Бавно, твърде бавно вървят вписванията в новия търговски регистър. Много се е писало на тази тема и много пъти ще се повтаряме - докато продължава бъркотията. Илюзорна бе надеждата, че веднъж пререгистрирани по новия Закон за търговския регистър, фирмите ще забравят опашките пред агенцията и изнервящото чакане. Ами! Всъщност



пререгистрацията е само начало



на лутаниците из тегавите регистрационни процедури. От една страна напредъкът е факт и за хубавото лоша дума не можем да кажем: най-сетне и българският фирмен регистър влезе в ерата на интернет и всеки може на мига да се осведоми какво е актуалното състояние на клиент или контрагент. Има надежда след някоя и друга година да изчезне бюрократичната традиция да се иска удостоверение за актуално състояние на фирмите за щяло и нещяло. Засега караме постарому. Пререгистриран или не, всеки търговец трябва навсякъде да носи писмено удостоверение със задължителните заверки и печати. Иначе назад и елате утре с тапията. Нищо че всеки може сам да провери за минута вписаното в регистъра. Друго си е бумагата с подпис и печат. Но това е малък кахър, свикнали сме да си носим и да представяме на многобройните държавни служби цели купчини документи. Големият проблем е, че



мудната регистрация вреди



на фирмите. Представете си ситуацията в една фирма, когато старият управител е сменен, но не е заличен от регистъра, а новият не е вписан. Единият е накривил шапка на уволнение, вторият няма права, докато вписващата агенция не ги регистрира. И това състояние трае поне месец, а по-често два. В динамиката на съвременния бизнес такова забавяне и съпътстващият го хаос и дезорганизация във фирмите е много сериозен удар за всяка работеща организация. Помислете какво се случва с вноските в капитала докато трае регистрацията. Сумите, блокирани по набирателни сметки са стигали стотици милиони (докато имаше емисионен бум, от тази пролет инвестиционният ентусиазъм затихна, та сега блокираните суми са няколко десетки милиона). Сметнете колко доход губят онези, чиито капитал е ненужно замразен. Логично е да потърсим



причините за протакането,



а те са видими с просто око - уникално съчетание от неопитност и законодателни недомислия. Липсва опит и на чиновниците, които водят новия регистър, и на фирмите, които за пръв път се сблъскват с различни от досегашните изисквания и процедури. Това си личи от честите откази за вписване. Но опит се трупа. Обаче недомислията в закона не могат да се оправят сами. Тях политиците трябва първо да ги разберат, после да си признаят и накрая - да ги оправят. Чакайте новини от следващия парламент. Дотогава избягвайте да имате работа с регистъра и се въоръжете с търпение, като опрете до вписване. А неизбежно ще се наложи, ако имате или управлявате фирма. Поне два пъти ще минете през иглените уши на регистъра. Веднъж когато фирмата се пререгистрира, и отново, за да промени устава.



Двойният преход



се налага, защото според новия закон общи събрания на съдружници и акционери се свикват само с покани, вписани в регистъра. Наистина има възможност да предвидите в устава възможност да свиквате общо събрание без покана в регистъра, но за целта уставът трябва да се промени. (До края на миналата година изискване за вписване на покана в търговския регистър нямаше, та никой не се е сещал да пише в устава си, че покани за общи събрания няма да се вписват. Вярно, повечето устави гласят, че такива покани не е задължително да се публикуват в Държавен вестник, ама такава публикация законът без друго вече не ще.) Счита се, че в България има 600 хил. "живи" фирми. Само половината да са се пререгистрирали веднага, това прави поне милион задължителни вписвания още в първите месеци след старта на новия регистър: веднъж за пререгистрация, втори път да си свикат събрание, трети път за да си впишат годишния отчет. Свръхнатоварването на новата организация ражда



парадоксални недоразумения



всеки ден. Ще каниш за събрание например. Законът изисква поне месец предизвестие. Ти си даваш сметка, че вписванията се бавят и насрочваш събрание след два месеца. Агенцията обаче стига до твоята покана след 40 дни, а в този момент до насрочената дата остават само 20 дни, затова получаваш отказ, гориш с таксата за вписване и почваш отново процедурата. Защо фирмите са наказани заради забавянето на държавната агенция? Защо регистърът на фирмите на Англия и Уелс обработва всички заявления най-късно до 48 часа, а българският регистър не може? Да не сме надхвърлили Англия по територия, по население или по бизнес активност? Проблем има и той трябва да се реши. Законът ще трябва да се преработва, а вероятно и правилата, и организацията на регистриращите служби ще имат нужда от ремонт. Щом държавата ни налага срокове и ни глобява като ги нарушим, значи и тя трябва да се ангажира със срок за административните си процедури и да носи отговорност, ако не го спазва.