Това е един от "скромните" имоти на БТК, който само заради местоположението си - в сърцето на столицата, ще струва на пазара поне 1 милион евро. |
В последно време дори държавата се усети, че може би, поне от приличие, трябва да санкционира компанията, която демонстративно не спазва поетите ангажименти. Но странното е, че, от една страна, плаши да заведе едно почти обречено дело за имотите на БТК, а, от друга страна - държавната комисия за регулиране на съобщенията (КРС) продължава да прави подаръци на същата тази компания, гарантирайки й солидни приходи за сметка на конкурентите й.
Последният сблъсък на държавата с БТК и нейните собственици отново доказва, че т.нар.
"златна акция" не може да послужи за защита на интересите
на държавата и обществото. Тя просто е била прах в очите. Според устава на БТК тя може да се използва за вето върху решения за преобразуване на компанията чрез вливане, сливане, разделяне или отделяне. Но не може да влияе при апортиране на имоти за милиони евро в неизвестно какви и колко на брой дружества. Юристите на транспортното министерство смятат, че отделянето на имоти за 281 млн. евро от активите на БТК е преобразуване чрез отделяне и представителят на ведомството гласува против. Но решението се приема, защото противната страна твърди обратното - че не е. И така първият опит да се използва по предназначение "златната" акция отива в съда. Който едва ли ще отсъди в полза на държавата, като се знае какви големи интереси стоят насреща.
Интересен детайл е, че имотите се прехвърлят по балансовата им, а не по пазарната им стойност. Реалната им цена може и да се окаже и над 1 млрд. евро. Така сделката за БТК направо може да влезе в рекордите на Гинес по гигантските печалби, които успя да осигури за изключително кратък период на купувачите си. "Вива Венчърс" плати за БТК и GSM лиценза само 230 млн. евро, а успя да ги продаде на AIG за 1 млрд. евро. Сега извън приходите, които AIG получава от пазара на телекомуникации, ще изкара още 1 млрд. евро.
Само държавата няма да получи нищо от тези солидни печалби
Тъжното е, че тя няма кой знае какви оръжия за защита на интересите си. Вчера например изпълнителният директор на държавните "Български пощи" Енцислав Харманджиев се сети, че през 1992 г., когато пощите и БТК са почнали да делят сгради и имущество, разделянето не е направено както трябва. На много места в страната констативният протокол, според който сградата влиза в активите на БТК, е правен само от страна на телекома по негови оценки. На други места пък пощите продължават да държат етаж или част от сграда, която като цяло е заприходена на БТК. Според Харманджиев само в Шумен и Каспичан няма такъв проблем. Идеята му за оправяне на нещата обаче граничи с абсурда: БТК да предложи първо на пощите сградите, в които имат съсобственост, и ако те откажат - да я продават свободно. Което на практика означава, че държавата трябва да плати на частната БТК за имоти, които и без това частично й принадлежат или най-малкото са със спорна собственост. Не е ясно защо БТК е продадена, без да се изчисти този въпрос предварително, или поне защо досега "Български пощи" не са си потърсили правата чрез съда. Интересен детайл е и че никой не можа да предостави на "Сега" списък с имотите, които ще се апортират.
Че държавата изобщо не знае какво се случва в БТК, камо ли да участва във вземането на решения там, пролича и преди година, когато чрез сложна сделка притежаваните от фирмата на Тор Бьорголфсон "Новатор" 65% от БТК бяха продадени на AIG. Официално "Новатор" Тор държеше само 30% от БТК и финансовият надзор се заинтересува кои са страните по сделката. КФН поиска документи, но нито "Новатор", нито "Вива Венчърс" благоволиха да отговорят. И въпросът си остана без отговор.
След това новият собственик трябваше да отправи търгово предложение на миноритарните акционери и AIG се опитаха да минат тънко - предложиха само 10 млн. лв., при положение, че трябваше да дадат минимум 16 млн. лв. Наложи се КФН да се намеси и служебно да коригира търговото предложение.
Главният въпрос обаче е не защо БТК и нейните собственици си позволяват подобно поведение, а
кой и защо им го разрешава
Действията на компания с такива мащаби, работеща в такава област, би трябвало да бъдат следени под лупа и некоректното поведение да бъде навреме коригирано. Точно затова изумява откровената подкрепа на КРС за преразпределяне на приходите от пазара на телекомуникации в полза на БТК. Скандалът около тарифите, по които трите мобилни оператора се разплащат за разговорите на клиентите си, вече стигна до Брюксел, откъдето обещаха да пратят хора, които на място да проверят какви ги върши КРС. Но хронологията му е много показателна за начина, по който една държавна комисия може да влияе върху финансовите резултати на отделните компании.
В началото на 2008 г. след тежки и продължителни преговори КРС тържествено подписа споразумение с всички участници на пазара, в което бе предвиден план за постепенното намаляване на т.нар. "цени за терминиране" - т.е. това, което плаща един оператор, когато негов клиент се обажда в мрежата на друг оператор. Според документа до средата на 2009 г. на няколко стъпки тези цени трябваше да намалеят с общо 40%. Под документа се подписаха и трите оператора - "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Месеци наред шефът на КРС Веселин Божков се хвалеше със споразумението като пример как може да се постигне решение, което е в интерес и на гражданите, и на компаниите.
На 25 юли обаче шефът на БТК Бернар Мошени (чийто подпис също стои под споразумението) прати ултимативно писмо до "Мобилтел" и "Глобул", в което иска графикът да не се спазва, а цените да намалеят веднага с 60%. Няколко дни по-късно КРС свика шефовете на дирекции "Регулация" на всички оператори, за да ги убеди да приемат предложението на БТК. До споразумение обаче не се стига.
Няколко седмици по-късно на сайта на КРС се появиха проекти за пазарни анализи за отделните оператори, които комисията е длъжна да прави по новия закон. Там в прав текст е казано, че цените за терминиране трябва да се свалят не с 40%, както предвижда приетото споразумение, а с 60 до 66%. Няколко часа по-късно БТК горещо приветства решението на КРС.
На пръв поглед КРС работи в полза на клиентите, но всъщност от ситуацията би се облагодетелствала най-много БТК. А и самите пазарни анализи са доста странни, особено пък този за БТК. Прави впечатление, че макар телекомът да държи 97% от пазара на фиксирани разговори и
за последните 3 години е глобен 8 пъти за нелоялна конкуренция
от КЗК, регулаторните мерки, предвидени за него, са повече от минимални. В пазарния анализ изобщо не става въпрос за едновременното предлагане на интернет чрез ADSL и фиксиран телефон, а БТК години наред не дава достъп на алтернативни оператори до мрежата за този вид услуга въпреки купищата съдебни дела. Подминат е и въпросът за безплатните разговори на абонати на "Вивател" до абонати на БТК.
"Ако ние дадем на нашите клиенти безплатни минути до фиксиран телефон, трябва да им взимаме от 36 лв. месечна такса нагоре. Това е ясно доказателство, че на "Вивател" се дава неоснователно пазарно предимство, което изкривява конкуренцията, но КРС не реагира", казва шефът на дирекция "Регулация" на "Мобилтел" Николай Кичев.
Шефът на КРС Веселин Божков признава, че ситуацията е неудобна за "Мобилтел" и "Глобул", но не смята да се отказва от намеренията си. "Аз разбирам, че един голям оператор си има инвестиционни планове, които сега с промените трябва да се преработват. Но през януари написахме в графика, че ако установим разминавания, ще приемем нов график", оправда се шефът на КРС. Той отказа да коментира детайли от пазарните анализи, тъй като това е твърде сложна материя, а и все още се събират мнения по тях.
Остава загадка откъде Бернар Мошени знае с такава точност кога на пазара ще се появят "разминавания". Сигурно не е без значение, че БТК се оказва работодател на много хора, които пряко или косвено са я облагодетелствали. Например почти целият екип на Агенцията за приватизация, осъществил сделката, сега работи в дирекция "Маркетинг" на БТК. Шеф на телекома по човешките ресурси е не кой да е, а бивш шеф на КРС - Гергана Сърбова. Бившите юристи на комисията, които допреди няколко години е трябвало да прилагат закона спрямо компанията, днес са напълнили юридическия й отдел. Чудно ли е тогава, че държавата почти няма шанс при сблъсък за защита на своите интереси?