"В света се въртят около 500 млн. оръжия. Това означава, че всеки дванадесети човек на планетата е въоръжен. Единственият въпрос е: "Как да въоръжим останалите дванайсет?"

Така започва великолепният филм "Цар на войната" (Lord Of War).

В интерес на истината, си мислех, че повече хора са снабдени с оръжия и малко бях озадачен, че при толкова много войни и проспериращи компании не е постигнат максималният ефект. Ето, един световен лидер на безалкохолните напитки (без имена) си поставя за цел до десет години всеки човек на планетата да пие от неговите марки. Компанията, без това да е изненада за някого, е американска. Въпрос на маркетинг, въпрос на реклама, въпрос на размах. Магьосници, които знаят как да създадат търсене на пазара и да го задоволят. Агресивни бизнесмени, които убиват всякаква конкуренция по законен и незаконен начин. Но това са безалкохолни напитки - всеки има нужда от течност, малцина от оръжия.

Американците са добри в маркетинга и винаги съм се чудел, когато оръжейните им компании планират развитието си за десет години напред, какво си говорят на заседания на борда на директорите. "Колеги, смятаме да вдигнем износа на артикули от нашата продукция с десет на сто през следващите години. Смятаме да въоръжим враждуващите фракции в Судан, Пакистан..." Дали е така? Съмнявам се. Но така или иначе, както и при безалкохолните напитки, американският военнопромишлен комплекс очевидно е решен да достави продукцията си до всеки дом. Ако е вярно съобщението на Ройтерс от оня ден, то оръжейните търговци са постигнали



ръст, който е мечта дори за наркодилърите



"Оръжейният износ на САЩ през настоящата фискална година се очаква да достигне $34 млрд. - с над 45% повече от предходната година", съобщи служба на Пентагона, цитирана от Ройтерс. Близо двойно увеличение!!! Всеки дванайсети е въоръжен? Смях в залата. Филмът "Цар на войната" е исторически, за някакво далечно минало.

Как се постига такъв ръст? Защо ние в България оплакваме смъртта на военната индустрия, поради факта, че светът е станал по-мирен, а американците увеличават своя дял почти до монополизъм? Българският ВПК беше сринат, защото основните клиенти на индустрията попаднаха под ембарго, бяха заклеймени за тоталитарни режими и прочее. Дори опростихме дълга си към Ирак в името на побеждаващата демокрация там. В същото време американските търговски компании отчитат официално, че работят с 207 държави и има над 12 хиляди договора на обща стойност 274.3 милиарда долара. Това е на практика целият свят, вероятно без Тринидад и Тобаго, Люксембург и Галапагоските острови. Както обаче вървят нещата, дори и галапагоските костенурки ще подпишат договор за доставка на въоръжение срещу отцепилите се варани и игуани на архипелага.

Отговорът за тази диспропорция е много прост -



двоен стандарт и различна риторика



Риториката е много важно нещо в търговията. Ние казваме "военнопромишлен комплекс", а в САЩ го наричат "отбранителна индустрия". Ние се хвалим, че "въоръжаваме правителството на Грузия", там отчитат подобряване на "сътрудничеството в областта на отбраната". Което само по себе си е добре пакетирана лъжа.

Няма кой да ме убеди, че всичките тези 207 държави са демократични, миролюбиви и купуват оръжието, за да не допускат агресия на собствена територия. Те и фактите са красноречиви. Сред най-големите купувачи на американско оръжие на правителствено ниво за фискалната 2008 г., която свършва в края на този месец, са били Афганистан, Саудитска Арабия, Мароко, Египет и Ирак. Не може тук да не ни направи впечатление присъствието на Афганистан, Ирак и Саудитска Арабия. Ако последната едва ли може да мине за държава, в която човешките права имат някаква стойност и е доста чудно от кого точно е заплашвана, то другите две са символ на насилието. Лично аз смятам, че огромният ръст на военната индустрия в САЩ



се дължи на несигурността в двете окупирани територии



Ние само можем да направим тъжната констатация, че България опрощава милиони на иракското правителство, за да може то да пазарува оръжие от САЩ.

Според коментара на Ройтерс "продажбите на оръжие зад граница са ключов инструмент в американската външна политика и облагодетелстват компании в областта на отбраната като "Локхийд Мартин", "Боинг", "Нортроп Груман", "Дженерал Дайнамикс" и "Рейтеон". Не съм много съгласен. Американците са създатели на всичко-обясняващата-фраза Flag Follows The Trade ("Знамето следва търговията"). Далеч повече съм склонен да смятам, че външната политика на САЩ обслужва оръжейните гиганти, отколкото обратното. Забележете например, че в Ирак цялата несигурност касае военните контингенти и обикновените граждани, но не и петролната индустрия. До този момент не съм прочел съобщение за сериозен конфликт, за сериозен инцидент с петролопровод, конвой или терминал.

Тук няма конспирация. Просто когато става въпрос за бизнес интереси, сигурността е лесно достижима. Когато става въпрос за ръст в продажбата на оръжия, несигурността е далеч по-лесно постижима. Нищо лично, просто имаме нужда да въоръжим всеки човек на планетата. Бизнес план, в който ще фигурира стратегическата задача "всеки жител на планетата да стреля с американско оръжие."