Занизаха се събития, които ми напомниха за някогашни събития. Провокативност и избутване по всички азимути - от Черноморието до Калининград и от Крим до Венецуела. Морализаторство, съчетано с аморални действия. Лицемерия като в годините на Студената война.

Изглежда че политическите поведения са като старите каубои в уестърните. Те не умират, те се стопяват в залеза (old cowboys never die, they fade away in the sunset). И се връщат в следващата серия или римейк след десетки години.

За разлика от политическите зрелища, уестърните бяха приятно развлечение. След последната престрелка старият каубой яхваше коня, поемаше надолу (не нагоре) по склона и при подходяща музика изчезваше в залеза (не в изгрева). За да се върне в нов филм, който е като стария филм.

Тези дни имаше морализаторство и лицемерие над неизбежното и обичайното. Атомният клуб (45-те страни доставчици на ядрено гориво и технологии), които преди 30 години наказа Индия заради нейните ядрени опити, вдигна ембаргото си за Индия. Държавната секретарка на САЩ Кондолиза Райс се възторгна - вдигането на ембаргото е успех, за какъвто САЩ мечтаеха (всъщност Вашингтон беше инициатор на ембаргото). Да говориш можеш всичко. Anything goes, както пееха всички от Ела Фицджералд до Гънз н' роузиз. Старата песен на нов глас. Какво става?

Става това, че Индия ще строи десетина АЕЦ. Това означава големи поръчки и големи пари. Особено важно е Русия да бъде изолирана от тези поръчки, пари и в последна сметка влияние.

От руска страна пък бе застъпена позиция - те да не ни заплашват с изолация. Това, което ние изнасяме, се търси, а онова, което внасяме, го има в достатъчни количества на световните пазари. Това в общи линии е вярно. Но то е белег и на слабост. Емирствата също са богати, но правят какво ли не да диверсифицират и да бъдат подготвени за деня, в който нещо ще се случи. Аз не зная, шейховете също не знаят какво, но нещо ще се случи. Или някакъв технологичен пробив ще обезцени сегашните енергоносители, или те ще се изчерпят, или нещо друго. Не знам какво точно, но дългосрочната перспектива на доставчиците на енергоносители не е толкова добра, колкото средносрочната, и е по-лоша от краткосрочната. Знам само, че ничия привилегирована позиция не е вечна.

Безрасъдната постъпка на грузинеца Саакашвили и на неговите военни съветници от САЩ и Израел остана загадка за мен. Онези западни среди, които чрез дезинформация за случилото се поискаха да накажат Русия заради нейното ответно действие, всъщност се самонаказаха, понеже се дискредитираха допълнително в очите на света (поправка - само в очите на мислещите, които никога не са били много).

Русия също загуби. Тя не загуби много, но не загуби и малко. Няколко десетки милиарда изтекоха от Русия. Рублата се разклати. Русия трябваше да продава долари, за да я закрепи. Сума сумарум това даде представа за руската уязвимост.

Ако целта на провокацията, предприета от грузинеца Саакашвили, е била САЩ да установят степента на руската уязвимост (която, естествено, не е константна, а променлива), то целта е постигната. Разните политически лаборатории и тинк-танкове много пъти са подвеждали. Уязвимостта е едно от нещата, които не могат да се измерят в лабораторни, а само в реални условия.

През Студената война срещите между държавници бяха наричани от медиите исторически. Онзи ден АП каза, че Кондолиза Райс била в Либия и срещата й с Кадафи била историческа.

Кадафи не се ръкувал с Райс, само с придружаващите я съветници мъже. След целодневен пост те вечеряли в Баб ел-Азиса.

Ще ви опресня паметта. Баб ел-Азиса е резиденцията, която Роналд Рейгън бомбардира, за да убие Кадафи. Роналд Рейгън, старият каубой от уестърните и великолепен комуникатор като президент на САЩ, нарече Кадафи "бясното близкоизточно куче" (the mad dog of the Middle East) заради взривяването на берлинска дискотека през 1986 и пътнически самолет през 1988 (Pan Am bombing over Lockerbie, Scotland). Рейгън не уби Кадафи, а други хора. Между жертвите беше и невръстната дъщеричка на Кадафи в люлката.

Онзи ден, след "историческата" среща с Кадафи, държавната секретарка Кондолиса Райс обяснила (според АП): "Много пъти съм казвала, че САЩ нямат вечни врагове". Къде тя е прочела това, няма да ви кажа, за да не се отплесвам. Ще кажа само, че няколко дни по-рано Силвио Берлускони също се подмаза на Кадафи. Обеща му компенсация за това, че едно време Италия окупира Либия. Избутване на руските интереси в Индия, избутване на италианските в Либия, избутване, избутване... Също както в годините на Студената война. Тогава Джон Фостър Дълес беше държавен секретар. Той също посети Либия. Годината беше 1953-а.