В поредната хаплива размяна на реплики между столичния кмет Бойко Борисов и премиера Сергей Станишев някак между другото се промъкна критиката за това колко много пари се харчат, за да се отбележи Денят на независимостта. Факт е, че всяка вечер, в най-гледаното време, по всички телевизии в един застинал във времето на соца клип министър-председателят ни призовава да сме горди, че сме българи. Едва ли някой извън обкръжението на премиера ще защити тезата, че за подобно "произведение на изкуството" изобщо трябва да се дават пари. То нито ще ни направи по-горди, че сме българи, нито пък ще повиши имиджа на премиера. Клипчето е красноречиво доказателство за какви безсмислени неща отиват парите, отделени за иначе заслужаващо внимание събитие.

Денят на независимостта е един от онези празници, които по конюнктурни причини дълго време тънеха в забвение. Възраждането му през 90-те години безспорно бе добра инициатива. С продължаващите под една или друга форма чествания на 100-годишнината от 22 септември 1908 г. обаче настоящото правителство определено се престара.

Първо, тържествата са планирани да продължат няколко месеца и за тях да бъдат изхарчени 10 млн. лв. Няма да спорим много или малко са тези пари, но определено



те се разпределят неефективно



Около 4 млн. лв. от парите ще отидат за популяризиране на България по света и медийно партньорство у нас. Съвсем логично възниква въпросът дали покрай образа на България правителството няма да се опита да изтърка и своя собствен имидж. Той сериозно пострада покрай негативния доклад на ЕК, когато почти всеки ден водещи западни издания бълваха унищожителни статии за нашата държава. И е малко странно точно управляващите, които ни направиха такава лоша реклама, да се опитват сега да ни лъскат имиджа с подобни допотопни клипове. Що се отнася до наливането на пари в определени български медии, то винаги би могло да се тълкува и като купуване на доброжелателност с оглед предстоящия догодина вот.

Второ, за всички инициативи и мероприятия е предвидено подозрително голямо финансиране. 1 000 000 лв. струва празничната програма с концерт и фойерверки в София, 527 900 лв. отиват за производство на рекламни материали - тениски, шапки, знамена, брошури и др. Уроците по родолюбие в 100 български училища с участието на премиера, президента и други известни личности са трогателно начинание, но 50 хил. лв. за тях са някак твърде много. Очевидно е, че тези поръчки ще бъдат изпълнени от неслучайни фирми и хора. И ще е много любопитно накрая да видим



един отчет кой колко пари за какво е получил



Все пак се харчат обществени средства, нали?

Не по-малко срамно е и участието на НДСВ в цялата помпозна феерия от чествания. За жълтите отбелязването на независимостта също се превърна в старт на дългия път към заветните 4%, които в настоящия момент са мираж. Паралелно с това те се опитват да излъскат и имиджа на дядото на лидера си. 50 000 лв. от 10-те милиона ще се дадат за изложба и илюстрован биографичен албум за живота и делото на цар Фердинанд. В центъра на София пък бе открит барелеф на първия Кобург, появил се по нашите земи. Жълтите очевидно не са наясно, че дори целият бюджетен излишък да бъде изхарчен за възстановяване на доброто име на Фердинанд, хубавото, сторено от него на 22 септември 1908 г., винаги ще бъде затъмнено от безумието, извършено 5 години по-късно на 16 юни 1913 г. Тогава поради много причини, една от които е мегаломанията на царя, България започва Междусъюзническата война.

Управляващите ни явно се опитват да се придържат към старата римска максима "хляб и зрелища", само че без хляба. Харченето на много пари за празници при все още твърде ниския стандарт на живот у нас също е цинизъм. Едва ли е случайно, че в нито една от помпозните речи на политиците ни не бе споменато, че през 1908 г.



българският златен лев е бил конвертируема валута,



равностойна на златния франк. "България е имала пари само веднъж - между 1908 и 1911 година. Тогава вървяха златните монети, звонковете и те се ценяха по-малко от книжните пари. Това е парадоксът на времето. Моите чиновници се биеха и караха за книжни пари, не щяха наполеони - късали им джобовете. .. Ох, кога ще се върне това време. Никога....". Това разказва видният банкер и политик Атанас Буров в спомените си, които се разпространяваха нелегално по времето, когато бащата на сегашния премиер беше висш функционер на БКП. Въпреки цветущото финансово състояние на страната тогавашните български политици са били големи скръндзи, когато е ставало въпрос за народната пара. Те дълго и продължително са се пазарили за скромните 100 хил. лв., докато са преговаряли за признаването на независимостта от Австрия и Германия. Сегашните биха ги дали, без да им мигне окото. Преди 100 години политиците ни не са били "йесмени", те са били готови дори на война с Османската империя, за да защитят националния интерес. Това всъщност са големите уроци от обявяването на независимостта. Днешните ни политици обаче нямат желание да ги прочетат, още по-малко да ги научат.