"Црна Горо, црн ти образ" - ядовито и невъздържано, но без злоба, а само с чувство на дълбоко огорчение, обида и разочарование ругаят сърбите по адрес на братята си по кръв, вероизповедание и манталитет - храбрите и люти черногорци. Внезапният обрат, настъпил във взаимоотношенията между двата съседни балкански народа, които буквално до вчера заедно търпяха и споделяха добро и зло, дойде за мнозина като гръм от ясно небе. Причината за мощната вълна от гняв, бушуваща на приливи и отливи от миналата седмица в Сърбия, се явява едно по-скоро нежелано, отколкото неочаквано за Белград решение. То беше взето без излишен шум на 9 октомври в Подгорица, а главните действащи лица бяха депутатите от парламента и членовете на правителството, оглавявано от премиера Мило Джуканович. Чрез тяхното волеизлияние Черна гора съобщи на света, че става 49-та страна, официално признала независимостта на най-младата република в Европа - Косово. За виделите и преживели доста несгоди сърби



дяволът стана още по-черен,



след като и от Скопие пристигна злокобната новина, че и македонците, покрай черногорците, най-сетне са набрали куража да направят същото. Несъмнено всеки подобен акт по отношение на бившата сръбска област, населена основно с албанци, която бе протекторат на ООН в периода от 10 юни 1999 до 17 февруари т.г. (денят когато Прищина обяви едностранно, че къса с Белград), е изключително болезнен за последната от бившите югославски републики. И ако тя можа да преглътне подобни нелицеприятни новини, долетели от островната държава Самоа или от африканската Буркина Фасо, реакцията предизвикана от действията на Черна гора и Македония по отношение на братята славяни е меко казано изключително негативна в Сърбия. Първите, които изпитаха гнева на Белград и усетиха, че отношението към тях се е променило коренно, бяха посланиците на двете балкански държави, акредитирани в сръбската столица. Анка Войводич и Александар Василевски спешно бяха извикани във външното ведомство на ул. "Кнез Милош" в Белград. Там без излишни формалности им връчиха протестните ноти и официално ги уведомиха, че тяхното по-нататъшно присъствие в страната е нежелано. В тази връзка е особено показателен фактът, че обикновено сдържаният и тактичен сръбски външен министър Вук Йеремич в разрез с дипломатическия протокол изпусна нервите си и



публично заклейми бившите си съюзници



от Подгорица, като квалифицира поведението им като непростим акт на предателство. Нещо повече. Първият дипломат на Белград съвсем открито обвини Черна гора, че с признаването на Косово тя забива нож в гърба на Сърбия, а в дискусионно предаване, посветено на проблема по държавната телевизия РТС , той отново даде воля на гнева си, като преименува черногорското правителство на "режима в Подгорица". Аналогична беше реакцията на министъра по въпросите за Косово Горан Богданович, а шефът на вътрешното ведомство Ивица Дацич искрено се учуди как е възможно страни като Египет или Панама да разбират по-добре значението на Косово за Сърбия, отколкото държавното ръководство в Черна гора. Президентът Борис Тадич също открито изрази съжалението си от решението на Подгорица и Скопие като ги предупреди, че неговата страна си запазва правото да предприема всички адекватни мерки в защита на националните си интереси и териториалната цялост.

Острата реакция на официален Белград и отправените обвинения към двете бивши югославски републики за



"предателство" и "нож в гърба"



е логична и напълно обяснима. Поне що се отнася до Черна гора. С нея Сърбия беше в общо държавно обединение до произведения от Подгорица през май 2006 референдум за отделяне от Белград, който вгорчи двустранните отношения. Амбициите на малката планинска република да поеме самостоятелно към Европа окуражи етническите албанци в Косово по пътя им към обявяване на независимостта две години по-късно. Черногорският плебисцит действително улесни процесът, тъй като в една от клаузите, залегнали в резолюция 1244 на ООН, документът разглеждаше Косово като съставна част от федерация, а не от територията на Сърбия. С разпадането на Държавната общност между Сърбия и Черна гора (ДОСЧГ), областта излезе "де юре" от формалните граници, към които се числеше по волята на ООН. Така Косово получи най-силния си международно правен аргумент за едностранно обявената на 17 февруари независимост, която постави Белград пред свършен факт. И до ден днешен обаче някои радикални среди в Сърбия са убедени, че черногорците са партньори, на които, образно казано, не може и не трябва да се разчита. В подкрепа на това твърдение те привеждат факти, от които е видно, че признаването на Косово от Подгорица става непосредствено, след като Белград направи важен и желан пробив в международен план. На 8 октомври, ден преди Черна гора и Македония да признаят най-младата балканска държава, Общото събрание на ООН поиска Международният съд в Хага да се произнесе по въпроса дали едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово от Сърбия е в съответствие с международното право. Решението на Черна гора и Македония едва ли ще окаже някакво влияние върху решенията на магистратите, но в никакъв случай



не помага на сръбската кауза



При това Белград, който вероятно по свои канали е имал предварителна информация за намеренията на двете бивши югославски републики, неколкократно още през август и септември предупреди Подгорица и Скопие да се въздържат от подобни действия, за да не пострадат двустранните отношения. Което вече е факт. По отношение на Македония нещата са повече от ясни. Спрямо подопечните им от доста време, не само в рамките на бившата федерация, Сърбия ще върне жеста безмилостно, като разиграе "гръцката карта". Предвид тесните връзки между Белград и Атина и на фона на упоритото и последователно мълчание на Гърция по въпроса за признаването на Косово, на Скопие вероятно ще се наложи доста дълго да чака добри новини от Брюксел за ЕС и НАТО.

С Черна гора нещата обаче са далеч по-комплицирани. Не само защото от векове сърбите и черногорците са кръвно свързани, а повечето от тях, включително и един министър от кабинета в Белград, имат двойно гражданство. Ясно като бял ден е, че двете съседни държави не могат да си позволят взаимната омраза и нетърпимост да се превърне в траен конфликт, просто защото има повече неща и проблеми, които ги свързват, отколкото разделят. Това бе потвърдено и на спонтанните масови протести, които избухнаха в Подгорица веднага след решението на кабинета за признаването на Косово. Сърбия може да се оплаква, че черногорците са им забили нож в гърба и да ги плаши с дългосрочни последици, но при всички случаи трябва да се съобразява със съществуващите реалности в регионален и международен аспект. Освен това Белград е наясно, че в Черна гора има над 200 хиляди сърби, а икономиките на двете страни все още са силно зависими една от друга, което определено е възпиращ фактор за предприемането на по-радикални действия към предателите на каузата.