Читателят ми Р. Зд. се труди в едно издателство, съставя и редактира справочници и енциклопедии, повечето преводни. От време на време ми се обажда - все по повод някои неточности във факти, имена и събития, които споменавам в "Нерви и утехи". Любезно ми обяснява грешката и всеки път ме съветва да избягвам такива позовавания по памет или да слагам поне по някое "ако не се лъжа" или "доколкото си спомням". Защото, твърди той, днес хората все още смятат вестника за достоверен и прецизен източник и поради това грешна дата или име могат да заблудят някого за цял живот. Човекът е прав, а се извинява, та трябва да го насърчавам да ме поправя. Признавам, че понякога се чудя дали не чете петъчните ми колонки главно заради грешките, които се надява да открие. Защото има и такъв свят, нали?
Не бих се разпростирал върху това познанство, породено от собствените ми дребни гафове, но искам поне отчасти да стане ясно какъв е този човек и защо бе тъй слисан, когато ме потърси, за да сподели объркващата история, която му се бе случила. Някакъв братовчед на баща му от далечно селце в Сакар бил път до София с прелюбопитна молба.
Възрастен селянин, самотник,
последен роднина от разпръсната и измряла фамилия. Моят познат го бе виждал за последен път на войнишкото си изпращане, близо четвърт век оттогава. Сега този забравен роднина си бе спомнил, че редакторът води жена от Пиринско, и дошъл с надежда да си разреши проблема. Чел по вестниците, че в онзи край гледали канабис, и искал да намери връзка и да се сдобие със семе или разсад - не бил сигурен точно какво ще му трябва. Решили няколко възрастни мъже от селото да отгледат от забранената култура и да изкарат някой лев. Но там индийски коноп не били и виждали, а по вестниците непрекъснато пишело за разкрития покрай Петрич и Сандански. В Сакара никой нямал хабер от това - докато ги разберат, докато стигне ръката на властта, те ще посеят, ще пожънат, ще изсушат и, дай боже, ще пласират реколтата. И ще си оправят старините. Но трябвало сигурна, роднинска връзка и за едното, и за другото. Разчитал изцяло на софийския братовчед, не го е търсил за нищо цял живот, но сега се налагало...
Братовчедът бил така стъписан, че в първия момент се хванал да го разубеждава, вместо да му съобщи, че той с македонката отдавна се е развел и никаква връзка няма как да предостави за целите на тази
полевъдна конспирация
Започнал да го просвещава колко е неразумен и осъдителен подобен замисъл, каква вреда нанася тревата на подрастващите и какви опасни последици предвижда законът за самия производител. Опитал се да му обясни, че в техния откъснат край само изглежда, че властта нехае за занятията на поданиците, намекнал му дори, че такъв вид земеделие не може да се развива, без да се инвестират добри пари в закрила и за рушвет. Не се удържал и чистосърдечно да напомни, че родът има честно име и защо сега да се рискува и залага това име на косъм...
Като много подобни възрастни хора, обаче, гостът не поддържал никакъв друг разговор освен за онова, което си бил намислил. Разлютил се жестоко и на развода на редактора, и на приказките му и си тръгнал начаса, като от сърце затръшнал вратата на собствения му (на редактора) дом.
Представял си бях този човек като някакъв книжен плъх, с очила и косопад, надвесен над прашни оръфани томове. Сега, в кафето при Народния театър, той се оказа плещест, остриган и в силата си мъж, носеше лаптоп и торба с ракета за тенис. Но случката го бе блокирала напълно, изглеждаше унил и разконцентриран. "Ако родът ми живееше в София - рече, - те до един щяха да дупчат билети в тролея. Какво се е случило, та дядо Стайко да го избие на крими?"
Какво се бе случило? Ето го въпросът, сломил душата на човека, чиято стихия бяха точните отговори.
Какво става с нас и докъде може да стигне това?
Пропукан ли си е бил този братовчед от самото начало или векът на изкушението бе помел устоите му? Или просто му бе причерняло от беднотия и от самотия и бе решил да си го върне на света? Или нито едното, нито другото, а просто си търсеше изход и препитание и не го беше еня ни за свяст, ни за закон? Подивял ли беше в своя пущинак или пък напротив - объркал се беше в информационната стихия, която не различава добро от зло? И се бе явил според знаменитата формула: "Всички сме братовчеди". По липса на по-подходящ роднина. Другите, с другите роднини не бяха ли също тъй кандидати за забраненото? И не го ли постигнаха... бра-тов-че-дите?
И двамата опростихме проблема - по липса на истинска мъдрост и прозрение сведохме всичко до разпространените примери, но както при всеки случай с конкретен човек, общият знаменател остави някаква празнота. Това, че точно старци в другия край на България (а и един поп също!) гледаха декари марихуана, не беше обяснение за моя събеседник. Ставаше дума не за третата възраст въобще, а за неговия род, за неговата кръв...
Не бяхме доволни от срещата - както обикновено става, когато читател и автор се сблъскат на живо. Приех, че съм длъжник, но какво да направя - сюжетът си беше негов?
После прочетох, че намерили канабис да расте в саксии на "Дондуков". Обадих се в издателството.
- Намери се тревата - казах, - расте пред президентството.
- Пред Министерския съвет - веднага ме поправиха оттатък.
Грешката си е грешка...
|
|