Това правителство се изложи в Брюксел, но и друго да дойде, пак няма да видим пари от ЕС. От България се иска да излови и накаже престъпниците, злоупотребили с европейските фондове и омърсили образа й в Европа. "Тест за напредъка ще бъде постигането на значителни резултати в разследването, съдебното преследване и произнасянето на съда по дела за корупция на високо равнище и за организирана престъпност", написа Еврокомисията (ЕК) в доклада си от 23 юли. Кой друг да се справи с теста, ако не съдът?

Няма полза да се свикват избори, щом няма да променят нищо в съдебната система, а само ще разместят партиите по върховете. Дори Бойко Борисов да стане премиер, ще стигне до знаменитото си откровение: "Ние ги хващаме, те ги пускат", и толкоз. Брюксел изглежда схвана възловия си недостатък в досегашните критики срещу България. Той извиваше ръцете на законодателната и изпълнителната власт, от които искаше хармонизация на законите с европейските правила, но щадеше съдебната власт. Настояваше да се създават нови структури, които да играят контролна роля и да направят администрацията по-прозрачна, а статистиката - по-надеждна. Парламентът работеше стахановски и сглобяваше закони на конвейер, правителството правеше ударно административни реорганизации, създаваше нови звена, разместваше кадри, привличаше съветници от чужбина - и какво от това? Резултатът си остана почти нулев както и преди приемането на България в ЕС.

ЕК сякаш едва сега схвана, че държавата се състои от три власти, и я разкритикува 6 пъти на 7 страници точно заради



несвършената работа на съда



В предишните доклади се поставяше акцент върху гарантирането на независимост на съдебната система, заради която конституцията бе поправяна четири пъти. Дойде време обаче и от нея да се иска отчет. "България положи усилия да създаде институции..., които... биха могли да постигнат резултатите, очаквани от функционираща съдебна власт и администрация, в които няма корупция и заплаха от организирана престъпност", пише ЕК в доклада за напредъка на държавата по механизма за проверка и сътрудничество. След това повтаря с почти същите думи: "Приемането на закони, внедряването на процедури и създаването на институции е необходимо, но не е достатъчно - законите трябва да се изпълняват, а институциите трябва да работят ефективно, за да постигнат по-конкретни резултати". По-нататък с риск да изпадне в тавтология казва същото за трети път: "Първият приоритет трябва да бъде постигането на резултати независимо от структурните недостатъци".

Четвъртото изречение внася дори емоционален елемент: "Липсата на убедителни резултати при сегашните структури е удивителна". После се признава провалът на едностранчивия подход: "Институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не постигат резултати на практика". Накрая Еврокомисията рискува да стане досадна с почти дословно напомняне на вече казаното: "Дори със съществуващите структури и въпреки техните недостатъци България би трябвало да бъде в състояние да демонстрира резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, да предотвратява конфликти на интереси и да се справя по убедителен начин с предполагаемите връзки между част от политическата класа, бизнеса и организираната престъпност". С това изречение Брюксел не само ръчка с остен дремещата съдебна система, но дори й сочи срещу кого да се размърда, като слага в един кюп политици, бизнесмени и бандити.

Българският съд обаче се държи като свещена крава и



лениво преживя делата,



които се трупат с години, спокоен по силата на своята независимост, че поради изтичане на давност те сами ще приключат без последици за него. Така стана точно два месеца преди последния доклад на ЕК, когато бяха прекратени наведнъж над 270 000 наказателни дела - почти всички срещу митичния "неизвестен извършител". Брюксел се оказа в комично положение да повтаря, че българската свещена крава е ялова (не дава резултати), след като самият той допринесе да се развие нейното чувство за недосегаемост. Констатацията на Еврокомисията, че "въпреки обявената "война на корупцията" само един високопоставен служител е осъден през първите пет месеца на 2008 г.", звучи по-скоро подигравателно за самата нея и за страховития й механизъм за контрол.

Колебанието на Брюксел какво да предприеме личи в противоположните наставления към съда, които реди в последните си документи. В доклада за управлението на европейските средства пише строго, че "съдебните органи в България имат склонност да прилагат подход, при който един случай се разделя на по-малки елементи, и това възпрепятства ефективното разследване и постигането на ефективен съдебен резултат". Тук несъмнено става дума за "групата Марио Николов-Людмил Стойков", разглеждана от ОЛАФ в комплект, но разделена от българския съд по дела за измама и за пране на пари. Така за едно и също деяние двамата са пуснати по различни съдебни писти, които могат да ги изведат до различни присъди на финала.

В подкрепящия документ към доклада за правосъдието и вътрешния ред обаче нашият съд е критикуван за точно обратното: "невъзможността да се водят отделни дела срещу обвинени заедно членове на една и съща организирана престъпна група, когато някой от тях не се яви на делото или се разболее". Какво иска Брюксел: да не бъдат разделяни или да бъдат разделяни в съда членовете на престъпните групи? Той си знае. Очевидно и на него му е трудно да управлява българската свещена крава, защото не знае как да я подкара в правия път, че да му даде "арести, присъди с разубеждаващ ефект и конфискуване на активи".



Еврокомисията е толкова объркана,



че се е вкопчила в два спасителни инструмента: компютъризацията на работата на съдебните органи и новосъздадения Висш съдебен съвет с неговия Инспекторат. Те биха изкарали наяве проблемите чрез единна информационна система и чрез наказателни мерки, но при едно условие, което Брюксел за първи път признава, че липсва: "За това са нужни постоянна политическа воля и решимост". Може би от дипломатическа любезност или от обикновена слепота, но в предишните доклади пишеше точно обратното. Само преди година се казваше: "Във всички сфери българските власти демонстрират добри намерения и решителност". Как за една година са станали толкова лоши, че дори са загубили решителност за поправяне?

Истината е, че не те, а Брюксел се е променил, защото е прогледнал. Той е на крачка да направи и следващото си голямо откритие - че съдебната система не работи срещу престъпността, защото е част от нея. Пътеката, която го води в тази посока, личи от следното изречение: "Засега не изглежда Инспекторатът да е поставил приоритет над корупционните практики в съдебната система. До края на май само две инспекции се отнасяха до предполагаеми случаи на корупция". Защо? Отговорът може би ще излезе в следващия доклад, когато няма да е достатъчно да се констатират слабостите, а ще трябва да се посочат и причините.

Стигне ли се дотам, ЕК няма да има друг изход, освен да наложи предпазната клауза. Европа ще заяви, че не признава решенията на българския съд по наказателните дела, което би било логично, защото такива решения няма. Ако европейците искат да видят присъди срещу Николов и Стойков, най-добре ще е да ги викнат при ортаците им в Германия, за да ги осъдят в общо дело, доколкото става дума за съучастници в едно деяние. После един по един могат да издирят и други заслужили за европейско правосъдие, доколкото българската мафия отдавна е надхвърлила националните граници и е развъртяла далавери на европейски терен.