Едностранното обявяване на независимостта на Косово, бе представено от повечето американски медии като победа на албанския етнос в борбата и желанието му да се разпорежда сам със своето бъдеще.Няма нищо по-измамно в това-решението не беше взето заради неговите интереси, а от стратегически съображения от страна наАмерика и Германия.Такова, каквото е в момента, ”свободно”Косово не е независимо, а неговата легална икономика се ограничава единствено в приемането на своя територия една от най-модерните американски бази в Европа-Бондстил.
Предполагам, че всички си спомнят репортажите от Прищина, които показваха гора от американски знамена и надписи по сградите”Danke Deutchland”, напомнящи за неизбежната роля на Берлин в раждането на новата държава.С признаването суверенитета на тази сръбска област изглежда приключи разбиването на югославската федерация, което започна в началото на 90те. Тези действия, включващи териториалното и икономическо преструктуриране на Балканите, са част от един широкомащабен проект в този регион на Европа.
Въпреки всичко трябва да се знае, че разпадането на Югославия има своята предистория и стана възможно следствие на дългогодишна подготовка от страна на Щатите и Германия. Оказва се, че още през 70те години баварското правителство под ръководството на Щтраус е организирало редица контакти с хърватски и словенски ръководни лица.Приоритетен предмет на разговори на тези срещи е било икономическото откъсване на тези области от Югославия и интегрирането им към западната икономика(най-напред с Австрия и Германия).
В последствие се създаде работна група, която изпълняваше ролята на инструмент за бъдещия дезинтеграционен процес на Югославия.Alpen-Adria е създадена през 1978г.и обхваща различни региони от близки и граничещи с Югославия държави.Освен Бавария в нея членуват австрийски, швейцарски и италиански региони-а след политическите промени в източна Европа, към тях се присъединяват унгарски и югославски такива. Основната цел на тези региони е прогресивното им отделяне от централното управление на съответната държава, поемайки в свои ръце ръководството на ресори от икономиката, транспорта, селското стопанство и др.В последствие тази динамика се засили още повече от действията на Асоциацията на европейските пограничн райони(AEBR- Association of European Border Regions или от фр.- ARFE- Association des Ré gions Frontaliè res Europé ennes).М/у другото трябва да се спомене, че това е германо-европейски институт, чиято цел е да трансформира националните граници в административни очертания.
Прелюдията към отделяне на Словения и Хърватия започва от 1990г., когато Югославия се намираше на ръба на фалит в невъзможност да изплаща дълговете си.Управляващите в Белград бяха принудени да приемат смазващи и унизителни условия от страна на МВФ.В очите на атлантиците, голямата грешка от страна на Милошевич, бе отказа му Югославия да влезе в политическите и финансови организации, превъзнасяни от евроатлантическата общност.
Това бе началото на края.Всъщност, германците използваха този факт за да убедят северните региони, че те са по-богати от техните северни съседки и, че имат повече шанс да се присъединят към ЕС.Този припев имаше превантивен ефект и през юни 1991г. Словения и Хърватия обявиха своята независимост, и бяха набързо признати през декември от Германия.Нейното решение подтикна и други европейски страни да раздухат още повече огъня.
Всъщност решителните действия на Германия за разпокъсване на югославската държава бе предшествано през юли 1991 от Alpen-Adria, която по време на пленарната си сесия на 3 юли същата година се отбеляза следното: ”..Членовете на работната група Alpen-Adria следят с голямо безпокойство ескалацията на насилията в Югославия, които представляват заплаха за мира в Европа...Считат че е тяхно задължение да действат в рамките на възможностите, да бъде признато правото на самоопределение на югославските народи, както и да бъдат зачитани взетите решения от демократично избраните от тях органи на властта....Да подържат преди всичко демократичните усилия на Словения и Хърватия в реализирането на тяхното право на самоопределение....Те(чл.на А-А) са убедени, че тези републики имат правото да претендират за независимост, свобода и солидарност”.
Американската политика на Балканите е част от тяхната глобална стратегия-да превърне този регион в база и го използва за предмостие към централна Азия и Бл.Изток.За тази цел целият регион задължително трябва да мине през т.нар. балканизация(преди съм писал за доктрината Уолфовиц), пренасяйки изпитания метод към страните от кавказкия регион и Бл.Изток, които са наситени с множество етнически и религиозни групи.Тези амбиции са официално представени във военното списание Armed Forces Journal още през 2006 от R.Peters-бивш офицер от разузнаването.Заслужава да се хвърли око на тази статия Натиснете тук, чиято концепция се доразвива на многократни срещи м/у влиятелния Брус Джаксън и европейските институции.Ако не им мине мечка път преобразяването на Бл.Изток ще изглежда така:преди- Натиснете тук и след - Натиснете тук
Редактирано от - Мето от Факултето на 12/8/2008 г/ 19:05:09
Какво излиза? Собственото ви виждане е обективно (ама и претенция!), чуждото - поръчково?! Ми нищо обективно не виждам в такива съпоставки:
