На пиратите мястото им е в старите романи за капитан Блъд и за острова на съкровищата, там да си развяват The Jolly Roger и да пеят с дрезгави гласове "Йо-хо-хо! И бутилка ром!" Но пиратите не си знаят мястото, от 10-15 години те върлуват в няколко от седемте морета и според лондонски застраховател само от началото на 2008 до септември(същата година) световното пиратство е изтръгнало $32 млн. откупи. Сумата може да се увеличи: през септември 2008 сомалийски пирати похитили плаващия под украински флаг танкер "Файна" (с оръжие за $30 млн. - танкове, артилерийски оръдия, РПГ-та и муниции) и поискали откуп от $20 млн.

Руска фрегата поела курс към танкера, няколко бойни кораба на САЩ го държели под обстрел. От мостика на "Файна" пиратите отговорили на въпросите на New York Times: "Видяхме голям кораб и го спряхме. Искаме пари. Щото чужденците опустошават рибното ни богатство, замърсяват нашето море с техните фекалии, промиват си нефтените отсеци и ни продават оръжие. Те са бандитите, не ние. Ние сме един вид брегова охрана."

Ако и вие като мен си купувате филе от риба тон в собствен сос, има вероятност тази риба да е била уловена там, където е сега "Файна" - на двеста мили от сомалийския бряг.

САЩ излезли на световната сцена чрез една малка успешна война с пиратите. Преди да стане президент, Томас Джеферсън казал на средиземноморските пирати: "Не ни плячкосвайте търговските кораби!" Пиратите казали: "Добре, няма, но ще си плащаш. Европейците ни плащат." Джеферсън отговорил: "Аз не съм европеец." Когато станал президент, им пратил морските пехотинци. През 1805 те стъпили в Триполи и оттогава техният боен марш е:

From the halls of Montezumа/ To the shores of Tripoli/ We fight our country's battles/ In the air, on land and sea

Джеферсън постъпил разумно - разпердушинил пиратите, но не окупирал пиратските земи. През 1993 президент Клинтън обяви операция "Пикиращ черен сокол" (Black Hawk Down) и прати морските пехотинци в Сомалия. Те казаха: "Ще напердашим кльощавелковците с джапанки" (the flip flop-wearing Skinnies). Ала кльощавелковците почнаха да влачат труповете на пехотинците по мегдана на Могадишу. Клинтън, президентът, който не бе виждал война и бе изклинчил от военната служба (все още задължителна по време на Виетнамската война), си подви опашката и изтегли морската пехота. Може би, за да измие сомалийския си резил, през 1999 Клинтън бомбардира Белград от високо. Никакви наземни операции. Само авиационни бомби с надпис "Честит ви православен Великден!"

Ако сте били в Могадишу, вие помните как там са ви обяснявали, че от цяла Африка в Сомалия има най-малко СПИН, понеже сомалийците до един са мюсюлмани сунити и държат на морала, поради което пък и проститутки няма, така че - параграф 22. Помните Могадишу като 500-хиляден град с мизерни бидонвили и център със сгради в италиански стил. А на сегашните картинки в интернет виждаме развалини, в които живеят по-малко от 200 хиляди души и вярват на пиратите, които им обещават, че с парите от откупи ще им построят болници и училища. Който може, плаща на трафиканти на хора да го закарат в Европа. Казват, че от африканската диаспора сомалийците са най-много.

САЩ забравиха унижението в Сомалия и затънаха в наземни операции и окупации. След "Пикиращия черен сокол" (Black Hawk Down на Клинтън) Буш-син предприе операция "Шок и потрес" (Shock and Awe) в Ирак. За който има очи да види, протича генерална ревизия на политиката на силово налагана демокрация. Без да споменава своя предшественик Доналд Ръмсфелд, военният министър Робърт Гейтс каза, че противникът не може да бъде сплашен, шокиран и потресен (cowed, shocked or awed into submission) дистанционно с хай-тек оръжия, ако не стъпи пехотата и не го преследва от баир до баир и от къща в къща. Британският командващ в Афганистан каза, че там войната не може да бъде спечелена. Според "Вашингтон пост" новата военна доктрина на Вашингтон е САЩ да не воюват, а да правят Nation building (колко елегантно изсулване).

Не вярвам, че "строителите" ще построят иракска или друга държава. Чисто прахосничество са българските разходи за задгранични мисии и рециклирани фрегати.

Конрад ми каза, че би гласувал за Ралф Нейдър, но между Маккейн и Обама предпочитал Маккейн, който е воювал. Парен каша духа.

- Ти виждал ли си морска битка? - продължи Конрад.

- Да - излъгах аз. После поясних: - Само че на кино. А ти виждал ли си?

- Не - излъга той. - После поясни: - Ако си по-слаб - нападаш. Ако си по-силен - бягаш.

- Кони, моля ти се, не изтрезнявай. Когато не си трезвен, ти си забавен.

- Срещат се два бойни кораба - не ми обърна внимание той. - Единият е по-голям и по-въоръжен и по-бързоходен. Той реверсира и бяга. Защото в близък бой той също може да пострада, а като побегне и увеличи дистанцията, той със своите по-дългобойни оръдия ще обстрелва по-малкия кораб, оставайки извън неговия обстрел.

- Разбрах ти морското правило. По-силният бяга. А вярно ли е, че като потопели противников кораб подводничарите, по пиратска традиция сте развявали Джоли Роджър?

- Не знам - пак излъга Конрад.

Понякога са нужни малки войни. През 1983 Рейгън победи островната държавица Гранада, за да изтрие срама от виетнамския провал. Виж, при голям проблем трябва голяма война. Втората световна извади САЩ от кризата след 1929. Искам да пропъдя мисълта, че започва световна криза и че лекарството е световна катастрофа, а не разните тинтири-минтири, дето ни ги разправят икономистите. Уф... забравих, че съм икономист.