|
| Христофор Караджов |
Преди да се изсмеете, както първоначално направих аз, ето някои факти, изнесени на уеб сайта на веригата (http://www.7-election.com/). През 2000 г. кафето в чашки "Джордж У. Буш" е вървяло с 1% по-добре от това с "Ал Гор". През 2004 г. компанията е продала 51% за Буш и 49% за Джон Кери. Тези резултати са съвсем близки до реалните. Успешните прогнози от миналото може би заслужават известно доверие, понеже нито една от двете медийни компании, свързани с проекта, засега не са оспорили твърденията на "Севън-Илевън".
Нека все пак останем подозрителни реалисти
В момента, четири седмици преди изборния ден, е трудно да се прогнозира нещо с достатъчна сигурност. Кафето, пардон, настроенията на американския електорат могат да се ливнат в различни посоки. Двамата кандидати са много изравнени, като повечето допитвания (извън гореспоменатото) оценяват разликата между тях в рамките на статистическата грешка. Вярно, че трендът е по-благоприятен за Обама, макар и с малко. Карл Роув, човекът, който дирижираше всички кампании на Буш, предрече 273 електорални вота за кандидата на демократите, с 3 повече от нужното за победа.
Октомври обаче по традиция се смята за "месеца на изненадите" в американските президентски кампании. Някои от тях са истински, например откровената лъжа на Хенри Кисинджър през октомври 1972 г., че мирните преговори с Виетнам ще приключат с успех съвсем скоро. Тогава тя помогна на Ричард Никсън да отнесе демократа-претендент Джордж Макгавърн с 20 пункта. Или обвинението, повдигнато дни преди изборите през 1992 г. по скандала "Иран-контри" срещу Каспър Уайнбъргър, бивш министър на отбраната при Роналд Рейгън. Това конфузно развитие уби последната надежда в лагера на Буш-старши. Или разкритието малко преди вота през 2000 г. за арест заради шофиране в пияно състояние на Буш-син от 1976 г. (Нека припомня, че благодарение на един от парадоксите в американското политическо устройство Ал Гор спечели повече гласове от съперника си като цяло, но загуби президентството заради 15-те електорални вота на Флорида).
Някои "октомврийски изненади" обаче са откровена медийна машинация.
Така например през 1980 г. няколко вестника писаха, че президентът Картър се кани да започне военна операция срещу Иран, за да бъдат освободени американските заложници в Техеран. Това се оказа блъф. Когато след спечелването на изборите от Рейгън Хомейни пусна заложниците в деня на президентската инаугурация, 20 януари 1981 г., същите вестници предположиха, че републиканците са сключили таен договор с "дявола", за да вземат изборите. Потвърждение на това твърдение никога не бе намерено и последвалите събития показаха, че иранците май са се забавлявали доста искрено с политическите пристрастия на янките, вместо да търсят пазарлък.
Не знам какви изненади ще ни поднесе този месец, но и това, което вече знаем, изглежда доста зле. Най-тежката финансова (а скоро, вероятно и икономическа) криза от времето на Голямата депресия е факт. На този фон типичните за късната фаза на кампанията личностни престрелки между кандидатите просто не хващат дикиш. Когато пенсията ти гори, на кого му пука дали Барак Обама наистина се е ръкувал с екстремист от 70-те години (Уилям Айерс от радикалната организация "Уедър ъндърграунд", http://en.wikipedia.org/wiki/Weatherman_(organization) ), или дали Джон Маккейн е бил чак толкова набъркан във финансовия скандал "Кийтинг Файв" през 1989 г. (можете да видите 13-минутното видео по темата, пуснато от кампанията на Обама, като отидете на http://keatingeconomics.com/)?
Какво да кажем за Ирак, Иран, Афганистан, Русия, Северна Корея и куп други главоболни проблеми в света, които Америка си създаде, допусна да бъдат създадени или не можа да пресече в зародиш? И най-малограмотният избирател е наясно, че следващият президент
ще трябва да се заеме с тези проблеми час по-скоро
Как и какво ще бъде направено, всъщност никой не знае. Не чух особено убедителни отговори по време на втория дебат между кандидатите този вторник.
В същото време чета във в."Лос Анжелис Таймс" за пилотската кариера на Джон Маккейн. Статията описва няколко инцидента, от които могат да се направят изводи, че той наистина може би е по-"мачо" тип, отколкото ми се иска да видя в Овалния офис. Или поне е бил такъв преди 40 години. Което ме навежда на мисълта защо всъщност кандидатурата на Маккейн хич не ме очарова. Ами нали след първата му сърдечна атака ще се сдобием с "Мама Пейлин" зад бюрото в Овалния кабинет. Колкото до пилотлъка, изглежда, че бившите военни летци не се представят чак толкова добре в Белия дом (и двамата Буш са били такива; първият донякъде нямаше късмет; вторият определено е бил пишман пилот и стана пишман президент). В атмосферата на политическа поляризация и икономически проблеми избирането на Маккейн ще бъде посрещнато с бурно недоволство. Също както и избирането на Обама, само че по различни причини. Хич не драматизирам нещата - вече ми стана рутина да наблюдавам как хората реагират на публични места по време на кандидатпрезидентските дебати, речи и други прояви на кандидатите. Гледам често и как се посреща нещо казано от умните телевизионни глави по адрес на претендентите. Определено не съм виждал никога толкова разгорещени страсти по време на американска президентска кампания. Казват, че така е било по време на Виетнам. Нямам лични наблюдения, но ми се струва, че сега да се говори за мир също е преждевременно.
Признавам, че сега не мога да направя авторитетна прогноза за това кой ще бъде избран за американски президент и по-важното, кой ще бъде ПО-ДОБЪР президент. То и кафето в "Севън-Илевън" не е като най-хубавото на "Лаваца" и на мен не ми харесва, но един милион души го пият всеки ден.
Затова: Обама - 58%, Маккейн - 42%.
________________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
А пък истинските ... такова де, отскачаме чат-пат до Лас Вегас. 
Знаеш как е като на борсата големите риби гледат какво купуват дребните риби за да не го купуват те. 
