Няма как правосъдието да не е скъпо. Съвсем логично е за третата власт да се отделят достатъчно средства, за да функционира нормално. Когато обаче плащаш скъпо, очакваш да получиш добро качество. Независимо дали е за обувки или за правосъдие. Всяка година Висшият съдебен съвет се оплаква, че не получава цялата поискана от държавата субсидия и съдебната власт е на ръба на финансов колапс.

Но излиза, че ефективността на съдебната ни система изобщо не е обвързана със средствата, които се наливат в нея. Или поне не са обвързани правилно. "Въпреки че ресурсите за съдебната система се увеличават значително, средствата се използват основно за увеличаване и поддържане на заплатите и броя на работещите в нея. В същото време



производителността на труда остава ниска."



Изводите не са на кого да е, а на Световната банка, която във вторник представи своя преглед на публичните разходи и институции в съдебната система в България. Навярно сега около доклада ще се пошуми, безотговорници на отговорни постове ще дадат традиционните гръмки обещания и после ще потънат в зимния си сън.

Данните на банката не са разтърсваща новост. Това, което експертите са събрали на стотина страници изводи и таблици, е установил всеки, сблъскал се дори по най-елементарен начин със системата. Без значение дали са му потрошили колата пред блока, защото й виела алармата, или е призован като свидетел по дело за елементарен инцидент отпреди 5 години, което едва сега тръгва на първа инстанция.

Сами по себе си цифрите също са доста красноречиви. Може средната натовареност на един съдия в периода 2004 - 2006 г. да е спаднала с близо 8%, но това не означава, че приключените дела са повече. Всъщност и те са намалели с около 7%. Но пък финансирането от бюджета на съдебната система се е удвоило като процент от БВП в периода 2001 - 2008 г. По този показател България е сравнима с Германия, Унгария, Италия, Холандия. Лошото е, че около 60% от парите се изразходват за заплати. Средната работна заплата в сектора се е повишила със 169% от 2001 до 2006 г. Между 2004 и 2007 г. пък личният състав е набъбнал с 30%. Няма нищо лошо магистратският труд да е добре платен. Дори е задължително. Съдиите, прокурорите и следователите носят много отговорности и в ръцете им са хиляди човешки съдби. Обидно за държавата е да получават колкото продавачка в бутик на "Витошка". Също както е обидно на съдиите да им е забранено да си включват климатиците в кабинетите, защото електрическата инсталация е стара и ще прегрее.

Но не е приятно, престъпно е дори, когато някой магистрат с години мотае дадено дело. Докато накрая не му изтече и давността. Примери бол.

За догодина



ВСС ще настоява за 480 млн. лв. бюджет



Това е с над 100 млн. лв. повече от тази година. Според шефа на бюджетната комисия на съвета Иван Колев увеличението се налага, защото трябвало да се назначат много нови служители. Сега в системата работят 13 000 магистрати и чиновници, а за догодина е предвидено да станат над 15 000. При това увеличението ще засегне не магистратите, а администрацията. Под въпрос е и увеличаването на съдебните такси, за да има системата повече собствени приходи. Решението обаче не бива да е механично.

Решението трябва да се търси в няколко посоки. Едната е законодателна. Улесняване на процедурите, съкращаване на формалностите, ограничаване на казусите, които стигат до магистратурата. И повече способи за извънсъдебни решения.

По-важно обаче е доброто менажиране на системата. Организацията на труда е от изключително значение за ефективността му. Зад това би застанал всеки от бизнеса.

Сравнението е грубо, но ако съдебната система беше фирма, отдавна щеше да е претърпяла ключови промени, половината й персонал щеше да е на улицата.

Не може да се назначават магистрати, защото има много висящи дела. България държи челна позиция за брой съдии на глава от населението - 23.7 на 100 000, според Европейската комисия за ефективност на правосъдието. И в същото време сред тях има много немотивирани, мързеливи и некадърни, които дърпат всички назад. Докато едни пишат решения по 12 часа дневно, на други им е позволено да са във ваканция по 2 месеца.

Кадруването не трябва да е хаотично, а отлично планирано - от щата на първия младши магистрат до нуждата от всеки върховен. Истинското проучване на натовареността на всеки и сложността на делата му би улеснило много както растежа в кариерата на читавите, така и прочистването й от негодните. Така ще започнат да намаляват въртенето на празни обороти, симулираната заетост и нищожната резултатност.