Навремето в белгийското пристанище Антверпен имаше десетки хиляди търговци и специалисти по обработка на диаманти. Сега обаче техният брой се свежда до няколкостотин. Най-много тази нова тенденция засегна еврейската общност в града и по-конкретно хасидите - последователи на крайно религиозно еврейско движение, което бе създадено през XVII век в Полша и които съблюдават строго ортодоксалните закони на юдаизма. Целта им е да се възстанови благочестивото духовно преклонение пред Бога и близостта с него. Бог присъства у човек и за разлика от мрачните аскетични настроения, хасидите изпитват и проповядват радост от това присъствие, граничещо с физическа близост.



Всъщност търговията на диаманти в Антверпен е тръгнала от евреите



Най-голямата борса се намира в еврейския квартал на града, където се редуват бижутерски магазини с ресторанти, където се сервира само храна, приготвена според традициите кашер. Диамантената индустрия се заражда преди пет столетия с идването в града на евреи хасиди от Португалия. В края на XIX век в индустрията навлизат все повече евреи от Източна Европа, предимно от Русия, Полша и Украйна. Именно те създават първото тържище за скъпоценни камъни през 1904 г.

В града имаше над 1500 фирми, които се занимават с търговия на диаманти, и 250 работилници за шлифоване. Борсите всъщност са четири, а не една, като най-голяма е залата на Антверпенската диамантена борса, създадена още през 1904 г. Между 70 и 80% от търгуваните по света нешлифовани диаманти и половината от обработените преминават през Антверпен. Тук се продават и 40% от промишлените диаманти, създавани по изкуствен начин и използвани в индустрията. На борсата в града годишно се търгуват скъпоценни камъни на стойност между 23 и 29 млрд. долара годишно, което представлява 7-8% от износа на Белгия.

Както съобщи Би Би Си, в момента в Антверпен има около 2000 хасидски семейства, при които половината от мъжете са останали без работа заради кризата с търговията с диаманти. Във всяка една общност безработицата, която стига 50%, предизвиква тежки последствия, но при хасидите положението е още по-тежко. Техните семейства са многодетни - средно имат по девет деца и затова жените не работят. Освен това родителите трябва да плащат и скъпото задължително религиозно обучение на своите деца.



В диамантения бизнес в Антверпен се въртят големи пари,



но те се контролират от малък кръг хора, един вид ограничен елит. Ако някой в момента реши да започне свой бизнес в тази област, е обречен на неуспех. Много евреи не работят като наемни работници в диамантения бранш в Белгия, а имат свой собствен бизнес, което им позволява да спазват религиозното правило да не се работи в събота и на други празници. В момента в тази индустрия доминират гигантски компании, такива като De Beers, която м.г. спечели 500 млн. долара от търговията с диаманти.

Шефът на най-голямата борса за диаманти в града Алан Майерчик отрича да съществува дискриминация по отношение на която и да е група. "Ние живеем в многонационално общество и имаме добри отношения един с друг. Това дори може да бъде пример за останалия свят", смята Майерчик. "Работната сила в Европа е скъпа и затова в наши дни, като във всеки друг бранш, някои производствени процеси като тънкото шлифоване, за да се получи гладка и блестяща повърхност при диамантите, вече се премести в Индия и Китай. Но на определен етап скъпоценните камъни отново се връщат при нас. В Антверпен се продават около 89% от необработените камъни и 50 на сто от шлифованите", каза Алан Майерчик. Друга причина за съкращаването на работните места в тази сфера в Антверпен е навлизането на лазерната технология.

И докато Бомбай постепенно се превръща в един от световните центрове за търговия със скъпоценни камъни,



борсата в Антверпен вече е превзета от индийци



Три четвърти от търговията е в техни ръце, докато делът на евреите е спаднал до 25%. Индийците започват да пристигат в града в началото на 70-те години на миналия век. Търговците на диаманти са предимно от една общност, живеещите на север индуси, които изповядват жаинизма - религия, проповядваща ненасилие, вегетарианство и уважение към всички живи същества. Така че те имат много общи неща с хасидите. Обработката на диаманти е позната в Индия още от векове, първият диамант там е открит още през VIII век преди новата ера. До XVIII век, когато са открити големите залежи в Южна Африка и Бразилия, Индия е била най-големият износител на скъпоценните камъни в света. Затова по традиция скъпоценните камъни се измерват в карати, а карат означава растението рожков, чиито семена са били използвани като мерителна единица в древността.

Така че истинската причина за днешния успех на индийците в Антверпен е ниската цена на труда в тяхната страна. Един обработен в Бомбай камък може да бъде продаден по-изгодно, отколкото диамант със същите качества и тегло, но преминал през работилница в Антверпен. Това е, защото за шлифоването на един камък индиецът получава почти два пъти по-ниска надница. Част от работата в Антверпен се премести и в Африка. Това е заради желанието на държави, в които се добиват диаманти, като Ботсвана например, печелившият бизнес по обработването на скъпите камъни да остава "в родината им".

Някои евреи в Белгия, които останаха без работа заради кризата в диамантения бранш, вече се ориентират към преквалифициране. Един от тях Сем Фридман вече е организирал вечерни курсове за



хасиди, които се обучават за счетоводители, учат чужди езици



и как да работят с компютър. "За хасидите са много важни професионалната подготовка и общото образование, тъй като в еврейските училища се учат еврейските закони и историята на еврейския народ, но не дават общи познания за света", допълва той. За това след религиозното училище трябва да се изучава някакъв занаят или професия, за да може човек по-лесно да си намери добра работа, смята Сем Фридман.

Въпросът за образованието се обсъжда вече открито не само от хасидите, но и от всичките ортодоксални евреи. Някои от тях не разрешават на своите деца да учат в университети, защото се опасяват, че те могат да се заразят от атеизма. Затова бизнесменът Марсел Енгелщайн смята, че промяната в диамантения бизнес отваря нови възможности за позитивни промени. "Еврейската общност в Антверпен има тесни връзки с Израел, където процъфтяват високите технологични компании. Ние можем сега да се опитаме да привлечем този вид бизнес сред хасидската общност в Белгия", смята той. "Те, както и другите ортодоксални евреи тренират своя мозък при изучаването на свещената книга за юдеите - Талмуда и затова лесно научават нови неща. Те имат нужда само леко да им се покаже верният път и силна воля, за да се стигне до бум на технологиите в Белгия", смята предприемачът Марсел Енгелщайн.

Някои от тях вече получиха нова професия като Даниел Вернер, който стана архитект. Неговият баща работил в диамантения бизнес, а братята му продължават семейното дело. Но Даниел решил да постъпи в университет, след което отворил своя архитектурна фирма. "Ако преди 20 години някой се отказваше да работи в бизнеса с диаманти в Антверпен, всички го смятаха за луд, а сега всичко се обърна", казва той. Когато някой се опитва да намери работа в друга сфера, това вече предизвиква уважение, защото всички вече знаят, че положението е много по-трудно отпреди, смята Даниел Вернер. Според него загубата за евреите на диамантения бизнес може напълно да преобрази общността. "Хората вече ще имат друг живот, други навици и интереси. Вече ще можем да обсъждаме и други теми, не само за скъпоценните камъни. Сигурно всичко ще се промени", убеден е Вернер.