Йордан Бакалов е роден на 1 септември 1960 г. в Асеновград. По професия е инженер. Трети мандат е депутат от СДС. В 38-ото НС оглавяваше комисията по вътрешна сигурност, сега е неин член. Председател е на комисията по жалбите и петициите на гражданите. От ноември м.г. е председател на ПГ на ОДС.

---------------------------------------

- Г-н Бакалов, отвъд детайлите какво е вашето обяснение за скандала с исканите от ДАНС разпечатки на депутати?

- БСП за пореден път консумира националната сигурност на страната в своя полза и в свой интерес. Ето това се случва в момента и то е свързано с предстоящия конгрес на партията. Те никога не са ценели националната сигурност, да не говорим за личната сигурност на отделния гражданин, защото са възпитавани в духа на общото и колективното. Виждате как пребиват журналисти и обикновени хора и никой в тази държава не е защитен.

- Какъв теснопартиен интерес обслужва този скандал в момента?

- На групичките в управляващата коалиция.

- Какво точно имате предвид. Напоследък често се говори за разчистване на сметки в средите на БСП, но кой с кого се разправя?

- Достатъчно е човек да се върне малко назад, когато се приемаше законът за ДАНС, и да види кои са бащите, за чиято "рожба" се представяше агенцията, и кои са противниците на създаването й. Да не забравяме, че ДАНС беше натоварена с много големи очаквания, а сега вече се вижда, че вътре има големи проблеми.

- "Бащата" беше премиерът Сергей Станишев, а главен противник бившият вътрешен министър Румен Петков. Между тези два лагера ли се води битката?

- Предпочитам да не отговоря. Всички ще се досетят. По-страшното е не между кого се води битката, а това, че сигурността на България е на ниво нула и под нулата. Самата ни система за сигурност е конструирана погрешно. Не може основната й задача да е борбата с корупцията. Вярно, че най-големият ни проблем с оглед на членството ни в ЕС е корупцията, но има и много по-важни глобални неща, които засягат България като проникването на чуждите специални служби, тероризма и пр.

- Не ви ли се струва, че покрай пушилката за подслушването на депутати така и не разбрахме какво показват разбивките по направления за използването на СРС-та?

- При изслушването във вътрешната комисия така и не ни беше докладвано кои са най-големите заявители на СРС, но мога да ви кажа, че на първо място е МВР, след това е прокуратурата и на последно място, с най-малко заявки, е ДАНС.

- Допускате ли, че е възможно чрез отклоняване на вниманието към подслушването на депутати всъщност да се избягва отговорът на този въпрос - как се харчат парите за СРС?

- Естествено, че това е един от основните въпроси. Управляващите направиха така, че всички граждани да се страхуват дали не ги подслушват и като си говорят по телефона, да казват "Абе, ще ти кажа нещо, ама не е за по телефона". Това се превръща в параноя за цялото общество. А всъщност проблемът е много по-сериозен, особено ако тези специални разузнавателни средства се използват за политически цели. А аз забелязвам такъв нюанс при ваденето на тези разпечатки. Големият проблем е обезсилването на цялата система за сигурност. Работата без превенция, без агентура, без следене на процесите в престъпния свят дава един-единствен резултат - безнаказаност, неразкрити престъпления и оттам "стимулиране" на следващи престъпления. Нали разбирате, че ако силата на закона се стовари върху престъпния свят, рязко ще намалее броят на хората, които ще тръгнат да вършат престъпления с ясната мисъл, че ще останат безнаказани. Както се казва, крушката си има опашка.

- Ако приемем, че скандалът с "подслушването" на депутати е разчистване на сметки вътре в БСП, защо опозицията става доброволен участник в тази игра?

- Контролът върху специалните служби става на няколко нива. Първо е правителството, което дава ресурс, поставя задачи, слага политически лица начело. След това идва парламентът - законодателно уреждане, финансиране чрез гласуване на бюджет плюс създаване на комисии за контрол върху спецслужбите. Третият сегмент на контрол е съдът и прокуратурата, които трябва да съблюдават за изпълнение на законодателството. Четвъртият сегмент са медиите и гражданският контрол. Това са възможностите в България. От тази гледна точка няма как опозицията, при положение че вижда как се вадят разпечатки на народни представители, в това число и от опозицията, да остане безучастна. Самият аз бях попаднал навремето в едни СРС-та. Тъкмо опозицията е призвана да търси баланса между работата на специалните служби и върховенството на закона. Защото управляващото мнозинство потиска тъкмо спазването на закона. Това са модерните практики за контрол върху специалните служби. Само че в България, особено и ръководителите на службите, не осъзнават това. Тук на практика не бяха проведени реформи в спецслужбите - нито концептуално, нито структурно, да не говорим за човешкия ресурс. И те са си със старото мислене - когато могат да избегнат контрола, го правят. А де факто контролът е в тяхна полза.

- В момента има ли изобщо някакъв контрол върху службите?

- Не. Контролът се заключава в това тези служби да бъдат принудени да казват истината, истината и само истината. А не да получавам аз информация, за която нямам потвърждение дали е стопроцентова истина. Много пъти се е получавало така, че вътрешната комисия е била подвеждана поради невъзможността да провери всичко на място. Всяка европейска държава има свой способ за контрол върху службите. В Германия например има една комисия G-10, сформирана на паритетен принцип и оглавявана от опозицията, която има възможност даже да проверява СРС-та. В Гърция пък, за да бъде назначен шефът на полицията, трябва решението да се съгласува с всички парламентарни политически сили. След като бъде избран, шефът на полицията е длъжен да докладва на всеки 6 месеца пред парламента и ако докладът му не се приеме, той трябва да напусне. Има най-различни европейски модели за контрол. Единственото, по което си приличат, е, че тези комисии на 90% се оглавяват от опозицията.

- Смятате ли, че създаването на постоянна комисия за контрол върху спецслужбите ще реши проблема?

- Тя ще го реши, но не виждам как това ще стане в рамките на този парламент.

- Защо? Нали такава комисия е предвидена по закон?

- Аз в този парламент съм се нагледал на не един и два закона, които не се изпълняват. Този няма да е първият. ДАНС работи вече девет месеца без ефективен контрол. Смятате ли, че ако го имаше, това щеше да се случи?!

- Защо управляващите го отлагат толкова време?

- Защото искат да използват службите за решаване на вътрешнопартийни проблеми и за политически шантаж.

- Какво имате предвид?

- Една разпечатка може да говори много на човек, който може да направи анализ. От разпечатката за определен период от време могат да се проследят взаимовръзките на един политик и да се проследи поведението му спрямо предходни или предстоящи събития.

- Като член на вътрешната комисия можете ли да успокоите гражданите, че техните телефони не се подслушват?

- Като представител на опозицията не разполагам с ефективни средства за контрол над службите. Нашите предложения в комисията много често се отхвърлят от мнозинството. Определено мога да кажа, че няма как осем милиона да бъдат подслушвани. Но и няма как хората да повярват, защото няма контрол.

- Част от тези политически игри ли са и компроматите срещу лидера на СДС Пламен Юруков?

- Документите, които бяха изпратени преди време на двама колеги народни представители, са от МВР. Така че може да се провери кой е поискал проверка и как тези материали са изнесени от МВР. Няма как да ги вземеш от площада на София или от Народната библиотека. Впрочем дирекция "Информация и архив" е пряко подчинена на министъра. И след подобна проверка ще се види, че това е част от политическата игра за натиск.

- Самото наличие на данни в спецслужбите уличаващо ли е за вашия лидер?

- Аз лично нищо не съм виждал. Писмото от ДАНС казва, че няма такива данни.

- Как според вас ще се отразят тези подозрения към Юруков върху престижа на партията преди изборите?

- Една от големите промени след 10 ноември 1989 г. е, че всяка отговорност е лична. От тази гледна точка не може успехите или неуспехите на една отделна личност да се приписват на цяла партия.

- Кой има интерес да отслаби СДС?

- Интересът е свързан с това кой ще играе ключовата роля при сформирането на следващо правителство. От тази гледна точка много партии имат интерес да бъде отслабено СДС, защото партията е в най-добрата позиция, при положение че ще има дясно управление. Някои си мислят, че като отслабят СДС, ще могат да заемат неговото място, включително и тези, които се заблуждават, че ще имат абсолютно мнозинство. Добре е не да си разменяме удари по кокалчетата, а да си партнираме, за да ни повярват и хората.

- Основен носител на заблудата за абсолютното мнозинство е ГЕРБ. Това означава ли, че оттам идва сритването по кокалчетата?

- Не съм имал предвид това.

- Как гледате на прогнозите за възможна коалиция между БСП и СДС?

- (Смее се.) Има една поговорка, че човек предполага, Господ разполага. В случая избирателите разполагат. Така че те определят какво ще е следващото управление. Но коалиция с БСП ми се вижда прекалена екзотика. Точно тези предположения, както и предишните за възможен съюз с ДПС идват от един и същи лидер и партия, които се целят в ключа за следващото управление.

- Ще има ли дясно обединение преди изборите?

- В нашата партия дебатът тепърва предстои. Трябва да се проведе дискусия в Националния съвет. Рано е да се каже.

- А нагласите какви са?

- Ще видим. Първо да чуем мнението на хората. Но едно е сигурно - ние нямаме проблем с преминаването на 4-процентовата бариера.