"Здравейте. Имате просрочени задължения по кредит. Приканваме Ви да ги погасите в най-скоро време. Ако имате затруднения, може да се търси вариант за промяна на погасителния план или за рефинансиране". Който чуе такова съобщение по телефона от учтив женски глас, не бива да си прави илюзии, че ще му се размине. Банките ползват цялата гама от методи - от психологическото внушение до съдебното дело, за да си върнат парите от кредити. Тръгне ли човек надолу по спиралата на нередовното обслужване на заема си, единственото, с което ще се сблъска, са проблеми.



Възпитано обаждане по телефона или напомнителен sms



е първото и най-невинно нещо, което сполетява кредитополучателя при забавянето на 1-2 вноски. Банките у нас масово работят със специални фирми, чиято основна дейност е да събират дългове. "Практикуваме т. нар. меко събиране на дългове, което означава, че сме колцентър. Имаме обучени телефонни оператори, чиято основна работа е да се свързват по телефона и да убедят клиента да си плати вноските", разказва изпълнителният директор на "ЕОС Матрикс" Райна Миткова. Дружеството работи с банки, дружества за потребителски кредити и телекоми.

Още от първия ден закъснение с вноската по заема клиентът привлича вниманието на банката. Различните трезори предават на различен етап случая на фирма за събиране на вземането. "Може да е от първия ден закъснение, от 15-я или от 30-я, но след 3-месечно закъснение, подходът е много по-строг", обяснява Миткова. Операторите се свързват с клиента, за да изяснят причините за закъснението и начините за излизане от ситуацията. "Учим колегите да се вслушват в обясненията на гражданите, за да може в рамките на 3-5 минути да се ориентират що за човек е срещу тях и по какъв начин да могат да му въздействат. По тази причина повечето ни колеги са жени, тъй като те по-добре се справят с този вид психологически убеждения и по-лесно влизат под кожата на хората", казва Миткова. Понякога на клиентите се пращат писма или дори се пристъпва към посещение на адреса за изясняване на проблема.

Когато всичко това не помага, първото нещо, което се случва на един банков длъжник, е да влезе в Централния кредитен регистър към БНБ (виж карето). Всеки месец трезорите отчитат там своите закъсали клиенти. Попаднал веднъж в "черния списък", гражданинът се разделя с шанса си за нов кредит, лизинг или стока на разсрочено плащане. Дори да плати, го чака и наказателно обезщетение. Обикновено то е равно на законната лихва, която на годишна база е 10% плюс ОЛП (основен лихвен процент), т. е. около 15% за тази година.

Някои банки са по-търпеливи и дават шанс дългът да се събере с "меките" методи в рамките на 3 месеца, но други не чакат повече от месец. Ако клиентът продължи да не плаща над 90 дни,



някои трезори започват съдебни процедури



Защото за кредит, който не се обслужва повече от 90 дни, банката трябва да заделя в резерв 100% от сумата на заема според изискванията на БНБ.

Завеждане на дело е тежката артилерия в битката за погасяване на заема. В интерес на истината, това е най-неблагоприятният вариант за банката, защото отнема време и не носи печалба. Стига се до позната картина - запор на заплатата, на банковата сметка, забрана за напускане на страната, възбрана върху имущество - движимо и недвижимо, описи на жилище или автомобил и накрая публична продан на търг. Но често длъжникът е достатъчно хитър да прехвърли имуществото си на близки, работи в сивата икономика и няма официална заплата, намира се в чужбина и не може да бъде открит.

Повечето проблемни заеми в момента, естествено, са потребителските, особено необезпечените, които могат да стигнат дори до 20 000 лв. С жилищните кредити българинът гледа да е редовен, защото рискува да остане без жилището. "Ако човек си прочете внимателно договора за кредита, там пише, че още с първата просрочена вноска банката може да направи кредита предсрочно изискуем и да изиска плащане веднага", казва Райна Миткова. Само че банките нямат интерес да се възползват от тази клауза и гледат да изчакат поне 3-4 месеца гражданинът отново да започне да си плаща вноските.

"Нашият съвет е да се сключи извънсъдебно споразумение. С него кредитът може да се преструктурира, да се намери начин да започне да се изплаща, за да не се стига до тази принудителна процедура", казва шефката на "ЕОС Матрикс". За да спаси апартамента си, клиентът дори може да рефинансира заема. Това означава да вземе нов кредит от небанкова институция, с който да върне заема си към банката, и след определен гратисен период да започне редовно да изплаща новия кредит.

Длъжниците е добре да знаят, че дори банката да извади изпълнителен лист и да предаде кредита за събиране от съдебен изпълнител, все още има шанс имотът или автомобилът да не бъдат продадени.



Закъсалият гражданин има право да спре процедурата



пред съдебния изпълнител, като веднага трябва да плати 30% от дълга и да сключи споразумение, с което в рамките на 1 година да доизплати останалата част. В краен случай, ако няма друг вариант освен разпродажбата, по-добре е длъжникът сам да си намери купувач, който е готов да плати по-висока сума. Стигне ли се до публична продан чрез търг, шансът да вземе изгодна цена за жилището или автомобила си, е по-малък.

Доскоро процедурата по разпродажба на вещите на закъсали длъжници беше доста непрозрачна и носеше риск съдебните изпълнители да подсказват на свои близки, че могат да купят по-евтино имот. Причината е, че до март т. г., когато влезе в сила новият ГПК, обявите за продажбите се закачаха само в кантората на съдебния изпълнител, в общината и на самия имот. От 1 март списъците с обявите се поставят задължително и на табло в районните съдилища.

Нароилите се напоследък фирми за кредити може лесно да отпускат заеми, но не се предават, когато трябва да си вземат парите от нередовните клиенти. В случая става дума за по-малки заеми - до около 5000 лв., при това необезпечени и предназначени за по-рискови потребители. Събираемостта е в пъти по-ниска от тази на банките, но това е включено и в цената на кредита - лихвата е много по-висока в сравнение с банковия потребителски кредит.



Телекомите си имат "черни списъци"



Телекомуникационните компании пък си правят вътрешни "черни списъци" на гражданите с неплатени сметки, макар че не ги обменят помежду си. Клиент, който е получил карта или телефон от "Глобул", например, но не е погасил дълга си, не би могъл да получи друга карта от тях. Въпрос на вътрешна политика на различните компании е колко месеца изчакват клиента, преди да го включат в "черния списък". "Човек, просрочил сметката си над 6 месеца, вече не би могъл въобще да се върне като техен клиент. Прощават се по-невинни закъснения до 90-120 дни. Компаниите предават на по-късен етап проблемните си клиенти на фирма за събиране на вземания - чак след поне 3 месеца. Събираемостта е доста по-ниска от тази при банките - около 15% до 30%. Съдебни дела телекомуникационните компании завеждат на по-късен етап и то само за по-значими суми, защото по принцип дълговете към операторите са между 50 и 150 лв.





---------------

Кога кредитът става лош?

Десислава Николова, "Моите пари"



Всички банкови кредити се регистрират в единна система. Това е Централен кредитен регистър (ЦКР), чрез който се предоставя онлайн информация за задлъжнялостта. Не навреме погасяваните кредити попадат в различни групи:

Редовни кредити

Това са заемите, при които главницата и лихвите се изплащат текущо, според условията по договора за кредит. Допуска се забавяне на плащането до 30 дни, но само когато е оправдано и е допуснато случайно.

Кредити под наблюдение

Това са кредитите, при които са натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите в рамките на 31-60 дни. За да стане един заем под наблюдение, нарушенията по договора трябва да са несъществени.

Нередовни кредити

За такива се считат кредитите с натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите 61-90 дни. Това е значимо нарушение и се предполага, че длъжникът е с нестабилно финансово състояние.

Необслужвани (лоши) кредити

Това са кредитите с над 90 дни забавяне, които стават предмет на съдебно производство.

Банките са длъжни да предоставят информация в регистъра за всички кредити и за настъпилите изменения по тях в срок до 5 работни дни. Същевременно ежемесечно до 15-о число на месеца банката подава информация за размера на дълга към края на предишния месец. За физически лица срокът за промяна на статута от нередовен на редовен платец е 1 месец, след като дългът е погасен в срок. Ако кредитополучател желае да получи справка от регистъра за размера на оставащото задължение, той трябва да подаде искане до всяка банкова институция, включително и БНБ. За това заплаща такса. Ако открие, че има невярна информация, единствено банковата институция, подала данните към системата, има правото да извършва корекции. Това става с подаване на искане до съответната банка, която е длъжна в 7-дневен срок да се произнесе.