|
14 Октомври 2008 22:53
Идеята за преминаване на повечето научни изследвания в хуманитарните области към университетите ми харесва, не знам обаче какво мислят по въпроса самите учени от тези области? Този преход ми се струва уместен по няколко прични:
1. В последните години образованието продължава безумно и необратимо да потъва надолу, но за това разбира се нито министъра "министъра на средното образование" нито който и да е друг държавник е чувал. Гигантското количество българските университети вече приемат все повече полуграмотни индивиди със съмнително психично здраве, просто защото вече липсват нормални. Но за това също се мълчи, важното е че вървим към поредното светло бъдеще. Докато допреди няколко години все още се намираха достатъчно младежи, които поне срещу леки подкупи, малко преписване, изтощително ходене на лекции веднъж месечно успяваха да завършат някоя бленувана хуманитарна специалност (правист, икономист), сега дори в тези области се изпитва недостиг на грамотни (можещи да четат и пишат на български без затруднения, нищо повече нямам предвид) желаещи. А положението в природните и техническите науки (с малки отделни изключения) е доста по-ужасяващо, при това отпреди повече от 15 години.
2. Въпросното гигантско количество университети имат изключително само хуманитарна насоченост, понеже така е много лесно, доходно и приятно, особено за гостуващите там преподаватели. Това не би било толкова лошо ако покрай тия благини можеше поне да се повдигне някак си нивото им на кръжоци. Такова ниво вече имат за съжаление дори и няколкото стари утвърдени с годините наши университети, макар че още сега усещам как някой възмутено ще ме нападне, но така е, нека не си затваряме очите! Ако има отделни добри изключения нека бъдат показвани за пример, но те така или иначе са си вече само изключения. Заедно с нивото на студентите неизбежно пада и нивото на преподавателите, и моля нека отново не ме нападат, няма как двете да не са свързани!
Та на фона на всичко казано, преминаването на хуманитарните изследвания почти изцяло към университетите според мен е обосновано, за да може преди всичко да се вдигне нивото им както от страна на студентите така и от страна на преподавателите. Връзката между преподаването и изследванията в тези области е много по-лесна и естествена. Друга важна причина е финансовата - хуманитарните изследвания като цяло се нуждаят от по-малко финансови средства отколкото тези в природните и техническите науки. Така може спокойно да бъдат финансирани от всевъзможните Европейски университетски програми с минимум участие на държавата.
Разбира се въпроса с множеството университети и филиали така и не се реши, въпреки че се говори от години колко неизгодно и вредно е това, но явно има кой да защитава статуквото.
Виждам изказвания за съмнителната полза от хуманитарните изследвания. Нека не бъдем крайни и да се зачеркват изцяло. Вярно е - хуманитарните изследвания поради своето естество често са поръчкови, има повече възможности за допълнително финансиране но и за финансови злоупотреби, учените и преподавателите в тези области често са на ключови позиции в държавата и политиката, което автоматично създава съответното приятелско лоби. Но има резултати от тези изследвания, които имат голям научен и практически принос, който не винаги се забелязва веднага.
В природните и техническите науки е друго - там за наука са нужни много повече финанси както за фундаментални така и за практически насочени изследвания, голяма роля играят чуждестранните фирми. Някаква структура подобна на германските Макс Планк и т.н. е нужна именно за тези науки, понеже държавата е длъжна да е съучастник във финансирането, като разбира се поставя своите ясни приоритетни области и изисква отчети за резултатите, т.е. фирменото - за фирмите, държавното за държавата. Така и двете ще знаят за какво точно са си дали парите във всеки един индивидуален проект. На практика от личен опит знам – с фирмите работим така от години и до момента не съм чул дори и намек да са недоволни от работата ни, договорите се подновяват всяка година за все по-големи суми и така успяваме въпреки държавата в този така „омразен” БАН да поддържаме нормален жизнен стандарт и финансиране на „личната” наука (но за съжаление не остава много време за нея). Разбира се, на много места в БАН все още има мързеливци, и всякакви други екземпляри на социални помощи, но щом ние сме намерили начина значи и за целия БАН може да бъде намерен. Но нали е по-лесно да се ликвидира, да се убие, да се напсува. Умишлено не казвам кое е това сладко място в БАН не заради някаква фирмена тайна, а за да не дразня скучаещи завистливници и зложелатели. Разбира се поради плачевното състояние на всичките видове образование в България е безсмислено да очакваме че имаме тълпи от учени. Особено остър е недостига именно в природните науки, където (да ме извиняват хуманитаристите) наистина е много по-трудно освен че е нископлатено и там действително се иска лично призвание от всеки. Така че дори да си представим че изчистим всички случайно попаднали в БАН елементи и останат само учени, то ще се съберат в пъти под безумните квоти за минимален брой учени спуснати за всяка страна от европейските чиновници. Но именно природните науки създават всичките материални блага, към които все повече се пристрастяваме.
|
Преподавателите по тези дисциплини да си правят науката и изследванията, от повече нужда няма, особено финансирана от данъкоплатците. Ако частна фондация финансира институт само за изследвания - нищо против.