Представяте ли си да работите за дадена фирма 3 месеца, след това да ви предоставят на друга за още, да речем, 4 месеца, после да поседите малко вкъщи безработен, след което пак да поработите за кратко някъде и т.н.? Аз лично - не.

Макар временната заетост у нас да не е развита - едва 8% от 270 хил. работодатели си вземат работници временно, все пак започват да се усещат наченки или по-скоро натиск материята да се уреди законодателно. Защото в момента Кодексът на труда (КТ) позволява сключването на срочни договори, но те са твърде различни от предоставянето на работници на друг работодател/и за неограничен брой пъти. Не е регламентиран и статутът на агенциите за временна заетост, които така или иначе съществуват и вече са близо 20.

Първият опит да се реши въпросът бе преди година и половина - тогава управляващото мнозинство чрез промени в закона за заетостта предложи текстове за този вид заетост, но идеите не бяха приети заради противоположните възгледи на социалните партньори. Отхвърлен бе и вторият опит на Йордан Бакалов от СДС, който предложи законопроект за агенциите за временна заетост. На 23 септември обаче - изненадващо дори за медиите - в социалната комисия бе внесен законопроект за промени в КТ от трима депутати от управляващата коалиция - в него има едва 5 члена, свързани с временното предоставяне на работници. Още на 24 септември т.г. при разглеждането му стана ясно защо се бърза толкова - за да могат въпросните промени да се гласуват заедно с промените в КТ, свързани с правомощията на инспекцията по труда, които отдавна са публично разгласени. Неслучайно шефът на социалната комисия Хасан Адемов отказа да се подпише под законопроекта, тъй като той не е съгласуван със синдикатите. Те пък от своя страна логично се оплакаха, че текстовете само загатват що е временна заетост и не изясняват именно проблемните въпроси около триъгълните взаимоотношения между работодател, служител и втори работодател.

Според текстовете работник може да бъде предоставян временно от работодател доставчик за изпълнението на работа при друг работодател ползвател, като това се уговаря в трудовия договор между доставчика и работника. Типът работа трябва да съответства на длъжността и квалификацията, уговорена от доставчика, който трябва да информира при кого и за какво праща работника си.



Предоставените служители трябва да имат същите права



като тези на постоянно работещите. Отношенията между двамата работодатели също се уреждат с договор. Такъв обаче между ползвателя и работника няма, което на практика означава, че човекът ще работи при въпросния ползвател, без да има никаква правна връзка с него.

Според Чавдар Христов от КНСБ подобни неясни формулировки могат да взривят трудовите отношения и да се окажат много опасни за работниците. "Ако стане злополука, от кого ще си търси обезщетението служителят - от работодателя доставчик, при който не полага труд, или от работодателя ползвател, с който пък няма никакъв договор? А пред кого ще стачкува, кой ще му плаща заплата и към кой колективен трудов договор ще се присъедини", пита Христов. По думите му с подобни отношения ще се отнеме правото на човек да преговаря за заплатата и работното си време директно с работодателя, какъвто е принципът на трудовоправните отношения, защото с това ще се занимава работодателят-доставчик.

"Как така ще ме преотстъпват на друг шеф по същия начин, както се преотстъпват права върху автомобил, струг или микрофон", възмущава се Христов. Затова от КНСБ настояват трудовото правоотношение между доставчика и работника да се прехвърли и между работника и ползвателя за срока на временната работа. Това обаче би превърнало временната заетост в обикновен срочен трудов договор, негодуват работодатели. Както между впрочем ще се окаже, и ако се приеме другото желание на КНСБ - служителите да бъдат предоставяни на други работодатели за не повече от 2 пъти в годината.

"От предложените текстове става ясно, че в договора между работника и доставчика ще има постоянна клауза за бъдещо евентуално временно предоставяне на работника на друг шеф. Но това е нелепо, тъй като означава, че работникът приема, че е в състояние на прехвърлима вещ по усмотрение на работодателя-доставчик", коментират и от КТ "Подкрепа". Затова оттам пък настояват временното предоставяне на работници да се оформя като допълнително споразумение към трудовия договор с точно фиксиран срок и регламентирани последици. "Не е ясно какво става по време и след изтичане на временната заетост, каква ще е съдбата на трудовото правоотношение между работника и доставчика", питат още от синдиката и предлагат изобщо термините доставчик, ползвател и предоставяне да отпаднат.

Възражения имат и от НОИ, откъдето дават конкретен пример: "Сключва се договор за временна заетост. Но работникът се разболява по времето, когато е на работа при работодателя-ползвател. Кой работодател ще занесе болничния лист в съответното териториално поделение на НОИ, кой ще има ангажимента да внесе осигурителните вноски", пита Клементина Денева от института. По думите й уреждането на заплащането и осигуровките само в договор между двамата работодатели е неприемливо от гледна точка на принципите на осигурителното право и на правата на работниците. Затова от НОИ са на мнение, че е необходимо законодателно да е ясно кой в този случай ще бъде осигурител на временните работници - доставчиците или ползвателите.

Макар представители на социалното министерство да уверяват, че не всеки работодател ще има правото да предоставя работници на друг,



от предложените текстове не става ясно още на кои работодатели ще се разреши



това и дали пък подобно право няма да имат само лицензираните в специален регистър агенции за временна заетост. От изказване на зам.-социалния министър Димитър Димитров се разбра единствено, че решенията на всички последващи въпроси ще се търсят в закона за насърчаване на заетостта и в различни правилници и наредби.

Макар да не подкрепят предложения вариант на депутатите, от агенцията за подбор на персонал "Менпауър" са на друго мнение. "Не е необходимо да измисляме топлата вода, а да видим как се уреждат тези взаимоотношения в другите европейски държави, например Холандия", казва Надя Василева, управляващ директор на "Менпауър". По думите й трябва да се позволи хората да могат да сключват неограничен брой временни договори, без ограничения за причини и рестрикции във времето или бизнес секторите. Също така според нея не е нужно да се фиксира срок или да се налагат ограничения в това колко пъти може един работник да работи на временен договор. "Има хора в европейските държави, които работят цял живот така, защото по този начин могат да балансират между личния и професионалния живот и да не се съобразяват с един и същ началник или работно място цял живот", обяснява Василева.

Тя обаче е категорична, че право да предоставят работници трябва да имат



само лицензирани агенции с традиции в този бизнес,



които според нея ще имат и "изпираща от сивото функция за ползващото предприятие". Василева предлага и отговори на някои от спорните въпроси. Предприятието ползвател да поема осигуровките, защото ако това е работодателят доставчик, тогава изобщо няма да има понятие като временна заетост. Доставчикът да изплаща заплатата и осигуровките на работника, но ползвателят да ги поема като разход, тъй като този работник работи за него. Да го уволнява пак доставчикът по желание на ползващото предприятие или самият работник да прекрати трудовото правоотношение по свое желание. Работникът, нает при условия на временна заетост, да стачкува с останалите работници, наети от ползвателя, защото те се борят за едни и същи условия на труд, а доставчикът би трябвало да не взима отношение, освен ако установи, че правата на работниците не се спазват. Също така ползвателят трябва да поеме обезщетението за злополука, ако такава възникне на неговата територия.

Работодателите също нямат големи опасения. "За какво колективно договаряне например става дума, ако човек е нает временно за 1-2 месеца", пита Дикран Тебеян от Българската стопанска камара. Според него временно наетите ще имат същите права и възнаграждения като тези на постоянна работа. Работодателите пък ще могат бързо да намират хора при спешни поръчки, без да трябва да регистрират трудовите им договори, тъй като това вече ще е направено от агенциите за временна заетост. "Регламентацията им ще направи по-гъвкав трудовия ни пазар и ще повиши заетостта", смята още Тебеян. По думите му строгото законодателство за защита на заетостта намалява броя на съкращенията, но снижава и процентното равнище на преминалите от безработица към работа. Освен това то може да има отрицателно въздействие върху рисковите групи и да доведе до сегментация на пазара на труда, срещу която гъвкавата сигурност се бори.



Двата синдиката обаче засега не променят мнението си,



че от уреждането на триъгълните правоотношения ще спечелят единствено агенциите за временна заетост, поради което именно те проявяват най-голям афинитет към идеята. Според Чавдар Христов узаконяването на агенциите цели единствено да се заобиколят условията за сключване на срочни договори, а аргументът, че агенциите ще повишат заетостта у нас, е фалшив. "Дори в ЕС още спорят как да уредят статута им ", казва той и прозира в натиска да се бърза с узаконяването им скрити интереси, свързани с наближаващия у нас внос и износ на кадри.

"Повечето държави в ЕС, в които 30% от работниците са временни, са уредили въпроса както предлагаме и ние - с два договора: между доставчика и работника и между доставчика и ползвателя. Гаранцията за правата на служителите е в това, че ще има преносимост между първия и втория договор, т.е човекът ще работи при ползвателя същата работа, при същите условия и заплата, както при доставчика", успокоява обаче един от вносителите Петър Мръцков от БСП. По думите му правото да предоставят работници ще имат не само агенциите за временна заетост, но и останалите работодатели, които включат в договорите със служителите си и възможност за наемане от друг шеф. Въпросите за осигуровките, обезщетенията, уволненията и т.н ще се уговарят в договора между двамата работодатели, коментира още той.