Промените в Закона за политическите партии са сред приоритетните, които мнозинството набеляза в програмата си за близкия месец-два. За тях се говори отдавна, още откакто в началото на годината президентът Георги Първанов призова за повече прозрачност във финансирането на партиите и забрана за дарения от фирми. В резултат на неговия апел в НС бяха внесени 7 законопроекта, които целят различни промени както във финансирането, така и в правилата за регистрация и заличаване на партии и за участието им в избори. Повечето са в един дух - забрана на даренията от юридически лица, таван на парите от физически и увеличаване на държавната субсидия. Предвижда се и радикално намаляване на броя на партиите, които по груби сметки са стигнали 400. Предлагат се сериозни ограничения за явяване на избори, тъй че до вот явно ще стигат единствено големите формации.

Всички тези поправки се правят с обяснението за нуждата от повече прозрачност и отчетност в работата на партиите. Резултатът от тях действително ще е рязко намаляване на броя на политическите субекти, някои от които само формално съществуващи на хартия и предоставящи охотно регистрацията си на икономически групировки около избори.

Нито един от проектите обаче не дава реална гаранция за скъсване на връзката на партиите с бизнеса. Защото колкото и регистри и отчети да се правят, трудно могат да се проследят парите, които определени бизнесмени дават под масата на определени партии. Тези пари едва ли ще бъдат извадени на светло и след промените въпреки всякакви декларации за произход на средства. Просто защото те никога не са попадали в официалните отчети на партиите, които ежегодно се подават в Сметната палата. Това положение ще се запази въпреки гръмките обещания на политиците да въведат ред в партийното финансиране.

Какво всъщност се предлага? Подкрепа в НС ще получат само законопроектите на управляващите. А те са два - на БСП и НДСВ. Между тях обаче има съществени разлики. На заседание на правната комисия левият проект беше подкрепен, докато този на царистите не събра нужния брой гласове заради ДПС. Това, разбира се, не означава, че в зала проектът на НДСВ също не може да бъде подкрепен на първо четене. Отсега е ясно, че при изготвянето на окончателния проект за второ четене ще има големи спорове с почти предвидим резултат.



Финансиране



БСП предлага да се забрани финансирането от юридически лица, а на даренията от физически да се сложи таван от 30 000 лв. на година. Заедно с това се предлага държавната субсидия да бъде трикратно увеличена от сегашните 2% от минималната работна заплата на получен глас. За тази година субсидията е по 4.40 лв. на глас, при 6% ще стане 13 лв. на глас. НДСВ пък иска таванът на даренията от физически лица да бъде 100 лв., което на практика означава партиите да се издържат само от държавната субсидия. Тя според царистите трябва да бъде 5% - или 11 лв. на глас.

Отделно от проекта на БСП, депутатът от "Коалиция за България" Иглика Иванова е внесла предложение за 10% държавна субсидия (22 лв. на глас) и 10 000 лв. таван на даренията то физически лица.

На последните парламентарни избори през 2005 г. "Коалиция за България" е получила 1 129 196 гласа, показват данните на ЦИК. Като се изчисли този брой по 4.40 лв. на глас се получава държавна субсидия от близо 5 млн. лв. Според източници от "Позитано" 20 гласовете на БСП в коалицията са били около 800 000. Това означава, че на БСП се полагат 3.5 млн. лв. При субсидия 5% БСП ще получава 8.8 млн. лв., при 6% - 10 млн. лв., а при 10% - 17.6 млн. лв.

На парламентарните избори НДСВ има 725 314 гласа. При 2% държавна субсидия те получават 3.2 млн. лв. При 5% биха получавали 7.9 млн. лв., при 6% - 9.4 млн. лв., а при 10% - близо 16 млн. лв.

ДПС е взело 467 400 гласа на парламентарните избори през 2005 г. Това означава, че получава 2 млн. лв. субсидия. При 5% тя би била 5 млн. лв., при 6% - 6 млн. лв., при 10% - 10 млн. лв.

Засега не е ясно кой размер на държавната субсидия точно ще бъде приет, но по всичко личи, че тя ще бъде увеличена. Аргументът на политиците е, че така ще се намали зависимостта на партиите от корпоративни интереси, ще се увеличи делът на прозрачното финансиране и ще намалеят мераците за "черни каси". Това е записано в мотивите към проекта на БСП. Не е ясно обаче по какъв начин точно увеличаването на държавната субсидия ще намали апетитите на партиите и към пари от сивия сектор, каквито очевидно признават, че получават. Наивно би било да повярваме, че държавната субсидия ще задоволи всичките им нужди и те ще отблъснат опеката на бизнеса. Най-малкото защото изборите всяка година излизат все по-скъпо.



Публични регистри



С цел да се въведе по-голяма прозрачност при функционирането на партиите БСП предлага те да поддържат публичен регистър на всички дарители, размера на даренията и декларации за произхода на средства. Също се предлага партията да има публична банкова сметка за приходите и разходите. Това обаче не дава гаранции, че абсолютно всички приходи ще минават именно през нея. Социалистите искат още политическите формации да поддържат регистър на всичките си членове с трите имена и адресите им. Срещу това вече се възпротивиха от ДСБ с аргумента, че разкриването на политическата принадлежност на хората може да им създаде сериозно проблеми. БСП предлага и да се направи публичен регистър, в който да влязат социологическите, рекламните и PR агенции, които подпомагат съответната партия. Това също е доста странна приумица, тъй като едва ли има уважаваща себе си социологическа агенция, която открито ще обяви, че лобира за дадена партия. Не че такива неща не се случват, но за тях, както и за недотам прозрачното финансиране на партиите, се говори само под сурдинка.

НДСВ пък предлага друга революционна идея, която със сигурност ще срещне съпротивата на повечето формации в парламента. Царистите смятат, че партиите трябва да декларират пред Сметната палата притежаваните от тях коли, недвижимо имущество и имоти, които ползват под наем. Сметната палата вписва в публичен регистър, достъпен в интернет, данни за вида и стойността на автомобилите, местонахождението, размера и предназначението на имотите и стойността, на която са придобити, както и местонахождението, площта и наемната цена на наетите помещения, предвижда проектът на НДСВ. По този текст досега коментира не са се чули, но той като че ли няма да е никак радушно приет от нито една политическа формация.



Заличаване на партии



Най-строгите мерки в готвените промени са насочени към малките или нефункциониращи партии. Така например социалистите искат партиите да се заличават, ако броят на членовете им падне под нужните за регистрация 5000 човека, ако два последователни пъти не са провели заседания на националните си ръководни органи или ако са получили под 1% на два последователни вота за национален или европейски парламент. Оставена е вратичка само за партиите, от чието създаване не са проведени два последователни избора. Проектът на БСП предвижда до края на годината прокуратурата да направи проверка и да поиска от съда заличаване на всички партии, които не отговарят на тези условия. Като цяло не е лошо да се ограничи търгуването с регистрации, но вместо да изпишат веждите, червените са на път да избодат очите. Защото тези текстове на практика обричат на гибел малките партии и тези, които водят нормален партиен живот, но по някаква причина не желаят да се явяват на избори. Положението допълнително се утежнява от изискванията, които политиците смятат да въведат за явяване на избори. Според БСП една партия може да участва във вот, ако има регистрирани структури в поне половината от общините. НДСВ пък е на мнение, че на местни избори могат да се явяват само формации, които на последните парламентарни избори са получили над 0.5% при самостоятелно участие и над 1% при явяване в коалиция. Ако бъде подкрепено което и да е от тези условия, ще бъде пресечена възможността гражданите да участват по някакъв начин в управлението на своята община, освен ако не са членове на партии. Очевидно целта е да се ограничат бизнес сдруженията, но всъщност ще бъдат засегнати и различни сдружения, които може да изразяват интересите на специфичната община или регион. Няма никаква логика за управлението на дадена малка община да играят само големи партии. Точно обратното - децентрализацията и ефективното местно самоуправление предполагат по-активно участие на гражданите на общината. Подобна мярка по-скоро би ги отблъснала от политиката, вместо да ги стимулира да участват в нея.

Дори беглият преглед на готвените промени в закона за партиите показва, че основната цел всъщност е утвърждаване на големите формации и заличаване на малките. Това обаче значително ще ограничи и избора на гражданите. Затова пък те няма как да бъдат убедени, че традиционните партии изведнъж ще заработят прозрачно и ще скъсат всякакви връзки с тъмни бизнес субекти. Както личи, промените ще са замислени много повече в услуга на големите партии, вместо на гражданите.