Знаете ли какво е усещането да стъпвате върху отровена земя? Да знаете, че водата в реката е замърсена. Че отровата е в подпочвените води, растенията, животните, че тече от чешмата и душа вкъщи... Не просто да подозирате това, а да сте убедени.

Когато попаднеш на такова място, не знаеш как да реагираш. Гледаш да не пипаш нищо, което ти се струва подозрително. Плахо подаваш ръка на хората. За храна и вода изобщо не става дума. И бързаш да избягаш. После отдъхваш, измиваш си ръцете и се чудиш как е възможно това да се случва. Реакцията ти е наивна, спонтанна, глупава, но и оправдана. Просто искаш да се махнеш оттам. Хората от Поибрене обаче няма къде да избягат...

На площада в селото има водоноска. Преди време са били три, но заради водоснабдителен проблем в близкия град две са отпътували. Стените в кметството са отрупани с портрети на революционери и участници в Априлското въстание. Нищо чудно - все пак се намираме в сърцето на IV революционен окръг, Панагюрище е само на 20-ина километра. Под портретите са бутилките с минерална вода. Купчината почти стига до снимките и, както се оказва по-късно, бутилките ще продължават да се трупат още доста време. "По една или друга причина на мен се падна честта да вдигна шум за този проблем, ако изобщо може да се нарече чест", разказва кметът Иван Пандуров.

Проблемът на Поибрене всъщност е доста стар. Или поне слухове се носят отдавна - 20-25 години. Шумът около него обаче започна през миналия ноември. Селото се водоснабдява от дренаж на р. Тополница, която минава през него. При изследване на водата в резервоара и реката е открит арсен над нормата. От миналата година на 800-те жители на Поибрене (заедно с временно пребиваващите) им е



забранено да пият вода от чешмата



В началото режимът е стегнат, водата не се използва за нищо. Постепенно обаче строгостта намалява и днес е разрешено ползването за битови нужди - миене, къпане... "Което ни поставя в омагьосан кръг, защото арсенът още си е във водата и прониква през косата и ноктите", казва кметът. Така че забраната за пиене като че ли се обезсмисля.

Днес в Поибрене на човек се падат по 10 литра минерална вода на седмица. Останалото - от чешмата. Водата се доставя от спонсори и общината. "Един тир ни стига за месец, като дойде първо число, аз поръчвам от някоя фирма, казвам да изпратят сметката в общината и въобще не ме интересува дали ще им платят. Това е начинът, ако започнеш да се молиш, нищо не става", обяснява Пандуров.

Официално замърсяването в Поибрене е от 1996 г. Тогава е правено обширно изследване на селищата по поречието на Тополница. На много места са установени високи нива на арсен, много водоизточници, подобни на този в Поибрене, са затворени. През 1996 г. позволеното съдържание на арсен във водите е 50 микрограма на литър. Тогава експертите установяват 80 микрограма. През 2001 г. обаче наредбата е уеднаквена с европейските изисквания и допустимите норми стават 10 микрограма на литър вода.

През 2005 г. Тополница излиза от коритото си и залива най-плодородните земи на селото. След наводнението са взети проби, а резултатите от Централната лаборатория по обща екология на БАН сочат, че



съдържанието на олово в картофите



е 11 пъти над нормата. В почвата пък има повишено съдържание на мед - между 1.4 до 7 пъти над допустимите норми. Следващата проба е около 6 пъти над нормата. Съдържанието на кадмий в почвите отново надвишава допустимото - 6.5 пъти. Пробата за арсен пък показва между 1.1 и 3.8 превишение.

Въпреки плашещите резултати мерки не са взети. Когато през ноември миналата година кметът започва да вдига шум, вече няма как всички да стоят със скръстени ръце. Пандуров се оказва доста активен - пише до когото се сети, вика медиите. И започват забраните - да не се пие от водата, да не се изкупува млякото от Поибрене. Всички служби обаче вдигат рамене и казват, че не знаят откъде идва замърсяването. С писмо до тогавашния здравен министър Радослав Гайдарски и шефа на здравната комисия в парламента доц. Борислав Китов кметът Пандуров иска да бъде направено изследване на хората от селото. Отговарят му, че знаят за проблема. Изследването се случи едва преди няколко дни, иначе казано - година по-късно. "Може би е заради смяната на министъра, не знам" казва Пандуров. Резултати се чакат към края на ноември.

Междувременно все още



никой "не знае" откъде идва арсенът



Поне официално. Иначе над селото има три мини. Всички знаят, че трите рудника имат хвостохранилища, където изпускат мръсните води. "Аз казвам, че е някой над нас, не мога да се ангажирам с мнение кой точно. Има три мини и три хвостохранилища, но всичките са близо до реката" казва Пандуров. Миналата година от общината правят среща с ръководствата на трите мини. Там са поканени да разгледат методите на работа в мините, за да се убедят, че не може те да са виновни. По-късно от едната мина изпращат на Поибрене тир с минерална вода.

Въпреки че всички отричат вина, Поибрене завежда колективен иск. Не срещу мините, а срещу държавата. С мотива, че през цялото време всички са знаели за проблема, но никой не е направил нищо. "Ние искаме обезщетение, инфраструктура, подмяна на водопроводната и отточната канализация. Няма строго фиксирана цифра, тук става дума за договорка. Държавата много добре знае кой е виновен, трябва да го привика и той да си плати", обяснява Пандуров. Дали това дело ще има някакъв ефект, е още рано да се каже. Но дори и селото да вземе някакви пари, каква полза, след като 25 години арсенът е бил в реката.

Хората в Поибрене като че ли вече са свикнали, дори не се плашат. "Приемат нещата малко така - "А бе, ние толкова години сме пили и ни няма нищо", не могат да осъзнаят, че това е много сериозен проблем, а той наистина е такъв", казва Пандуров. Но не е точно така. Хората изглеждат едновременно спокойни и ядосани. Спокойни, защото са свикнали и ядосани, защото никой не им е казал толкова време.

В магазина ни посрещат с "А, и вие ли, станахме звезди". На площада отпред възрастен мъж коментира, че за това се знае едва ли не от памтивека, а младо



момиче твърди, че никога не е пило от тази вода,



та затова не може да говори с нас, но няма нищо против да я снимаме.

"Откакто се разтръбя, че има нещо, не използваме вода, но през всичките други години - да. Нищо не се знаеше. ХЕИ идваше и взимаше проби, но нищо не казваше. Аз съм тука от 20 години и на сто процента мога да ви кажа, че никой не е знаел нищо", разказва магазинерката Сиянка Петришка. В момента използва вода от чешмата само за да мие магазина. Страх я дори да си измие ръцете.

Версията на РИОКОЗ-Пазарджик е, че при тези нива на арсена опасност за хората няма. Специалистите разказват, че знаят за случай с много по-големи нива на арсен и пак на хората им няма нищо. Въпреки това се прави изследване - така, за всеки случай. За последен път проби от водата са взети на 13 юни 2008 г. Тогава стойностите на арсен са 13 микрограма на литър (при допустими 10). Резултатите на две независими лаборатории от ноември миналата година пък показват стойности от 22.3, 20 и 24.5 микрограма на литър. Източникът на замърсяване уклончиво е определен като "предприятия на територията на Софийска област". "Стига да не използват водата за готвене и да не я пият, няма опасност, арсенът не прониква през кожата, нито през ноктите или косата, а се отлага там, ако е погълнат", обяснява д-р Румен Атанасов от инспекцията.

Решението на проблема е изграждането на нов водопровод към Поибрене. Така селото ще може да се снабдява с вода от бъдещия язовир "Луда Яна", който се строи близо до Панагюрище. Проектът на Поибрене вече готов, парите също са преведени. 7-километровото трасе ще струва 850 хил. лв., като средствата идват от министерството на извънредните ситуации. Поибренци ще строят само между тяхното село и съседното Оборище, защото останалото го има. Другият обсъждан вариант е да се построи пречиствателна станция в селото и арсенът да се отнема по химически път от водата. Експертите от РИОКОЗ обаче са категорични, че това не бива да се прави, а решението е само нов водопровод.

Когато водопроводът бъде изграден, проблемите на Поибрене ще се решат. Не се знае дали хората ще получат някакви обезщетения, а дали някой някога ще назове виновника за замърсяването, е още по-несигурно.