:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,674,212
Активни 754
Страници 16,777
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Братовчеди във века на изкушението

Калин Донков
Читателят ми Р. Зд. се труди в едно издателство, съставя и редактира справочници и енциклопедии, повечето преводни. От време на време ми се обажда - все по повод някои неточности във факти, имена и събития, които споменавам в "Нерви и утехи". Любезно ми обяснява грешката и всеки път ме съветва да избягвам такива позовавания по памет или да слагам поне по някое "ако не се лъжа" или "доколкото си спомням". Защото, твърди той, днес хората все още смятат вестника за достоверен и прецизен източник и поради това грешна дата или име могат да заблудят някого за цял живот. Човекът е прав, а се извинява, та трябва да го насърчавам да ме поправя. Признавам, че понякога се чудя дали не чете петъчните ми колонки главно заради грешките, които се надява да открие. Защото има и такъв свят, нали?

Не бих се разпростирал върху това познанство, породено от собствените ми дребни гафове, но искам поне отчасти да стане ясно какъв е този човек и защо бе тъй слисан, когато ме потърси, за да сподели объркващата история, която му се бе случила. Някакъв братовчед на баща му от далечно селце в Сакар бил път до София с прелюбопитна молба.



Възрастен селянин, самотник,



последен роднина от разпръсната и измряла фамилия. Моят познат го бе виждал за последен път на войнишкото си изпращане, близо четвърт век оттогава. Сега този забравен роднина си бе спомнил, че редакторът води жена от Пиринско, и дошъл с надежда да си разреши проблема. Чел по вестниците, че в онзи край гледали канабис, и искал да намери връзка и да се сдобие със семе или разсад - не бил сигурен точно какво ще му трябва. Решили няколко възрастни мъже от селото да отгледат от забранената култура и да изкарат някой лев. Но там индийски коноп не били и виждали, а по вестниците непрекъснато пишело за разкрития покрай Петрич и Сандански. В Сакара никой нямал хабер от това - докато ги разберат, докато стигне ръката на властта, те ще посеят, ще пожънат, ще изсушат и, дай боже, ще пласират реколтата. И ще си оправят старините. Но трябвало сигурна, роднинска връзка и за едното, и за другото. Разчитал изцяло на софийския братовчед, не го е търсил за нищо цял живот, но сега се налагало...

Братовчедът бил така стъписан, че в първия момент се хванал да го разубеждава, вместо да му съобщи, че той с македонката отдавна се е развел и никаква връзка няма как да предостави за целите на тази



полевъдна конспирация



Започнал да го просвещава колко е неразумен и осъдителен подобен замисъл, каква вреда нанася тревата на подрастващите и какви опасни последици предвижда законът за самия производител. Опитал се да му обясни, че в техния откъснат край само изглежда, че властта нехае за занятията на поданиците, намекнал му дори, че такъв вид земеделие не може да се развива, без да се инвестират добри пари в закрила и за рушвет. Не се удържал и чистосърдечно да напомни, че родът има честно име и защо сега да се рискува и залага това име на косъм...

Като много подобни възрастни хора, обаче, гостът не поддържал никакъв друг разговор освен за онова, което си бил намислил. Разлютил се жестоко и на развода на редактора, и на приказките му и си тръгнал начаса, като от сърце затръшнал вратата на собствения му (на редактора) дом.

Представял си бях този човек като някакъв книжен плъх, с очила и косопад, надвесен над прашни оръфани томове. Сега, в кафето при Народния театър, той се оказа плещест, остриган и в силата си мъж, носеше лаптоп и торба с ракета за тенис. Но случката го бе блокирала напълно, изглеждаше унил и разконцентриран. "Ако родът ми живееше в София - рече, - те до един щяха да дупчат билети в тролея. Какво се е случило, та дядо Стайко да го избие на крими?"

Какво се бе случило? Ето го въпросът, сломил душата на човека, чиято стихия бяха точните отговори.



Какво става с нас и докъде може да стигне това?



Пропукан ли си е бил този братовчед от самото начало или векът на изкушението бе помел устоите му? Или просто му бе причерняло от беднотия и от самотия и бе решил да си го върне на света? Или нито едното, нито другото, а просто си търсеше изход и препитание и не го беше еня ни за свяст, ни за закон? Подивял ли беше в своя пущинак или пък напротив - объркал се беше в информационната стихия, която не различава добро от зло? И се бе явил според знаменитата формула: "Всички сме братовчеди". По липса на по-подходящ роднина. Другите, с другите роднини не бяха ли също тъй кандидати за забраненото? И не го ли постигнаха... бра-тов-че-дите?

И двамата опростихме проблема - по липса на истинска мъдрост и прозрение сведохме всичко до разпространените примери, но както при всеки случай с конкретен човек, общият знаменател остави някаква празнота. Това, че точно старци в другия край на България (а и един поп също!) гледаха декари марихуана, не беше обяснение за моя събеседник. Ставаше дума не за третата възраст въобще, а за неговия род, за неговата кръв...

Не бяхме доволни от срещата - както обикновено става, когато читател и автор се сблъскат на живо. Приех, че съм длъжник, но какво да направя - сюжетът си беше негов?

После прочетох, че намерили канабис да расте в саксии на "Дондуков". Обадих се в издателството.

- Намери се тревата - казах, - расте пред президентството.

- Пред Министерския съвет - веднага ме поправиха оттатък.

Грешката си е грешка...
13
2934
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
05 Септември 2008 01:35
Ония в Съдебната Палата едва ли изостават. Не са разровили - не са открили и там тревица. А покрай нея и отговорът на въпроса какво се е случило в държавата : Темида води престъпността както Марияна води народа на Франция в известната картина на Дьолакруа. Т'ва е Калине. Горчиво , тъжно и вярно. Дата . Подпис и печат.
05 Септември 2008 06:37
Виновни ли са хората, когато закона се е отдалечил от правото на бегом в продължение на 60+ години? Виновни ли са че държавата (а вече и обществото) цени успеха над морала? Виновни ли са, че за убийство дават две условно, а за кражба на кокошка- десет години? Виновни ли са, че депутатите защитават интересите на Ванко, а не на поруганите момичета? Еми, виновни са. Трудно е да живееш за едното достойнство, но не сме чак толкова бедни че да не можем.
05 Септември 2008 08:26

Еееххх, Донков...както винаги си прав!
И Vokil Dulov ми хареса!
05 Септември 2008 09:27
Така е -всички са прави, няма виновни!!
Бягайте, бягане му е майката!!
05 Септември 2008 09:57
Пропукан ли си е бил този братовчед от самото начало или векът на изкушението бе помел устоите му?


Едно време (1990) един армейски генерал от запаса каза по повод на комунизма, че "такова било времето"... само че времето, та ако ще да се казва Века на изкушението, не се убект наказуем по НПК...

Като бях малък и се опитвах да оправдая поредната си беля с думите, че и-Иванчо-така-прави, майка ми казваше: "А ако Иванчо скочи с главата надолу от балкона, ти ще направиш ли същото???..."

Изобщо духовната мизерия, беззаконието и нещастието на едно общество не е отровен плод на "Века на изкушението", а проста събирателна РАВНОДЕЙСТВАЩА на духовната мизерия, беззаконието и личното нещастие на неговите членове...

А по НПК отговорността е САМО ЛИЧНА, няма групова отговорност, нито такава на епохата...
05 Септември 2008 10:39
Голямо говорене за тоя коноп.А от какъв вид е тоя пред МС - нито дума.Навремето на село го сееха между редовете против вредители.
05 Септември 2008 11:50

Статията представя интересен казус, но не го анализира. Българският селянин (доколкото още съществува тази изчезваща категория) през последните два века преживя толкова промени, че загуби всякакви морални и религиозни ориентири. Да не говорим, че в Сакар църкви и свещеници почти няма и тамошното измиращо население е едно от най-атеистичните в България. Единственият стремеж на тези хорица е да оцелеят на всяка цена. Още по-страшно ще стане, когато българската провинция остане съвсем безлюдна. На кого ли му пука?!

..................................

http://archiman.livejournal.com/

05 Септември 2008 11:58
Този старец явно е от северния край на Сакар. В южния и особено югоизточния доста трева се окоси от полицаите преди 7-8 години, но после изведнъж спряха. Какво спряха, старците да отглеждат или полицаите да ги хващат ви го оставям за размисъл, защото климата в този район е точно като в петричко, но там колкото и да е инцидентно отвреме на време хващат по нещо, а в Сакара нищо. А иначе потреблението не е намаляло, даже се увеличава, нали ни надуха главите разни "експерти" и политици "отворковци", че тревата била едва ли не по безвредна от тютюна.

А иначе към автора - Всичко се пукна в България, лошото е че едни се мъчат да лепят, а пък други зад гърба им да пукат и затова въпреки, че двора ни е от най-красивите, къщата ни цялата напукана, аха да падне.
05 Септември 2008 13:30
За автора -
Едно отклонение по темата:
хората все още смятат вестника за достоверен и прецизен източник

Диалог с добре облечен, самоуверен и полуграмотен човек на средна възраст:
- Вестниците лъжат!
- Е, какво лъжат? - питам - Ето днешни, посочи кое не е вярно? макар че може и неволно, а още повече - волно - да се сгреши.
- Няма какво да ти посочвам, аз вестници не чата. Защото лъжат.
- Ами отде знаеш, че лъжат като не четеш?
- Знам!
Тук прекъснах опита за диалог.
05 Септември 2008 13:34
Ех, че хубаво пише този Донков! Отдавна не бях чувала фразата: води жена. Изчезнала е от съвременния ни език. А нейната производна "развод" е останала. Такъв народ сме ние: ни се водим, ни се караме. Затова сме на тоя хал. Простете лингвистичното отклонение. Благодаря, господин Донков за чудесното четиво.
05 Септември 2008 15:29
Както винаги на висота! Дерзай, друже!
05 Септември 2008 19:45
Някога, много отдавна, един мъдрец е казал: "Hinc illae lacrimae". Сега аз искам да попитам, възможно ли е самотата и бедността да променят един човек!
05 Септември 2008 21:56
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД