Винаги във формулировката "младите" ми се причувал нюансиран фалш, едно такова покровителствено, но и пренебрежително потупване по рамото - може би защото съм в плен на свои десетилетни опитности...

Някак бях против тъкмо това генерационно делене на населението - то може да се дели по десетки и стотици признаци, но деленето по възраст все ми се е виждало най-непродуктивно. Струва ми се, вероятно с основание, че младият глупак и старият глупак са си по-близки, отколкото, примерно - младият Троцки, младият Рокфелер и младият Буда...

Опитите да се обобщят младите е рисково начинание, често изненадва с полярни крайности. Познавам възрастен писател, който е убеден, че младите като цяло са изпаднали в тотална безпътица и бездуховност, и са постоянна жертва



на наркомании, агресия и невежество



Наскоро професор Никола Георгиев пък заяви, че е учуден от амбициите и компетентността на студентите си.

Публикуваните изследвания също са доста противоположни.

Сравнително неотдавна четох във френското списание "Експрес" как българските младежи били "поколение с откраднати надежди". Душите на тези млади хора били "стегнати", а те - разочаровани и преждевременно уморени. Авторката (мисля, че беше жена) твърдеше, че според българските младежи социалното издигане било възможно само чрез машинации и далавери, а не по заслуги. Младите изживявали "пълен крах на моделите", а ценностите им били тотално разрушени.

Доклад пък на ДАМС, съставен въз основа на проучване на агенция "Медиана", смята младите у нас за все по-успешни. Данните показват, че има "действителен напредък в качеството на живот на младите - нарастване на потреблението, подобряване на материалното им положение и успешна реализация на пазара на труда." Освен това в момента България била под средните европейски показатели за младежка безработица, и ако не смятаме "ромския фактор" (младите роми без образование и квалификация, често функционално неграмотни, които не могат да се впишат на трудовия пазар - 14% от младежката общност според изследването), то тогава страната е на едно от най-ниските места по безработица в ЕС.

Друго изследване на Програмата на ООН за развитие и на ББСС "Галъп Интернешънъл" намира, че огромна част от младите у нас - близо три четвърти, вече са в групата на получаващите средни доходи, а 15 % са в групата на високите доходи. Бедни били едва 10% от тях.

Разбира се, добрият доход и чувството за "крах на моделите" се съвместяват понякога, но същото изследване споменава още, че



цели 52 % вярват как България върви към по-добро



Песимистите били едва една четвърт.

Най-характерното нещо, което според мен може да се каже за младите, е че няма общ знаменател за тях, освен годините. Всъщност през редиците им препуска диференциацията - като луда фея през поле с незабравки... Едни докосва тя с пръчката си и те се превръщат в икономически стволове и кадрова опора на утрешна България, други стъпква с коня си и листенцата им се омесват с моралната и социална тиня на цялото общество...

Нека признаем, че агенциите едва ли бъркат относно подобрените икономически показатели на повечето млади българи. Нека кажем обаче и това, че най-бедните сред тях, тези които не може да не смятаме, въпреки пожеланието от ДАМС - някои млади роми, са много по-дезинтегрирани, бедни и обезверени, отколкото през цял един век преди това.

Социалното разслоение е само част от разтварянето на ножицата при тези поколения. Има и друго - то е по-стряскащо.

Става дума за криза на морала, за дефицит на авторитетни ориентири, за порасналия брой депресивни и социопатни поведения.

Веселата част на подобни проявления можем да видим и по телевизията; съвсем скоро девойка, участник в популярно телевизионно шоу, заяви простодушно своето жизнено кредо: да не работи, да има маркови дрехи, да се вози в скъпи коли, да й е безгрижно.

Самата девойка, впрочем дори симпатична в своята елементарност, падна лесна жертва на софистицираните телевизионни челюсти: намеците за стар албанец спонсор, за секс и не чак дотам секс с него вероятно дълго ще правят личността й печално популярна сред родата и махалата.

Този тип ценностнова парадигма не е нито нов, нито рядък. Работата е там, че въпросната девойка е само символ на това, което е истинският крах в преходна България -



крахът на чувството за общност,



свързана с нематериални стойности.

И държавата, и институтите на вярата, и медиите не показаха добър пример, не излъчиха отъждествими с родовия опит послания, не дадоха възможност за ред и вяра в главите на младежта ни.

Една млада монахиня ми каза нещо парадоксално в Арбанаси: "Сега е много по-трудно да си монах отколкото преди век и половина, въпреки тогавашните кърджалиите, черкезите и разбойниците".

Имаше предвид, че днес умовете са подложени на такава обработка и такава перспектива, че от центрофугите им можеш да излезеш и богат, но честит в честността си - едва ли.

Затова и аз стоя така диаметрално разколебан пред младежта на България - от една страна вярвам в нейното бъдещо замогване, вярвам и в добрите човешки образци, които има сред новите поколения... А от друга - гледам и не мога да видя т.нар. "младеж на България", такова единно нещо няма.