редукцията си.

Освен това не съм сигурен, че демокрация и еднополюсност се съчетават съвсем естествено.

-----

* От ранната пролет запя без преструвка

за тебе сърцето ми, в сълзи облято.

За цялото лято - половинка целувка!

Половинка целувка за цялото лято!

.....

Богиньо, защо ти поета прекърши,

в глупак го превърна, отвори му рана?

Стегни се, Диана, че лятото свърши!

Отиде и август, стегни се, Диана!



("Диана" - превод от руски Бойко Ламбовски)