"Давам експресни заеми срещу имоти и автомобили", "Бързи заеми веднага срещу залог на имоти, коли, техника, вещи", "Заем за всеки от 2000 до 20 000 лв. без доказване на доход, без поръчители, годишна лихва 6.9%".

Ако е закъсал за пари, човек просто може да отвори в. "Позвънете" и да се смае колко хора са готови да му броят хиляди лева само срещу лична карта и някакъв "формуляр". Още по-любопитно е кой се крие зад обявите. Освен споменаваните тук -таме банки, има и известни фирми за бързи кредити с огромни лихви от типа на Easy credit, заложни къщи, та дори съмнителни образувания като "Дубай инвестмънт". Пълно е и с обяви на обикновени физически лица, раздаващи заеми за милиони, известни просто като "лихвари".

Из страната са се нароили такива схеми за раздаване на заеми от физически лица, че дори на данъчни и полиция може да им се завие свят, ако трябва да ги следят. Едни от най-проспериращите в момента са професионалните лихвари. Това са лица, които не работят от името на фирма, не са регистрирани никъде, а имат само GSM и обява във вестник. На клиентите си никога не дават обяснения по телефона, а се срещат с тях в някое кафене. Това, че върху сделките, които правят, не плащат данъци, е най-малкият проблем. По-големият е, че срещу заем от 20 000 лв., клиентът му може да остане без апартамент за 100 000 лв. Затова и понякога се стига до случаи като този със стрелбата до "Софияленд" преди броени дни. Една от версиите е, че длъжник взел заем за 50 000 лв. от подобен самозван лихвар, е решил да се саморазправи с въпросния кредитор, защото последният значително вдигнал лихвата и поискал 100 000 лв.

"Големите пари, стигащи до милиони лева, които се раздават в София под формата на заеми, не са от заложни къщи, а са от физически лица. Залагат се хотели, големи офис сгради. Често се случва някой бизнесмен да има нужда от пари кеш, за да разплати спешно някоя сделка или доставка", разказва Александър Ценов, президент на заложни къщи "Алекс и Дилян" и "Щедрите". Младият мъж е дипломиран икономист от УНСС, в бизнеса е отдавна. На сайта си http://www.lihvari.com дори е публикувал съвети как хората



да се пазят от имотни измами от некоректни заложни къщи



и най-вече от лихвари.

Ценов е сигурен, че никакви забрани не могат да спрат сивия бизнес с раздаването на кредити на ръка. "Ако отидеш на пазара на Горубляне и попиташ двама-трима търговци, те ще ти кажат кои са хората, които дават заеми. Те работят най-вече с търговците на автомобили, на които много често им се налага да ползват услугите на тези лихвари, за да си правят разплащанията. На този пазар са се специализирали няколко човека. Не всеки може да вземе заем, защото трябва да го познават", разказва бизнесменът.

Имало си специализирани хора, които се занимават и с доказване на доходи. Запознати твърдят, че срещу 4% комисионна можело да се легализират пари на фондовата борса чрез фиктивни сделки, защото печалбите на капиталовия пазар са необлагаеми. Заемите на ръка обаче се дават заради бързината. "В бизнеса, ако не платиш определена доставка навреме, партньорите ти ще развалят сделката и си губиш авторитета. Не можеш да отидеш в банката в понеделник и да вземеш заем за 100 000 лв. в сряда, нали?", пояснява Ценов.



За обикновения човек обаче има безброй капани



И може да си загуби имота ей така, без да се усети. Схемата е следната: закъсал за пари гражданин има нужда от 20 000 лв., отива при лихвар или във фиктивна заложна къща, но се съгласява вместо да ипотекира имота, да сключи договор за покупко-продажба със собственика или с неговата секретарка например. Уговорката е пред нотариуса клиентът да каже, че е съгласен да си продаде жилището, а пък след 2 месеца, когато си изплати заема, двете страни ще направят нова сделка, с която да си го върне. Така клиентът сам си слага примката. Защото по закон подобна сделка трябва да се направи не с прехвърляне, а чрез ипотека. Освен това, прехвърлянето излиза доста по-скъпо, защото се плаща местен данък минимум 2% и нотариална такса върху цялата сума на сделката.

Нито нотариусът, нито държавата, нито омбудсманът могат да защитят интересите на човек, който каже пред нотариус, че е съгласен да си продаде апартамента. В случая той изгаря дори с разликата между стойността на заема и цената на жилището си. Хора от бранша разказват за случай с шеф на заложна къща в Бургас, чиято секретарка имала 16-17 апартамента. Местните медии дълго шумяха и за случая с лихваря Иван, който има 80-90 апартамента на свое име. Не става дума за шеф на заложна къща, а за физическо лице. Затова когато човек прави сделка за много пари, най-добре да се консултира с адвокат, за да не бъде измамен. И най-важното -



не трябва да прехвърля апартамента си срещу заем



Напоследък има и нова мода, особено разпространена сред ромската общност - един и същ човек, най-често с ниски доходи, става едновременно клиент и на магазин за техника, и на фирма, раздаваща лесно кредити, и на заложна къща. Схемата е следната: отива в магазин за техника и чрез фирма за бързи кредити купува примерно плазмен телевизор, който веднага носи в заложна къща. Там му дават 50% от цената, той си взима парите да си нахрани децата. А как се оправя с фирмата за кредити, той си знае. Заложната къща продава чисто новите стоки на 60% от цената в магазина, което ги прави много изгодни.

И от "София комерс", и от "Щедрите" - известни вериги заложни къщи, обясняват, че правят всичко възможно, за да не приемат крадени стоки. Причината е, че при обири и кражби полицията проверява първо заложните къщи и ако намери там присвоените вещи, ги конфискува. Но пък от друга страна телевизори и уредби вече се крадат все по-малко от средностатистически апартаменти, защото не са толкова скъпи и няма голяма изгода.

В цялата тази абсолютна каша и произвол с раздаването на заеми



държавата е напълно безучастна



Поне от 5 години тя твърди, че се опитва да напише правила за работата на заложните къщи. За измамите на лихварите пък изобщо не се и мисли. Самият Ценов, а също и най-голямата верига къщи, която излезе и на борсата - "София комерс", отдавна настояват да има правила, за да излязат от играта некоректните, които петнят името на бизнеса. В момента Министерството на финансите мъдри поредната проектонаредба за дейността на заложните къщи, която, както е тръгнала, може и да не види бял свят до края на мандата на това правителство.

Отделен въпрос е, че тази наредба така, както е замислена, по-добре въобще да не се довършва. Тя не предвижда абсолютно никакъв режим за заложните къщи - дори регистрационен. Това означава, че няма да се направи дори един публичен списък, за да може гражданинът да провери дали фирмата, с която сключва договор, изобщо съществува и е заложна къща.

Единственото съществено в бъдещата наредба ще е забраната къщите да отпускат заеми срещу ипотека на недвижим имот и да придобиват собственост на жилище срещу предоставянето на кредит. Предварително е ясно, че тази рестрикция ще е чисто формална. Никой не може да забрани подобни договори да се сключват от името на физическо лице - лихвар, секретарка или който и да е.

В момента управляващите се правят, че не виждат как процъфтяват измамите и неразборията с раздаването на заеми от знайни и незнайни субекти. Може би стрелбите между длъжници и кредитори трябва да станат ежедневие, за да се стресне властта и да осъзнае, че спешно трябва да се направи нещо.