"Богатият винаги е прецаквал бедния - така е било и така ще бъде". Тази историческа истина, която бе отбелязана и в култовия военен филм на американския режисьор Оливър Стоун "Взвод"(1986 г.) е актуална както никога в наши дни, когато всички треперят заради световната финансова криза, отприщена с пукването на ипотечния балон в САЩ. Най-засегнати извън САЩ се оказаха и банки в Западна Европа, Русия, Азия. Правителствата сега трескаво отпускат десетки милиарди евро за национализация на закъсалите бивши мощни банки, защото ако те се сринат, ще се сринат икономиките им, пред което Голямата депресия в САЩ от 1929 г. ще се стори на света като детска игра. Разликата е, че



тогава мениджърите са скачали от прозорците



на небостъргачите на "Уолстрийт", а сега се оттеглят с тлъсти обезщетения и пенсии. Само в Америка властите отпуснаха 700 млрд. долара за стабилизиране на кредити и банковите институции.

Политиците и властите на Запад в момента са заети да стабилизират положението, след което неминуемо ще дойде време за разчистване на сметките с алчните мениджъри, които взимат милиони долари и евро като заплати и премии. Докато в същото време обикновените им клиенти не знаят дали ще изгубят домовете си и спестяванията поради просрочените ипотеки. Досега ФБР в САЩ е арестувало над 400 играчи на пазара на недвижими имоти в рамките на борбата срещу измамите с кредити. По последни данни около 9% от американците, взели ипотечни заеми, не успяват да ги обслужват и могат да загубят къщите си. Увеличаващият се брой просрочени ипотеки действа като истинска котва за развитието на много градове и принуждава жителите им масово да ги напускат. Нивото на престъпленията там се покачва неимоверно, като те винаги са свързани с изоставените къщи, а понякога и с опустелите улици. Най-тежко е положението в щатите Калифорния, Илинойс, Мичиган, Невада, Охайо и Флорида. Бостън дори взе нещата в свои ръце, като управата на града започна



да изкупува изоставени къщи,



за да не тънат в разруха и да не бъдат обирани от улични банди. "Очакваме догодина цели квартали и градчета да бъдат пусти поради кризата на ипотечния пазар", заяви Мариета Родригес, национален директор на програми за придобиване на жилища към NeighborWorks America.

В същото време американците бяха шокирани от разкрития на конгресмен. Оказа се, че ръководители на изпадналия в криза застрахователен гигант Ей Ай Джи (AIG) си уредили почивка в елитния хотелски комплекс "Сейнт Реджис де Монарк Бийч" в Калифорния. Фирмата, между другото, е собственик на българския телекомуникационен монополист БТК. На всичкото отгоре това станало само няколко дни след като държавата даде 85 млрд. долара от парите на данъкоплатците за спасяването на Ей Ай Джи. Висши мениджъри били видени да хапват и пийват в комплекса и да се глезят със скъпи СПА процедури. Федералният резерв на САЩ спаси застрахователната компания от фалит на 17 септември, като й отпусна заем срещу 79,9% от акциите, което на практика си е чиста национализация. По-малко от седмица след това Ай Ей Джи организирала едноседмична ваканция за висшето ръководство в "Сейнт Реджис де Монарк Бийч", заяви конгресменът демократ Хенри Уаксмен по време на слушанията в Конгреса за финансовата криза. Той уточни, че фактурата за тази луксозна ваканция възлиза на 440 000 долара, от които близо 200 000 долара за стаите (по 1000 долара и повече за нощувка), и над 150 000 долара за храна, както и 23 000 долара за фитнес процедури. "И това, докато средните американци страдат икономически, губят работата си домовете си и здравните си осигуровки", възмути се Уоксмен.

Комитетът по надзора на конгреса на САЩ привика този понеделник ръководителя на фалиралата банка "Лемън Брадърс" Ричард Фулд във връзка с разследването на обстоятелствата около банкрута на банката. Конгресмените насочиха вниманието си към факта, че Фулд от 2000 г. насам в качеството си на директор и акционер е получил 500 млн. долара заплати и бонуси. Той се защити, че



спечелил "само" 300 милиона



Конгресмените също така разгледаха огромните възнаграждения на топмениджърите на компанията, които са се изплащали независимо от финансовите трудности на банката. Според конгресменът Хенри Уаксман четири дни преди обявяването на банкрута, в банката е бил разглеждан въпросът за изплащане на ръководния екип на 20 милиона долара като "специално възнаграждение". Фалитът на "Лемън Брадърс" на 15 септември, отключи мащабна финансова криза в целия свят. Общата сума на дълговете на банката е 613 млрд. долара, от които 128 млрд. долара в дългови ценни книжа. Част от активите на банката бяха купени от британската "Барклис" за 1.75 млрд. долара.

В хода на фалита на "Лемън Брадърс" германската държавна банка KfW също бе замесена в скандала. Оказа се, че принадлежащата на държавата и на отделните провинции банкова група е превела на нюйоркската инвестиционна банка 300 милиона евро, малко преди да банкрутира. Канцлерката Ангела Меркел моментално уволни цялото й ръководството, което стана известно като



"най-глупавите банкери" на Германия



По-късно тя успя да спаси закъсалата ипотечна банка "Хипо риъл естейт", която получи 50 млрд. евро държавни пари. Нейният шеф Георг Функ подаде оставка, но си е осигурил тлъсто обезщетение в размер на 46 000 евро месечно и той по-всяка вероятност няма да бъде съден за фалита. Причината за това е, че в момента в Германия няма закони, които да позволят да бъдат подведени под съдебна отговорност мениджъри като членове на управителни и надзорни съвети. Напротив, те дори за защитени от своите договори, които им осигуряват солидни месечни пенсии. В момента германски депутати предлагат да бъде приет специален закон, който да наказва подобни банкови шефове, като в случая с Георг Функ. Парламентаристите предлагат той да бъде глобен в размер на доходите си за две години. Председателят на управителния съвет на "Дойче Банк" Йозеф Акерман, който през м.г. е получил заплата от над 13 милиона евро и е начело на списъка на най-добре печелещите мениджъри в Германия, допълнително разгневи Меркел. Той поиска правителството да разработи план, който е подобен на американския и да отпусне още пари за банковия сектор в Германия. Канцлерката обаче отказа да стори това. Еврокомисията настоява в страните от ЕС да се разработят правила за ограничаване на бонусите за топмениджърите, решение по въпроса се очаква идната седмица.

В Белгия пък се оказа, че над 500 000 души са загубили част от спестяванията си заради проблемите на най-голямата банка в страната "Фортис", която бе



спасена от фалит след намесата на правителствата



на Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Оказва се, че тези акции са били едни от най-търсените в страната - заради свързваната с тях сигурност и заради високия дивидент, който са носили.

Ипотечната криза в САЩ взе първата си жертва през юни т.г., когато 53-годишна жена от градчето Тонтън в щата Масачузетс се самоуби, след като разбрала, че къщата, която купила на кредит, ще й бъде отнета заради затруднения при погасяването на вноските. Компанията, от която Карлин Балдерама взела заем, я уведомила, че домът й ще бъде продаден на търг. Жената изпратила писмо на фирмата, в което я уведомявала, че тя ще се самоубие в деня, в който къщата й бъде отнета. Малко след като пуснала уведомлението по факс от дома си, Балдарама се застреляла със законно притежавано оръжие на мъжа си. Отнемането на имоти на американците, които не могат да изплащат ипотеките, вече става масова практика.

При друга трагедия преди няколко дни жител на Лос Анджелис застреля съпругата си, тримата си синове и тъща си, а накрая и себе си, защото не виждал изход от тежките финансови проблеми, които е имал. В миналото той е работил в редица водещи счетоводни фирми, но напоследък не е успявал да си намери работа. Много американци са загубили работата си през последния месец, което, според анализатори, е резултат от бушуващата финансова криза. Според правителствен доклад само през септември са били съкратени 159 000 души, работещи в хранителната промишленост, строителството или в малки фирми.

През второто тримесечие на 2008 г. банките са подали в съда 740 000 иска срещу неплатежоспособни клиенти. През 2007 г. над 1 млн. затруднени финансово кредитополучатели са били принудително изгонени от домовете им, а след това имотите са били продадени. И това вероятно е само върхът на айсберга.