Във всяка криза винаги може да се намерят и ползи. Дори когато става дума за МВР и ДАНС.

Негативите са ясни. Дейността на службите е под силно съмнение. Отклоняването на вниманието на обществото и изкуственото му фокусиране в личните политически и ченгеджийски проблеми на няколко дузини хора, натоварени с власт, е налице. Както е и факт побоят над журналиста Огнян Стефанов, което няма как да не доведе до силно отрицателни международни и вътрешни оценки. А също и до усещане за страх в цялата гилдия. Очевадно е, че сме свидетели на опит за разправа на различни политически лобита чрез службите или поне чрез техните проблеми. Ясна е и контраатаката на специалните структури, които се опитват да си го върнат на политиците. Различими са и конфликтите вътре в службите, както и между самите тях. Първо бяха атаките срещу директора на ДАНС Петко Сертов и съветника му Алексей Петров, а сега наблюдаваме кампания срещу заместника му Иван Драшков. Безспорна е и общата негативна тенденция към все по-силно обществено недоверие и към политическата класа, и към специалните служби. Нещо, което е проблем не само за тях, но и за държавата. Трудно оспоримо е и обстоятелството, че и на политиците, и на служителите от специалните структури ще им е все по-трудно при тези условия да доказват, както нуждата от себе си, така и харченето на толкова много пари от бюджета за тяхната издръжка. Сега ще има капсулиране на службите, тъй като излязоха на показ куп оперативни способи, обичайно представляващи класифицирана информация по цял свят.



Ползите от цялата сценка обаче не са по-малко



Очевидно този път няма да мине без законодателни промени и за специалните служби, и за използването на специални разузнавателни средства. Както и без контрол. И депутатите, и правосъдното министерство се разбързаха с подготовката, обсъждането и внасянето на промени в закона за СРС. Народното събрание ще си счупи краката да прави специални подкомисии, които да контролират специалните служби. Друг е въпросът доколко това точно е граждански контрол, както и дали покрай цялата тази история с промените в законите и контролните парламентарни структури няма да има още разчистване на политически и оперативни сметки. Защото нищо чудно от патърдията край ДАНС накрая да излезе една група от уволнени - Драшков, Писанчев, Йовчев, Петров, Марков, Методиев ... И други знайни и незнайни, офицери, агенти и обикновени сътрудници, осветени и само сенки.

И някои депутати да бъдат пратени в трета глуха по темата. Дори и това да е цената на засиления контрол върху цялата дейност на службите - от бюджета, през разработките, та чак и най-вече до резултата, на запълването на законовите празнини,

заради които избухват скандал след скандал вече 18 години, то пак ще си заслужава.

Определена полза има и в това, че вече ще има по-голямо въздържание подслушванията на ръба на закона. Или поне не по този груб, безпардонен и напълно воайорски начин.

Сегашният опит да се замаже всичко - и около депутатските претенции, и около искането на разпечатки за телефони на депутати и журналисти няма как да мине. И тепърва ще трябва да се дават обяснения и обещания. Службите вече няма да могат да я карат по старому. И да се хвалят с някакви имагинерни успехи. А и прокуратурата най-после трябва да покаже, че може да разкрие и докаже, че службите газят закона с подслушването и да пратят някой виновен на съд. Всъщност държавното обвинение сега няма полезен ход за измъкване от темата, след като парламентарната вътрешна комисия й препрати "горещия картоф".

Налага се и агентите да си заработват заплатите, да си защитават бюджета и съществуването само и единствено с резултати. И ако няма такива, то просто няма да има пари! И под резултати не се има предвид изнудване на хора, а доказателства за пред съд - срещу организирани престъпници, терористи, високопоставени рушветчии, партийни фирмени обръчи. И недопускане на бандити във властта. Всичко останало си е власт и контрол на службите върху елитите, хората и държавата, а не обратното.

Определено в полза на обществото от скандала е, че



лъснаха политическите и ченгеджийски мераци да се управлява с



полуистини, интриги и с разпечатки от телефони и разговори. Както и че на показ излезе с какви глупости всъщност се занимават скъпоструващите на обществото и бюджета политически елит и специалните служби. Едните се държат като ощипани госпожички, а другите като някакви мъжкари, в чиято власт е да се правят на тайнствени и покрай това значими.

А и защото от всичко ясно досега се разбира единствено, че някой искал да разбере какви неща от кухнята на една служба изтичали. И кой бил предателя. И си направим една широкомащабна разработка, в която са вкарани огромен брой хора. И накрая нямало резултат. Защото била компрометирана проверката. Разбирай, обектите разбрали, че ги контролират оперативно. Смешна и жалка история. Сигурно след това са пуснали проверка за всички служители на ДАНС, МВР, военното и цивилното разузнаване ... То



така наистина всички може да станат обекти



И накрая ще се окаже, че сме едно голямо шпионско село, в което и шпионите ни не са шпиони, и тайните ни не са тайни, и кухнята ни е по-скоро като мазе, в което някакви незнайни готвачи трупат компоти с компромати.

Сигурна полза е и да се види смешната и само за пред хора битка между управляващи и опозиция по темата. И то няма и как да е имало, защото който е на власт прави винаги едно и също - кляка и дори ляга на специалните служби. И едновременно с това започва да ги използва. И не мисли, че ще падне от власт. После опозицията става власт и тя започва същото. Достатъчно е да се видят всички скандално известни разработки, които поне да бяха довели до някакъв резултат - "Асистенти", "Двойник", "Гном", "Галерия", "Змия", "Моряк" и какви ли още не.

Полезно бе и да се забележи и поведението на целия политически елит по темата - първо наперени като бойни петли, а после внезапно станаха "по-отговорни към националната сигурност" и по-меки от пластилин.

Политиците не бива да замазват скандала, без всичко да излезе на бял свят. Защото всичко ще затрупа първо тях.