Когато се натрупа голямо количество исторически изворов материал, той неминуемо се нуждае от организиране, дори и само като научна хипотеза. Някои от хипотезите се потвърждават, други загиват безславно. В археологията е нужно често много дълго време за проверка.
Сякаш, колкото повече археологическа работа се отхвърля в района на първата българска столица Плиска, проблемите не само не намаляват, но даже се увеличават. Един от въпросите, на които отдавна няма отговор, е къде са стояли колоните, блоковете и плочите с надписи, откривани предимно в Плиска и недалечната й околност. След общоприетото описание, разчитане и превод, направени от В. Бешевлиев през 1979 г., сякаш няма какво да се добави. Отдавна бе направено предположението, че надписите са образували единен архитектурен ансамбъл.
Нещо повече, днес можем да предположим, че те представляват части от единно произведение. Старобългарската каменна летопис, започната в началото на VIII в. и писана до средата на IХ в., ни изглежда накъсана само защото до нас е достигнала само някаква част от цялото. Съвсем свързано например звучи изброяването на крепостите, превзети вероятно при походите на Крум - "Крепост Бурдизо", "Крепост Димотика", "Крепост Родосто", "Крепост Несебър", "Крепост Виза" и т.н. Колоните и плочите с надписи за Омуртаговите и Маламировите хранени хора, загинали при различни обстоятелства, също образуват единен разказ.
Ако сме на прав път и Старобългарската каменна летопис е цялостен паметник, то местоположението му е от изключителна важност и трябва да се търси в близост до култов комплекс като Мадара например. Тогава ще имаме право да допуснем съществуването на Свещен път между Плиска и Мадара.
Такъв път може да бъде видян в древна Атина вероятно още в края на II - начало на I хил. пр.н.е. Свещеният път (Iera Оdos) там започва от гробището "Керамейк", където са погребвани изтъкнати атински герои, паднали във войните, които градът-държава води. Точно тук през 433 пр.н.е. Перикъл произнася прочутото си надгробно слово за падналите през първата година от Пелопонеската война. Пътят води до култовия мистериален комплекс в Елевзина, посветен на богините Деметра и Персефона.
Ако се вярва на легендата, римският Свещен път (Via Sacra) е създаден още в VII в. пр.н.е. В класическия си вид започва от портите на старото укрепление на Капитолия, минава през Форума и стига до района на Колизеума. Късните императори го продължават още по на изток и обогатяват архитектурния му вид с две огромни съоръжения - Арката на Тит и Арката на Константин. От двете страни на пътя се редят сгради-символи: Табулариума (Римският централен архив), сградата на Сената, храма на Веста, където се окачват списъците с консулите и се забиват ежегодните гвоздеи.
Почти всеки античен и късно античен град има своя Свещен път. През II в. император Траян строи такъв от град Милет до светилището на Аполон в Дидима с дължина 12 мили. В култовия комплекс на Делфи Свещеният път върви от извора Касталия през храма на Аполон до театъра на върха на хълма.

Как може да се обясни предполагаемото наличие на Свещен път до Мадара?

В началото на VIII в., когато може да се предположи, че са положени основите на Мадарския култов комплекс (според точно датираните надписи около Мадарския конник), има все още действащ Свещен път в Ефес, където той е разкошна улица, дълга 400 м и постлана изцяло с мраморни плочи. Съществува още, макар и западнала, и Via Sacra.
Веднага след започването на строителството на новата столица Константин I създава и тук Свещен път, наречен просто Централен, който започва от стените на Византион, върви на запад и стига далеч извън Константиновата стена. От двете му страни са най-важните храмове на столицата и форумите на Константин и на Аркадий с огромни посветителни надписи. Още в началото на Централния път, на 100 м от старите стени на Византион, е била разположена огромна порфирна статуя на Константин като основател на града. По този път преминават всички императори и дори само това преминаване е достатъчно за узаконяването на властта им. Там минават и триумфиращите императори.
Точно този цариградски Централен път ще да е видял Кубрат при безгрижния си престой в града в началото на VII в. Предполагаемият архитектурен вид на мадарското съоръжение също може да бъде обяснен. В своята "Летопис" Теофан Изповедник пределно ясно описва събитията, които последвали битката при Онгъла през 680 г. Аспаруховите воини "дошли при така наречената Варна, близо до Одесос". Със сигурност първото, което те опознават отсам Дунав, е околността на днешна Варна и не може да не са забелязали изключителния природен феномен Побитите камъни. Моделът на природния феномен намираме приложен, вероятно малко по-късно, в комплекса Грамадните камъни, създаден в близост до столицата Плиска. Тези огромни скали, забити в земята по подобие на Побитите камъни, са вече плод на човешка дейност. Поради ограниченото и отдавнашно археологическо проучване на този комплекс засега предназначението на Грамадните камъни остава не докрай изяснено.
В самото начало на IХ в. моделът на Побитите камъни може да е използван за втори път

при изграждането на Старобългарската каменна летопис

Организирането на съоръженията с каменните колони, блокове и плочи, носители на цялостна информация за живота на българската държава до средата на IХ в., около предполагания Свещен път от Плиска до Мадара, е напълно логичен и е в съзвучие с античните примери за съоръженията около Свещените пътища. Наистина преобладаващата част от колоните с надписи са открити в развалините на Голямата базилика и на дворцовата църква в Плиска, но именно това струпване показва, че първоначалното им място е друго. Повечето изследователи предполагат, че това първоначално място, на което са били разположени каменните надписи, трябва да се търси в самата Плиска, около двореца например. Мястото на такъв архив обаче е другаде - около Свещения път. Още повече че три от надписите, включително и този за Омуртаговото жертвоприношение на Тангра, са открити току в подножието на Мадарския конник. Точно тук сякаш е най-логичното място за такъв комплекс.
Разоряването на първия символ на българската държава, символ на триумфа и победите, спомен за преданите хранени хора, разказ за величието и силата на България и за нейните първи владетели, трябва да се отнесе сигурно към времето на княз Борис-Михаил. В строителството на църквите в Плиска са използвани колоните от Старобългарската каменна летопис. Върху един от тях е издълбан кръст, а останалите вероятно са били поставяни обратно, за да не могат да се четат. Свещеният път обраснал с треви.

Днес

Няма по-голям грях в историческото научно дирене от употребата му за политически цели. Даже глупостта по-лесно може да бъде извинена. От доста време, не твърде начесто, но редовно, сме свидетели на мощни тласъци от наукообразни прабългаристични изригвания с чисто пропагандна цел. Разполагането им през равни интервали от време не оставя никакво съмнение в организирания характер на мероприятието. Целите им също са ясни - да се поддържа жива в обществото прабългаристичната идея, да бъде подменена в крайна сметка същността ни като народ. Разбира се, и дума не може да става за научна достоверност въпреки категоричността и претенциозността на изявленията.
Тия дни пак станахме свидетели на поредното еднодневно прабългаристично изригване, този път от участниците в експедицията "Българи-прародина". С патос и с чувство за изпълнен дълг те ни съобщиха за грандиозните си открития в Узбекистан, Афганистан и Таджикистан. Този път трябва да се подчертае дебело, че журналистите, отразили нарочната пресконференция, бяха много точни в предаването на мислите на участниците и ако експедиционерите имаха смислени доказателства за прабългарската прародина, то те непременно щяха да ни бъдат съобщени. Резултатите от пътуването бяха толкова размити, че се оказват достатъчни, за да заключим, че прабългарската прародина може, разбира се, да е и в Памир, а също и в Източен Сибир, в Чукотка, на п-в Юкатан, по Амазонка, както и в Североизточна Гана. Трябва да е ясно веднъж завинаги - смислен научен резултат за прабългарската прародина могат да дадат единствено археологически проучвания, подобни по мащаб на тези, които доказаха славянската прародина. Всички останали езикови, етнографски, културологични, артистични, правоговорни, музикални и хигиенни данни могат да служат само за разкош, за цвят, за черешки върху тортата на познанието, но не и да имат самостоятелна доказателствена сила. Това много отдавна в сериозната наука се смята за ясно.
________________________

В памет на проф. Ст. Ваклинов (26. III. 1921 - 15. IХ. 1978)

Побитите камъни, Варненско

24

10250